“Менатеп” ще съди Русия по целия свят за банкрута на “Юкос”

“Менатеп” ще съди Русия по целия свят за банкрута на “Юкос”

“Менатеп” (Group Menatep Ltd.) смята да продължи борбата с Руската федерация за изплащане на компенсации на акционерите на “Юкос”, съобщава Интерфакс. Това е заявил финансовият директор на групата Тим Осбърн.

Тим Осбърн е отбелязал, че след приетото във вторник на събрание на кредиторите на “Юкос” решение за банкрут на компанията, на акционерите им остава само да продължат борбата “в съдилищата по цял свят”. Той е заявил, че групата планира редица съдебни действия, без обаче да конкретизира какви точно. Тим Осбърн е казал, че следващите слушания по иска на групата към правителството на Русия ще бъдат през юни 2007 година.

Групата “Менатеп”, основен акционер на “Юкос”, иска от правителството на Русия възмездяване на загуби в размер на 28.3 милиарда долара. Искът беше заведен от името на двете дъщерни компании на холдинга Hulles Enterprises и Yukos Universal, които държат 51 % от акциите на нефтената компания.

Същността на претенцията им е, че руската държава, първо, е виновна за обезценяването на акциите на “Юкос”, и второ, не е защитила инвестицията в Русия. По този начин, според ищците, правителството не изпълнило задълженията, договорени в Европейската енергийна харта.

Кредиторите на “Юкос” гласуваха във вторник за обявяване от компанията на банкрут и за въвеждане по отношение на длъжника на конкурентно производство. След гласуването на събранието на кредиторите, акциите на компанията паднаха с над 35 % - до 14 рубли за акция.

Кредиторите отхвърлиха плана за спасение, предложен от ръководството, и гласуваха за ликвидиране на злополучната руска нефтена компания, пише в сряда вестник “Файненшъл таймс”

Този вот, резултатите от който се очаква да бъдат потвърдени в съда следващата седмица, сложи край на тригодишната епопея, по време на която беше унищожена най-голямата и бързоразвиваща се руска нефтена компания, а някои от служителите и акционерите на тази компания се озоваха зад решетките, заключва изданието.

Независимо от обещанието на президента на Русия Владимир Путин преди две години, че банкрутът на “Юкос” не е в интерес на държавата, кредиторите, начело с “Роснефт”, контролирана от държавата нефтена компания, и федералните данъчни органи поискаха от руския съд да започне процедура за управление на спорно имущество по отношение на Юкос.

“Смятам, че възстановяването на платежоспособността на “Юкос” е невъзможно. Даже продажбата на цялото имущество на компанията няма да покрие исканията на всички кредитори”, каза във вторник на събранието на кредиторите в московския офис на компанията временния управляващ Едуард Ребгун.

Това решение беше взето в момент, когато бившият собственик на “Юкос” Михаил Ходорковски отбеляза “юбилеен” хиляден ден в затвора. Той излежава осемгодишна присъда в Сибир за укриване на данъци и мошеничество.

Ребгун оцени активите на “Юкос” на 17.7 млрд. долара, а задълженията – на 18.3 млрд. долара. Повечето анализатори са съгласни, че това решение е в полза на “Роснефт”, която инициира процедурата за банкрут и в резултат ще получи останалите на “Юкос” активи, анализира “Файненшъл таймс”.

Ръководството и акционерите на компанията твърдят, че активите им са силно подценени, за да се оправдае ликвидирането на компанията, която според тях е можело да се спаси.

“Юкос” е платежоспособен и може да бъде преструктуриран, с цел запазване инвестициите на акционерите”, е казал финансовият директор на главния акционер на “Юкос” – “Менатеп” Тим Осбърн на кредиторите по телефона от Лондон.

Освен двете нефтодобивни предприятия с обща производителност от 500 хиляди барела нефт дневно, “Юкос” притежава 10% от акциите на “Роснефт”, чиято капитализация беше оценена на 80 млрд. долара при регистрацията на Лондонската борса този месец, и 20% от акциите на “Сибнефт”, нефтената компания, купена миналата година от “Газпром” за 13 млрд. долара и преименувана на “Газнефт”.

Ръководството на “Юкос” твърди, че реалната пазарна стойност на активите на техните компании възлиза на 30 млрд. долара и такава оценка дават повечето от независимите анализатори.

Стивън Дашевский обаче, експерт по въпросите на нефта от московската брокерска компания Aton Capital, казва, че всички случващо се през последните три години с “Юкос” няма отношение към пазарните принципи.

“Цялата ситуация е извънредно политизирана и портфейлните инвеститори попаднаха под кръстосания огън на престрелката между Кремъл и Ходорковски”, казва Дашевский.

Руският пазар на ценни книжа практически никак не реагира на новината, която много инвеститори биха сметнали за неизбежен край. “Това не предизвика шок. Това е предсказуем финал на предсказуема история”, обобщи Дешевский.

Той отбеляза, че инвеститорите са се притеснявали предимно дали след атаката срещу “Юкос” ще последват подобни действия към други компании. “Ако няма Юкос номер две, никой не се интересува, какво става с Юкос номер едно”.

Историята

На 15 април 2003 година руският президент Владимир Путин изпрати на “Юкос” писмо, с което поздравява компанията за 10 –годишния ѝ юбилей, като я хвали за “професионализма” и “ефективността”. Той пише, че “Юкос” уверено се движи по траекторията на стабилния ръст, че желае на компанията успехи в реализацията на плановете ѝ и нови многообещаващи проекти.

Същия ден основният собственик на “Юкос” Михаил Ходорковски обяви, че през 2007 година ще напусне поста генерален директор на компанията и ще се посвети на друга дейност – мнозина предполагаха, че това е политиката. Половин година по-късно Ходорковски беше арестуван и му бяха предявени обвинения за укриване на данъци и мошеничество.

Атаката срещу “Юкос” е едно от главните събития в корпоративната и политическа история на Русия, което отхвърля дългата сянка на правата на собствениците в страната и бележи началото на засилване на държавната намеса в работата на бизнеса.

Историята обаче на ослепителния полет и зрелищното падане на “Юкос” е само фрагмент от дългата верига, която започва със завладяването на активите от олигарсите, имащи политически връзки, а завършва с преразпределение в полза на компании, близки до Кремъл.

На първата частна нефтена компания, създадена в Русия, ѝ било съдено да стане първата, върната под крилото на Кремъл.

“Юкос” беше един от ключовите активи на печално известната приватизация “дългове в замяна на акции”, по време на която контролът над природните ресурси на страната премина в ръцете на няколко амбициозни бизнесмени като заплащане за предоставяне на заеми на безпаричното правителство.

Един от тях беше Ходорковски, бивш комсомолски активист, който в средата на 90-те години на миналия век беше свързан с редица предприятия и притежаваше банката “Менатеп”.

 През 1995 година “Менатеп” организира търг за “Юкос” в края на който остана единствен претендент. Отпращайки чуждестранните и руски потенциални конкуренти, той плати малко повече от 300 млн. долара – може би взети на заем от държавата - за 78% от компанията.

 През следващите няколко години Ходорковски се отърва от миноритарните акционери във филиалите на “Юкос”, намалявайки стойността на дяловете им. Схемата включваше продажба на нефт на занижена цена, на свързана с ръководството на посреднически фирми компания, която го препродаваше на пазарни цени и удържаше разликата. Финансовата криза през 1998 година и изземването на печалбите от филиалите поставиха работниците на “Юкос” в катастрофално положение. През 1998 г. работниците, които с месеци не бяха получавали заплатите си, излязоха на улиците на града на нефтодобивниците Нефтеюганск, докато телефоните в главния офис на филиала бяха изключени заради неплатени сметки.

Когато цените на нефта тръгнаха нагоре, Ходорковски беше един от първите магнати, които разбраха, че с увеличаването на пазарната капитализация на компанията може да направи повече пари, отколкото от източване на печалбите на филиала.

Към 2000 година “Юкос” оправи отношенията си с миноритарните акционери и западните банки, покани служители със западен начин на работа с инвеститорите, създаде Надзорен съвет и въведе западни стандарти на осчетоводяване.

Компанията, името на която беше синоним на накърняване на правата на миноритарните инвеститори, стана образец на добро корпоративно управление. Тя осъществи сливане със “Сибирнефт”, нефтената група, контролирана от магната Роман Абрамович, с цел създаване на една от най-крупните нефтени компании в света. Същевременно Ходорковски водеше преговори с “Ексън Мобил” за продажбата на миноритарния пакет на обединената компания за 25 млрд. долара.

Може би никога няма да се разбере коя е причината за падането на магната: политическите му амбиции, опитите да продаде по-голям пакет от “Юкос” на чуждестранна компания или просто конкуренти и бюрократи. Но на 25 октомври 2003 година въоръжени лица арестуваха Ходорковски в Сибир на борда на личния му самолет по обвинение в мошеничество.

Споделяне

Още от Бизнес