Меркел: Москва разруши доверието

Кризата със спирането на руските петролни доставки за Европа даде силен тласък във финалната подготовка на проекта на Европейската комисия (ЕК) за бъдеща енергийна “революция” на ЕС, предаде EUobserver. Документът ще бъде представен на 10 януари, но както посочва изданието, реалните проблеми са по-големи и по-тежки за решаване, отколкото този с Русия.

Във вторник германският канцлер Ангела Меркел каза, че Москва е “разрушила доверието”, когато внезапно е преустановила подаването на нефт през Беларус за Полша и Германия.

Планът за действие ("Action Plan") за нова енергийна политика на ЕС предвижда страните от съюза да направят така, че да са изложени на по-малко удари от страна на Русия, като говорят “в един глас” с Москва, засилят европейската солидарност при споделяне на енергоизточници, търсят нови доставчици от Централна Азия и изградят повече ядрени реактори.

Това е трудна задача, като се има предвид, че страните от ЕС не могат да постигнат съгласие за стартирането на преговори с Русия; Берлин и Будапеща сключиха мащабни двустранни споразумения с Москва; режимите на Казахстан и Татрастан може да се окажат още по-трудни от този в Русия, а европейските граждани не искат ядрени реактори, посочва EUobserver.

Путин се зае с кризата

Междувременно руският президент Владимир Путин се зае лично с уреждането на конфликта с Беларус около доставките на петрол и транзита за Европа, по време на правителствено заседание във вторник.

Въпреки предварително поставените от Москва условия, Владимир Путин нареди преговорите с Беларус да продължат, но същевременно поиска руските петролни компании да проверят възможностите си за ограничаване на нефтодобива заради транзитната криза.

Преговорите между делегации от двете страни започнаха в Москва късно следобед във вторник, като в същото време някои медии съобщиха за провала им. Преди това на пресконференция в посолството на Беларус делегацията от Минск заяви, че настоява за разговори без предварителни условия и че е внесла предложенията си за изход от кризата.

Руският министър на промишлеността Виктор Христенко обяви на пресконференция за възможна промяна в средносрочен план на руския петролен експорт през Беларус. Той напомни, че тази съюзна държава изнася главно в Русия и заплаши с преразглеждане на различни търговски преференции в отговор на въведената транзитна петролна такса.

Експерти прогнозират решаване на конфликта в рамките на седмица.

Руската компания "Транснефт", която в понеделник обяви, че е преустановила доставките по петролопровода “Дружба” през Беларус за Европа, повтори, че вината за това нови Минск. “Транснефт” отвърна на съдебния иск срещу нея в Беларус със съдебен иск срещу Минск за незаконно отклонение на близо 80 000 тона петрол. Минск от своя страна отново обвини Москва.

Разрушено доверие

Германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна председателства ЕС,  определи решението на Русия да спре доставките за Европа като “неприемливо”, съобщи ББС.

По думите ѝ спирането на доставките без консултации разрушава доверието.

Пред германска телевизия Меркел обясни, че кризата между Беларус и Русия показва, че е необходимо Европа да намери алтернативни енергийни източници.

Подобна позиция споделят и други страни членове на ЕС, според които съюзът трябва да намери начин да прекрати енергийната си зависимост от Русия.

По-рано председателят на европейската комисия Жозе Мануел Барозу каза, че не трябва да се позволява на енергийните компании да прекратяват доставките на петрол без предизвестие.

Междувременно руският президент Владимир Путин призова правителството да работи усилено, за да защити интересите на петролните клиенти.

Конфликтът между Беларус и Русия за доставките газ и петрол започна след като Москва увеличи цените на газа и поиска Минск да подпише договор за доставки при двойна от досегашната цена.  

В отговор миналата седмица Минск наложи мито от 45 долара на тон върху руските петролни доставки за Европа, минаващи през беларуска територия.

Стигна се дотам, че Беларус намали транзита на руски петрол за Германия, Полша и Украйна - формално заради отказа на руската страна да плаща транзитното мито. От своя страна Русия окончателно затвори крана на нефта през съседната страна.