Менда Стоянова: Ако България получи отказ за еврото, това ще е двоен стандарт

"Ако на страната ни откажат влизане в "чакалнята" на еврозоната със субективни аргументи, които не са част от условията една страна да бъде член на еврозоната и част от ERMII, това ще бъде много лош сигнал не само към българите, а към целия Европейски съюз."

Това заяви в предаването "Неделя 150" на БНР Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в Народното събрание.

Очаква се всеки момент София да прати официална заявка в Брюксел за присъединяване на лева към Валутно-курсовия механизъм II (ERMII), наричан "чакалнята за еврозоната". Валутата трябва да престои в механизма поне две години без значителни колебания в курса към еврото, за да изпълни условията за присъединяване към еврозоната. Счита се, че този престой за лева е формалност, защото той от 20 години има фиксиран курс към еврото.

Финансовият министър Владислав Горанов преди два дни за пореден път потвърди, че няма причина България да се отказва от обявеното още през януари намерение да подаде заявка за ERMII до 30 юни.

"Ще бъде сигнал за двойни стандарти, сигнал за нееднозначно третиранe. Затова за мен е много важно ние да подадем молбата и да изискаме ясен и категоричен отговор – от политиците и от Европейската централна банка", посочи тя.

В коментар на намерението на Горанов Менда Стоянова изтъкна, че правителството трябва да спази своето заявено обещание и да подаде молбата.

"България изпълнява не само формалните критерии, България изпълнява и много други критерии. И аргументи от типа корупция, равнище на доходите спрямо средноевропейските, типа съдебна система са несъотносими към еврото", смята Стоянова.

Относно функциониращия вече 20 години валутен борд, чиито ефекти бяха анализирани в доклада на БАН, Менда Стоянова изрази несъгласие с изводите.

"Ако прочетете внимателно доклада между изреченията ще разберете, че всъщност хората, които са го писали, считат, че този паричен съвет вече е вреден за държавата ни и едновременно с това еврото няма да бъде панацея. Знаете ле какво значи това, макар и неизречено в прав текст – да се откажем от паричния съвет и да минем на собствена парична политика, на един курс, който ще се определя от БНБ - нещо, което беше преди 1997 година. С което ние категорично не сме съгласни. Ние също смятаме, че паричният съвет изигра своята роля, 20 години той е не само стабилизиращ фактор. Единственият изход от този паричен съвет е именно приемането на еврото, влизането в еврозоната и следването на европейските политики. Всичко останало означава връщане 20 години назад – не като икономика, а като практики, които бяха преди 20 години", коментира Стоянова.

Депутатката от ГЕРБ анализира също препоръките и изводите от годишния доклад на БАН за икономическото развитие. В него се предлагаше премахване на плоския данък върху доходите. Според Стоянова обаче това изобщо няма да доведе да повишаване на оборотите в страната, увеличаване на инвестициите и ликвидиране на неравенството.

"Ние развихме в България една нискоефективна, "ишлемеджийска" икономика, която на практика стимулираше ниски заплати и хора с липса на умения и без образование. Но тази икономика не може да продължава да движи развитието на страната ни. В следващите години трябва да преминем през едно преструктуриране на икономиката – от нискоефективна към високоефективна и това е свързано преди всичко с равнището на квалифициран труд, който трябва да притежават българските работници."

Това според Стоянова не минава нито през премахване на плоския данък, нито през държавни инвестиции, както препоръчват икономическите експертите от БАН.

"Ние сме се нагледали много години на държавни инвестиции и знаем как тези държавни инвестиции носят ефективност, само че не за икономиката като цяло, а за определени хора, които усвояват тези инвестиции", каза депутатката.