"Мекият хазарт" вече е превзел България, въпросът е как да се ограничи

"Мекият хазарт" вече е превзел България, въпросът е как да се ограничи

Страстният януарски месец повдигна многобройни теми около българския хазарт. Доколко той е свързан с криминални влияния? Как влияе на футболните агитки и политиката? Доколко и как успява да контролира медиите?

Преди да се търси отговор на тези въпроси, обаче, стои най-важният обществен проблем, свързан с хазартния скандал, а именно размерът на хазартния пазар в България.

Българският хазартен пазар е значително по-голям и твърде интензивен в сравнение с останалите страни в Европа и развитите страни по света. Данните за приходите на хазартните компании съгласно оповестените от тях годишни финансово отчети показват, че България е на трето място, непосредствено след Малта и Северна Македония в класацията на държавите с най-голям дял от БВП на глава от населението в Европа.

Малта е особен случай, защото там са регистрирани много от големите хазартни оператори в Европа. Освен това, два от най-големите хазартни оператори в България работят с европейски лицензи и са регистрирани в Малта (Efbet) и Великобритания (Bet365).

Така според наличните данни, по груба сметка в хазартния сектор у нас се въртят около 3% от БВП на глава от населението. За 2018 г. тази сума се равнява приблизително на 1.655 млрд. евро (3.237 млрд. лв.), според регистъра на една от най-големи световни бази за икономически и финансови данни Amadeus*. За сравнение, общите приходи от хазартния пазар в Германия са 13.9 млрд. евро, което се равнява само на 0.4% от БВП на страната. Великобритания е най-големият пазар в Европа с обороти от 26 млрд. евро, което се равнява на 1.1% от БВП.

За да се разберат посочените по-горе цифри, трябва да се отчете историческият контекст. Необходимо е да се има предвид, че през 2007 г. хазартния пазар в в България е 1.2. млрд лева. Съпоставката с данните за 2018 показва, че за десет години пазарът почти се е утроил.

Това развитие е видимо за всеки - от търкащи талончета възрастни хора, през приятели, които залагат през телефоните си до безбройните игрални зали по кварталите и малки градчета. Когато изразяваме опасение за мащабите на явлението хазарт – класифицирано от Световната здравна организация като зависимост (единствената несвързана с химични субстанции), следва да се правят някои важни разлики.

Много условно могат да се разграничат няколко основни категории хазарт – туристически хазарт (основно казина), хазарт свързан със различни видове залагания (в България това са предимно спортни залагания), лотарии и цифрови хазартни игри (Тото, Лото и пр.), онлайн хазартни игри (покер, блекджек, електронни рулетки и др.) и игрални квартални зали.

Туристическият хазарт

При първата група – туристическия хазарт - е видимо, че това е един добре развиващ се сегмент в страната. Тази форма на хазарт води началото си от 70-те години покрай инвестициите на държавата в туризма и след 1990 г. частните оператори успяват успешно да я доразвият. Особено след забрана по законодателен път на хазарта в Турция, Израел и Русия сега България реализира значими приходи от туристически хазарт (интересен пример е Свиленград, който в рамките на 10 години заприлича на малък Лас Вегас). Очевидно е, че подобна форма на хазарт добавя национален доход и няма смисъл да се ограничава, а би трябвало да се подкрепя.

Моментна лотария

Точно обратна е ситуацията при така наречената моментна лотария. Вероятно тази частната лотария, ако не се бе разраснала с такъв агресивен маркетинг, едва ли щеше да стане социална и политическа тема. В периода на възникването си, очакванията са за 60-70 млн. лв. годишен оборот. В момента се говори за около 400 млн. лв., макар че никой не знае точно какви са сумите. Бившите партньори на г-н Васил Божков, а сега негови врагове, братя Найденови, твърдят, че тя е вероятно има приблизително 600 млн. лв. годишен оборот. За сравнение годишните приходи на Българския според тотализатора (държавния хазартен оператор) през последните 3 години се движат в рамките на 150-160 млн. лв.

Защитниците на моментната лотария казват, че това не е хазартна активност, която предизвиква зависимост. Това е вярно, ако говорим за крайни форми на зависимост, но в случая големият проблем за България са социалните щети. След бързото разрастване на моментната лотария, сега според различни социологически проучвания в страната активно играе около 60% от населението.

Данните показват, че най-големият дял от участниците в лотариите са най-нискодоходните групи от населението, като при някои от тях на практика се "унищожава" между половината и 2/3 от дохода.

Особено тъжна е гледката на възрастни хора, които оставят млякото и запазват талончетата и хляба и това не е мелодраматична метафора. Начинът, по който се разви лотарията, до голяма степен се дължи на това, че беше направено всичко възможно "бариерите" за участие да станат свръхниски. Например "само" 1 левче и свободно разпространение и предлагане - от пощите, където се получават пенсиите - до бакалиите и супермаркетите, където повечето хора си купуват храна. В допълнение към този свръхулеснен достъп, е налице постоянна реклама по телевизии, които всекидневно облъчват аудиторията с обещание за огромните печалби. Така, на практика милиони зрители принудително са вкарани в една виртуална бинго зала, от която се предава на живо всеки ден.

Държавен или частен монопол

Неслучайно, много държави в Западна Европа и редица развити държави по света са избрали модела офлайн хазартът да е под силен държавен надзор или да е държавна собственост. Например в Германия подобни лотариини игри са собственост на провинциите. Подобна е ситуацията при щатските лотарии в САЩ.

В близкото минало има редица примери на дълги сблъсъци между хазартните лобита (основно на Великобритания) и Европейската комисия, като в крайна сметка скандинавските държави са пример за запазване на държавния контрол върху офлайн хазарта със социални мотиви. Дали това е най-доброто решение за България, е отделна тема. Но ми се струва, че при всички аргументи е по-добре държавен монопол пред частен монопол.

Как да бъдат ограничени хазартните оператори

В този план трябва да се има предвид, че ограничаването на хазартните оператори с непремислени стъпки може да доведе до голям брой съдебни дела и загуби за бюджета. В това отношение критиците на сегашните поправки Закона за хазарта имат много основания. Но пред законодателя и изпълнителната власт има и не малко други възможности. Освен всички варианти за промяна в закона за хазарта, които в момента се коментират и гласуват в парламента, други възможни мерки могат да бъдат промяна в конституцията, отнемане на лиценза поради установени нарушения, както и мерки по антимонополното законодателство. Според мен има вероятност да се намерят достатъчно доказателства, че частните лотарии имат господстващо положение.

Предишният проектозакон на Валери Симеонов от 2018 г. за ограничаване на местата за продажбата на лотарийни билети и за намаляване на агресивната реклама не беше лошо решение. Подобен подход избира Италия през 2018-2019 г. Разбира се, ако тръгнете да ограничавате лотарията по този начин, хазартните компании са политически и икономически твърде силни и може да се очаква, че ще намерят други форми, за да запазят пазарния си дял. Затова по-радикалното решение – с държавен монопол, е по-добро, стига паралелно да се вземат мерки за ограничаване на продажбата на лотарийни билети и рекламата.

Разпределянето на печалбата по модела на държавния тотализатор за спорт, културни и социални каузи, е също добър аргумент.

Облагането на лотариите

Заслужава коментар аргумента, че лотариите плащат големи данъци, осигуряват работни места и дават спасителни приходи за медиите.

Първо, в България всяка стока и услуга е обложена с ДДС – 20%. Лотариите плащат 15%. Ясно е, че ако тези 400 млн. лв. не се изхарчат за билетчета, а отидат за храна, дрехи и обувки, бюджетът ще вземе 5% повече.

Второ, смята се, че лотариите плащат 8% процента за разпространение, същите проценти горе-долу плащат компаниите за разпространението на техните стоки и услуги. Съответно тези 400 млн., които лотариите няма да платят, ще ти платят други фирми.

Трето, медии получават 8% от тези 400 млн. за реклама, но същите пари ще изхарчат и фирмите, които рекламират стоки и услуги.

Кварталните игрални зали

Лотариите, които обикновено се категоризират като "мек хазарт", обаче не са единственият хазартен сегмент, който има нужда от ограничения. Една изключително важна тема, за която никой в момента не говори, са така наречените "кварталните игрални зали", чийто брой непрекъснато расте. След като в началото на 90-те години бе допуснато да се създадат огромно количество зали, покрай "бинго епидемията" тази форма се трансформира до игрални зали, в които може да се видят всякакви форми на автомати за хазартни игри. В момента могат да се видят десетки зали в кварталите на големите градове. В малките градчета на страната типичен е случаят да нямат аптека, но да има игрална зала.

Както може да се види от Търговския регистър, собственици на такива игрални зали обикновено са някакви местни велможи, понякога остатъци от борческия период, понякога нови политически и икономически влиятелни лица. Клиентелата на тези игрални зали отново са хора с ниски доходи – строителни работници, шофьори, охранители и др.. Точно при този тип хазарт се установяват и тежките форми на хазартна зависимост, които изключително трудно се лекуват.

Възможното решение на този проблем е отдавна измислено и приложено в редица държави. Така например, в САЩ има въведени ограничени зони, където са разрешени игралните зали - щата Невада, Атлантик Сити и някои индиански резервати. В Китай такъв район с особен статут е Макао. В Русия има определени 4 района с особен статут и т.н.

Накрая, когато се дискутира темата за хазарта, следва да се има предвид, че решенията като пълна забрана обикновено не работят. В този случай различните хазартни игри най-често се пренасят на черния пазар. По тази причина повечето страни търсят ефективни форми за ограничаване и контрол.

* База данни поддържана от Bureau van Dijk (подразделение на Moody's).

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?