Само четири седмици преди спечелването на трети мандат като германски канцлер, както се надява, Ангела Меркел се сблъсква с неочакван проблем, който може да навреди на шансовете ѝ – как да отговори на шокиращите кадри от предполагаемото нападение с химически оръжия в Сирия.
Тя е приклещена между съкрушителната съпротива на германските гласоподаватели срещу военни действия в Сирия и натиска от международните съюзници да подкрепи техните призиви за "последствия". Решението на Берлин отпреди две години да не подкрепи западната интервенция в Либия, усилва този натиск.
Меркел, която се очаква да спечели трети мандат на изборите на 22 септември, въпреки че може да ѝ се наложи да смени коалиционните партньори, знае много добре как международните кризи могат да обърнат изхода от вота. Твърдото "не" на американските планове за нахлуване в Ирак през 2002 г. бе широко възприето като решаващ фактор, донесъл изненадващата победа на социалдемократа Герхард Шрьодер.
Малко експерти смятат, че Меркел ще се отклони драстично от традиционно предпазливата позиция на Германия по отношение на военни действия в чужбина - пацифистка тенденция, произтичаща от колективното чувство на срам заради започването на Втората световна война и извършването на Холокоста.
Социологическо проучване, публикувано във вторник, показва, че 69 процента от германците не одобряват военен удар срещу Сирия, а само 23 процента се го подкрепят. При все това консервативната Меркел и външният министър Гидо Вестервеле, член на Свободната демократическа партия, нейния младши коалиционен партньор, смениха тона тази седмица.
Говорител на Меркел описа предполагаемото използване на невропаралитичен газ от правителствените сили в сирийската гражданска война като "нарушаване на табу", като добави, че е необходим ясен международен отговор. Той отказа да поясни дали става дума за евентуална военна намеса.
САЩ и техните близки съюзници от НАТО изготвят планове за въздушни удари и други действия след предполагаемата химическа атака, която уби стотици цивилни сирийци. Западните сили могат да нападнат Сирия до броени дни, както са заявили пратеници на САЩ и техни съюзници пред бунтовници, борещи се срещу режима на Башар Асад.
Нищо от това не означава, че Германия в действителност ще предложи нещо повече от морална и известна логистична подкрепа, но все пак то изтъква признанието, че Берлин ще бъде маргинализиран, ако реши да не застане до своите съюзници, както го стори през 2011 г. в случая с Либия.
Най-продаваният всекидневник "Билд" публикува във вторник статия под заглавие "Можем ли наистина да останем настрана" и отговори, че ще бъде "трудно". Вестникът цитира депутат, според когото Германия не може да си позволи да се самоизолира отново след решението да не се намесва във войната в Либия. През 2011 г. Германия се въздържа в Съвета за сигурност на ООН да гласува в подкрепа на предприемането на действия срещу Либия, с което разгневи Вашингтон и други съюзници.
Карл Георг Велман, член на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел, говори открито за военна намеса на Запада в Сирия. "Не можем да бъдем странични наблюдатели на масово убийство", заяви той пред онлайн изданието на сп. "Шпигел", допълвайки, че е необходим военен сигнал и че Берлин може да окаже подкрепа с логистика или противоракетни системи.
По-рано през годината Германия изпрати ракети "Пейтриът" и около 300 войници в Турция като част от мисията на НАТО за защита на най-източната държава членка на алианса от разпростиране на войната извън границите на Сирия.
В знак на това, че Германия този път иска да участва във вземането на решения, началник щаба на армията участва през уикенда на преговори в Йордания със своите колеги от алианса по въпросите на сирийската криза.
Социологическите агенции обаче твърдят, че Меркел е изправена пред деликатно балансиране. "След Либия, въпросът за моралната подкрепа и сътрудничеството със САЩ и техните съюзници е по-належащо", заяви пред Ройтерс Клаус Петер Шьопнер, анализатор в агенция "Емнид". "Но правителството няма да рискува да отчужди огромното мнозинство германци, което е против военни действия", допълва той.
Опозиционната Германска социалдемократическа партия /ГСДП/, която изостава след консерваторите на Меркел с поне 15 пункта, се надява да спечели гласове като изтъква рисковете. Нейният кандидат за канцлер, Пеер Щайнбрюк, предупреди, че не бива политиците да се държат така, сякаш военните действия биха сложили край на гражданската война и биха донесли мир в Сирия.
Депутатът от ГСДП Гернот Ерлер стигна дори по-далеч, като каза "Трябва да направим всичко, за да избегнем военна ескалация".
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
САЩ приемат много сериозно проблема със защита на човешките права. Беше срещу комунизма с безкрайните му нечовешки проявления, беше срещу мюсюлманския екстремизъм, сега е срещу диктаторите, срещу които възстават огромни човешки маси, но колкото и да са огромни, армията е винаги по-силна и без помощ отвън, демосът, т.е. хората на улицата, не може да победи. А Меркел, както и цялата немска политика, е скандално провинциална за толкова мощна финансово страна. Тя с нищо не е по-различна от чорбаджиите …
в БГ в края на турското робство (или владичество, както е сегашната заръка) да не си развалят рахата и да се карат със султана и да подкрепят разните му там национално-освободителни движения. Между другото, САЩ подкрепиха и възстановяването на Германия с Маршал плана, а сега Германия помага на България с трохички; по същата немска логика - това пък мен какво ме засяга.
Германците са възпитани хора и не показват открито неприязънта си. Реакцията срещу подобни съюзи се корени и в наслоенията срещу съюзниците им на Запад. Както и в трайното отвращение към военните действия след случилото се някога. Виж, "победителите" като Англия и Франция само чакат удобен повод да проявят героизма си.
Ха сега де. Има ли някакво значение отношението на гражданите към участието във война, или пък е важно да не се сърдят САЩ и Англия? Тежка дилема, няма що.