Меморандум предлага на правителството модел за интегриране на сектора за сигурност

Интегриран сектор за сигурност, който да обхваща и дейността на МВР, на "Гражданска защита", на специалните служби и взаимодействието им с отбраната, с външно министерство, с правосъдието, при много строг парламентарен контрол, предлага неправителствената мрежа от организиции " Сигурност и интеграция". Организацията е внесла пакет от предложения в МС с идея Съветът по сигурността да се превърне в орган, който да координира службите.

Службите в сектора за сигурността получават повече правомощия, ресурси и права за използване на сила у нас и в чужбина, а най-важното е да има ефективност, обясни преимуществата на интеграцията Велизар Шаламанов, председател на сдружение "Джордж Маршал" в България. Той връчи меморандум с предложения за реформиране в областта на сигурността в сряда на вицепремиера Пламен Панайотов и председателя на парламентарната комисия по вътрешна сигурност Владимир Дончев по време на семинар за парламентарния контрол над сектора за сигурност.

Меморандумът предлага програмата "Партньорство за мир" да бъде развита в посока "Партньорство за сигурност", обясни Велизар Шаламанов. По думите му днес основният проблем е сигурността, която включва както военни, така и невоенни аспекти.

След като "Партньорство за мир" прерасне в "Партньорство за сигурност", програмата трябва да обхване и дейността на МВР, специалните служби и службите за гражданска защита, смята Шаламанов. Той допълни, че неправителствената мрежа предлага формата на срещите на министри на отбраната от Югоизточна Европа да се разшири с участието и на министрите на вътрешните работи, ръководителите на специалните служби и на службите на гражданска защита.

Предлагаме в такъв формат срещи да се организират и в Черноморско-Каспийския регион, за да бъдат обхванати тези страни от "Партньорство за мир", които остават извън разширението на НАТО, съобщи още Велизар Шаламанов. Една подобна инициатива трябва да е съвместна между НАТО и Европейския съюз, а България може да стане домакин на Център за интегрирани услуги, свързани със сътрудничеството в областта на сигурността в по-широк план, каза още Шаламанов. Той поясни, че този център може да наподобява центъра "Маршал", създаден в края на Студената война в Германия.

След дълго отлагане на реформата в сектора за сигурност, вицепремиерът Панайотов се ангажира Съветът по сигурността да предложи на правителството и парламента ново законодателство в тази сфера. Става дума за специалните служби, които действат в рамките на вътрешното и военното министерство по законите за МВР и за въоръжените сили, а също и за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана, за които още няма закони.

Председателят на вътрешната комисия в НС Владимир Дончев подчерта, че липсата на реформа в спецслужбите е най-сериозният проблем в сектора за сигурност. Дончев призова към скорошно решаване на този проблем в съответствие с променената международна среда, членството ни в НАТО и интегрирането ни в ЕС. Като задължителна част от реформата той посочи и установяването на ефективен граждански контрол над спецслужбите.

До края на този месец предстои Министерският съвет да одобри проект на Закон за управление на кризите, съобщи Панайотов. Проектът отразява добрите практики в тази област, каза той. Законът ще се отнася до всички кризи с изключение на военното положение и положението на война, уточни той. Централно място в бъдещата единна национална система за реагиране при кризи ще заема Съветът за сигурност към МС, като се предвижда изграждането на необходимия административен капацитет, каза още Панайотов. До края на годината ще бъде изготвена и Стратегия за национална сигурност, съобщи вицепремиерът.

По време на семинара в Народното събрание, зам. председателят на Женевския център за демократичен контрол над въоръжените сили Филип Флури защити нуждата от парламентарен контрол над сектора за сигурността като посочи, че една държава, която не позволява подобен контрол, не може да се нарече демократична. Законопроектите на парламента отразяват адекватно промените в модерното мислене в сферата на сигурността, бе друг аргумент на Флури в защита на парламентарния контрол. Именно Народното събрание има най-пряк контакт с гражданското общество и в този смисъл отразява притесненията на обществото свързани със сигурността, подчерта Флури и допълни, че НС е катализатор и на гражданската подкрепа във връзка с участия в международни мисии.