След като го обсъдиха в Киев

Меркел и Оланд в Москва с план за мир чрез "замразяване на конфликта" в Украйна

Споразумението от Минск ще бъде преразгледано, демаркационната линия ще отчита новите завоевания на сепаратистите

Ангела Меркел пристига на летището в Москва.

Канцлерката на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Франсоа Оланд пристигнаха в петък вечер в Москва, за да обсъдят с президента Владимир Путин новия си план за мир в Източна Украйна. Срещата започна малко след 18 и 30 българско време и протича "на четири очи", без участието на членове на делегации и каквито и да са експерти", съобщи говорителят на руския президент Дмитрий Песков.

В четвъртък Меркел и Оланд направиха същото с украинския президент Петро Порошенко в Киев. Двамата лидери не огласиха подробности по съдържанието на предложенията си, за да не навредят на тънката дипломация, която изисква въпросът, отбелязва Ройтерс. Засега за съдържанието на плана може да се съди косвено по официално изявление на украински говорител и съобщения в руската преса. Очевидно той предвижда определена степен на децентрализация на Украйна и автономия на Донецка и Луганска област, което по същество ще означава замразяване на конфликта и създаване на формирование от типа на Приднестровската република в Молдова или Абхазия в Грузия. Според руски медии става дума и за нова, различна от договореното в Минск, демаркационна линия, която да отчита настъплението на бунтовниците от септември насам.

Децентрализация, базирана на договореностите от Минск

Новият мирен план се базира на договореностите от Минск, заяви по телевизия "5 канал" говорителят на украинското външно министерство Евхен Перебейнос. "Всички възможни конфигурации от плана ще се основават на минските договорености. Именно те определят абсолютно изчерпателен план за постигане на мир в Украйна", изтъкна той, но уточни, че по определени въпроси са възможни компромиси.

Русия има едно виждане за разделителната линия, Украйна настоява за друго, но позициите по принципните въпроси като териториалната цялост на Украйна, необходимостта Украйна да има контрол над своята граница, извеждането от територията на Украйна на чуждестранните войски - трябва да останат неизменни, каза Перебейнос.

Главната задача на новия мирен план е да определи последователността и приоритета на стъпките, и да очертае временни рамки за изпълнение на всички пунктове, предвидени в минските договорености, отбеляза той.

Новият мирен план за уреждане на ситуацията в Югоизточна Украйна предвижда определено равнище на децентрализация на Донбас, посочи Перебейнос. Какво може да бъде равнището на децентрализация на Украйна ще обсъждат нашият парламент и украинската власт, изтъкна говорителят.

Принципът за териториалната цялост на Украйна и безусловният контрол на централната власт върху цялата украинска територия обаче не подлежи на съмнение, добави Перебейнос.

Изненадващата стъпка (на Меркел и Оланд с новия им план – бел. ред.) изглежда цели да изпревари евентуално решение на САЩ да достави смъртоносно оръжие на Украйна, което европейците се опасяват, че ще предизвика още по-голямо разрастване на военните действия, посочва Асошиейтед прес.

Преговорите дават надежда, че ще има резултат в спирането на огъня, заяви украинският президент Петро Порошенко чрез разпространено от офиса му прессъобщение. Той отново изтъкна важността на договореностите от Минск.

"В основата на преговорите стоят 12-те точки от договореностите от Минск, постигнати през септември 2014 г. Федералното правителство, както и досега, разчита на мирно решаване на конфликта", заяви пресслужбата на германското правителство.

Опит за оттегляне от минските ангажименти?

Макар и от различна гледна точка и в различна перспектива, руските и западните медии обаче са единодушни в оценката си, че новият план по-скоро означава преразглеждане на важна част от договореното в Минск през септември миналата година.

Руският "Комерсант", позовавайки се на свои информирани дипломатически източници, пише, че Франция и Германия може да предложат спиране на огъня, съпроводено с признаване на нова разделителна линия между войските, несъвпадаща с очертаната в есенните споразумения от Минск. Тази линия се измести в полза на сепаратистките "народни републики" в Донецк и Луганск (ДНР и ЛНР) след настъплението им през януари. В отговор от Москва се чакали твърди гаранции, че занапред териториалното статукво няма да се нарушава и настъплението ще спре. Меркел и Оланд ще настояват Москва и отцепниците да признаят, че Донбас остава част от Украйна, макар чисто формално засега.

Вестникът свързва инициативата на Оланд и Меркел със "засилването на дискусията по въпроса за доставки на отбранителни оръжия за Киев. Европа иска да предаде на Москва цялата острота на новите рискове. Тези рискове може да тласнат конфликта в качествено нова фаза, той ще стане неконтролируем и може да причини голяма война в Европа", предупреждава цитиран от вестника политически анализатор. Според него Меркел и Оланд може да предложат на Москва да станат гаранти на "Минск-2" - ново споразумение за замразяване на конфликта. Те ще настояват Москва да осигури спиране на "безсмисленото" сепаратистко настъпление "срещу съгласие на Запада фактически да признае увеличаването на териториите на ДНР и ЛНР". Ще посочат като мотив, че "контролът над още някой и друг квадратен километър опожарена земя не решава по принцип нищо и не дава на никоя страна възможността да постигне никакви стратегически цели".

Според руския политолог Сергей Станкевич, цитиран от "Независимая газета", възможното политическо решение предполага "реинтеграция на ДНР и ЛНР в състава на Украйна с широки автономни права". За военнополицейски операции през преходния период може би ще трябва да се формират миротворчески сили под егидата на ООН, включващи страни извън НАТО.

"Всъщност става дума за замразяване на конфликта", пише "Независимая газета", цитирайки източник, близък до контактната група за мирно уреждане в Донбас.

Според дипломати, цитирани от американския "Ню Йорк таймс", недоверието на Запада към Москва се корени в това, че Кремъл въоръжава, финансира и направлява сепаратистите. Те казват, че Кремъл ще постъпи както в края на миналото лято - ще спре сраженията, които е предизвикал, но след като постигне целите си по завземане на по-голяма територия от бунтовниците. Западната дипломация иска да задейства септемврийските споразумения от Минск. Но у някои възникват подозрения, че Владимир Путин се опитва да замени тези споразумения с други, които ще увеличат влиянието на Кремъл върху Украйна и ще предоставят на сепаратистите обширен и икономически силен анклав.

"Това не е мирен план - казва пред вестника неназован дипломат, - това е пътна карта за създаване на ново Приднестровие или Абхазия в Украйна. Това е циничен опит за оттегляне от всички ангажименти, поети в Минск".

Според германския "Велт" украинският президент Петро Порошенко трябва да осъзнае, че френско-германската инициатива е последният шанс за Украйна да избегне военно поражение и икономически срив.

Меркел охлади очакванията

"Знаем, че е напълно неясно дали ще постигнем примирие с тези разговори. Не знаем дали това ще стане днес или ще бъдат нужни допълнителни разговори", каза Меркел пред репортери в Берлин, преди да замине за Москва.

"Не знаем дали тези разговори в Москва днес ще бъдат кратки или дълги, нито дали ще са последните. Можем само да се опитаме да направим това, което е по силите ни, за да решим този конфликт и особено за да спрем кръвопролитията", заяви тя и отбеляза, че "ситуацията е променлива".

Меркел отхвърли твърденията, че е повдигнала въпроса за териториални отстъпки, като каза: "Като германски канцлер никога не бих се замесила в териториални въпроси, прескачайки ръководителя на друга страна - в случая Украйна."

"Всеки осъзнава, че първата стъпка трябва да бъде прекратяване на огъня, но това не може да е достатъчно и трябва да се постигне цялостно уреждане", посочи от своя страна Оланд, преди да замине за Москва.

По план Ангела Меркел лети в неделя за Вашингон, където ще се срещне с Барак Обама.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?