Меркел каза на Ципрас, че офертата на кредиторите няма алтернатива

Не приемаме изнудване, заяви гръцкият премиер преди решаващите преговори за съдбата на страната

Алексис Ципрас. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Германският канцлер Ангела Меркел прикани гръцкото правителство да приеме "изключително щедрата" оферта на международните кредитори и показа ясно, че няма да посредничи директно за постигане на компромис. След срещата на лидерите на ЕС в петък Меркел заяви, че тя и френският президент Франсоа Оланд в разговор лице в лице с гръцкия премиер Алексис Ципрас и са го помолили и настояли да направи оставащата крачка за договаряне на споразумение.

Ципрас обаче отхвърли предложението. "Основополагащите принципи на ЕС са солидарност, равенство и взаимно уважение. Той не се основава на шантажи и ултиматуми и особено в тези жизненоважни часове никой няма право да поставя в опасност тези принципи", заяви той и излетя обратно в Атина за консултации с правителството и управляващата партия СИРИЗА.

Финансовите министри от еврозоната се събират в събота на извънредно заседание, което, по думите на Меркел и Оланд, ще е решаващо.

"Времето изтича. Всички в Европейския съвет се съгласиха, че трябва да се направи всичко възможно, за да се стигне до решение в събота. Затова и срещата е от решаващо значение", заяви Меркел.

След едноседмичния интензивен маратон от преговори, целящ да се постигне сделка "пари срещу реформи", която би деблокирала 15.3 млрд. евро помощ за Гърция и би избавила страната от обявяване на неплатежоспособност по издължаването на 1.5 млрд. евро на МВФ на 30 юни, нервите на всички са изопнати до крайност.

Вероятността Гърция да постигне споразумение с кредиторите си е "около 50 на 50", заяви германският министър на финансите Волфганг Шойбле, цитиран от Франс прес.

След пет месеца на власт, Ципрас има само 48 часа, за да вземе решение, което ще определи бъдещето на страната му за десетилетия напред, посочва Ройтерс. Гръцкият премиер е под максимален натиск да приеме споразумение с кредиторите (ЕС, ЕЦБ и МВФ), за да избегне фалит на страната, към който тя се приближава неумолимо, предаде Франс прес.

"Щедрото" предложение, за което говори Меркел, включва пет месеца отсрочка и 12 милиарда евро помощ до края на ноември в замяна на редица реформи. Това ще е третото отсрочване на гръцкия дълг, но освен това кредиторите са готови да отпуснат спешно на Атина 1.8 милиарда евро, веднага щом парламентът гласува реформите, за да може Гърция да се издължи към МВФ в края на месеца.

По-рано гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че страната му е направила всичко по силите си да изпълни "странните искания" на кредиторите и е твърдо решена да остане в еврозоната. Но Атина няма да приеме решение на дълговата си криза, което смята за неосъществимо, подчерта Варуфакис в интервю за ирландското радио.

Гърция да премахне специалните данъчни облекчения за корабоплаването

Кредиторите на Гърция предлагат прекратяване на специалните данъчни условия за гръцкото корабоплаване и да се плаща повече за тонаж, според документ от преговорите, цитиран от Ройтерс.

Заедно с туризма, секторът на корабоплаването е жизненоважен източник на постъпления за гръцката хазна.

В друг документ на Гърция се предлага да се увеличи таксата за тонаж и за се приложи ефективна данъчна рамка за търговското корабоплаване.

Според последното предложение Атина заявила, че ще намали държавното финансиране на пенсиите с между 0.25 и 0.5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година и с 1 процент догодина.

Предложението на кредиторите

Европейските кредитори предлагат на Гърция продължаване с пет месеца на спасителната програма и 12 млрд. евро помощ до края на ноември, при условие че се споразумее бързо по серия реформи и бюджетни мерки, според документ от преговорите, цитиран от Франс прес. Към сумата се очаква да бъдат добавени още 3.5 милиарда евро от Международния валутен фонд (МВФ).

Кредиторите са готови да отпуснат спешно на Атина първи транш от 1.8 милиарда евро, веднага щом гръцкият парламент гласува споразумението с институциите и превърне в закони договорените мерки за реформи. Тази сума ще позволи на страната да върне на МВФ заем от 1.5 милиарда евро на 30 юни.

Вторият транш от 4 милиарда евро ще бъде платен до средата на юли, ако дотогава Гърция изпълни голяма част от одобрените реформи, като 3.5 милиарда евро от тези средства ще отидат за обслужване на нейния дълг.

Третият транш за 4.7 милиарда евро може да бъде отпуснат в началото на август, ако до края на юли властите в Атина изпълнят голяма част от договорените нови условия.

Четвъртият транш от 1.5 милиарда евро ще бъде предоставен през октомври, ако същите договорени нови условия започнат да изпълняват заложените бюджетни цели.

През октомври МВФ може да участва с допълнително финансиране в размер на 3.5 млрд. евро.

За да бъдат платени тези средства от МВФ, обаче фондът ще трябва да се увери, че Гърция изпълнява всички договорени реформи, да види гаранции от страна на европейските кредитори, че ще бъде осигурено финансиране за Атина в 12-месечен хоризонт, както и мерки, които да доведат до по-устойчиви нива на гръцкия дълг (съгласие от страна на еврозоната за ново "подстригване" на гръцкия дълг?).

Цялата тази финансова схема може да бъде факт, само ако през уикенда се стигне до реално споразумение, а това все още е най-големият препъникамък за момента, посочва Ройтерс.

Според анализатори и икономисти фактът, че финансовите министри от еврозоната са съгласували подобни конкретни финансови разчети за спасителна помощ за Гърция, засилва

вероятност този уикенд да има споразумение.

МВФ изрази увереност, че Атина ще плати дълга си към организацията до края на месеца. Говорителят Джери Райс също опроверга информациите, че именно фондът играе "лошото ченге" в преговорите.

"Очакваме плащането да бъде направено на 30-и юни и гръцките власти заявиха това публично. Институциите, трите институции - Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, имат обща позиция и са на едно и също мнение по въпроса", каза Райс.

Германия и други кредитори, особено МВФ, се опасяват, че Гърция ще разчита прекалено много на данъци и пенсионни вноски, което би подкопало растежа, а не разчита толкова на намаляване на разходите и на пенсиите, пише Асошиейтед прес.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес