Меркел увещава Путин да не спира газовия транзит през Украйна след пускането на "Северен поток 2"

Берлин ще настоява Украйна да остане транзитна страна за руския газ до Европейския съюз след пускането на газопровода "Северен поток 2". Това заяви германският канцлер Ангела Меркел на съвместна пресконференция с руския президент Владимир Путин след срещата им в петък в черноморския курорт Сочи. Разговорът им при закрити врата продължи около половин час. Путин на свой ред каза, че транзитът на газ през Украйна след пускането на "Северен поток 2" ще продължи, но с уговорката, че това се окаже "икономически изгодно и целесъобразно".

Меркел отбеляза, че тема на преговорите е бил въпросът какви гаранции ще бъдат дадени на Украйна за съхраняването на газовия транзит. Както и Путин, Меркел определи оспорвания газопровод по дъното на Балтийско море като икономически проект.

Руският президент освен това се закани да се противопоставя на всички опити на американския президент Донлад Тръмп да блокира руско-германския газов проект, предаде Ройтрес.

Берлин и Москва са в конфликт откакто Русия анексира Крим преди четири години, но в момента те споделят общ интерес за изграждането на "Северен поток 2", който ще позволи на Русия да изнася повече природен газ към Северна Европа.

По-рано тази седмица американски правителствен източник изрази безпокойството на Вашингтон по отношение на проекта и предупреди, че компаниите, които участват в руски газопроводни проекти, рисуват да им бъдат наложени санкции от страна на САЩ.

Преди ден в медиите изтече информация, че при визитата на германския канцлер във Вашингтон през април Тръмп поискал Берлин да прекрати газовия проект, а в замяна САЩ може да не налага мита на държавите от ЕС върху вноса на стомана и алуминий. Офертата предизвика гнева на германски медии, а очевидно и на Путин.

Меркел отбеляза, че Берлин също разглежда "Северен поток 2" като търговски проект, макар в него да има и други аспекти. "Затова трябва да се помисли над гаранции за Украйна, която трябва да запази ролята си на транзитна страна", посочи Меркел, която на среща с украинския президент Петро Порошенко през април обяви, че строежът на "Северен поток 2" е невъзможен, без да се определи ролята на украинския газов транзит. Малко след това стана ясно, че руският енергиен министър Александър Новак е уверил ЕК, че Москва е готова да запази транзита на руски газ през Украйна до Европа и след 2019 г., когато се предвижда да влезе в експлоатация "Северен поток 2".

"Искат нещо с нашите парички да храним Украйна"

Путин каза, че пускането на "Северен поток 2" не предполага спирането на руския газ през Украйна. Оказа се обаче, че има условия за това.

"Доставките ще бъдат продължени, ако се окажат икономически обосновани и целесъобразни за участниците в тази дейност", подчерта той. Вариантът за запазването на транзита през Украйна може да бъде намерен в разговори с Киев и Москва е готова на такива, допълни той.

"На Украйна много не ѝ се иска да развива отношения с Русия, но парите ни за транзита получава с удоволствие – това са около 2-3 млрд. долара годишно", посочи Путин, цитиран от РИА Новости. Според него в това се крие и един от аргументите на САЩ срещу "Северен поток 2". "Искат нещо с нашите парички да храним Украйна", коментира руският държавен глава.

"Ние винаги сме се отнасяли към този проект ("Северен поток 2") като към изключително икономически, с който от самото начало се занимават стопански субекти, но той все се вкарва в някакви политически процеси", оплака се Путин.

"Доналд Тръмп не е просто президент на САЩ, той също така е силен и добър предприемач и затова смятам, че той повдига темата, за да осигури продажбите на американски втечнен газ на европейския пазар", каза руският президент. Той обаче смята, че това не е икономически обосновано, тъй като този вид суровина струва с 25-30 процента по-скъпо спрямо руския тръбен газ. По думите му построените в Европа терминали за регазификация на втечнен газ са натоварени само с 35-30 на сто от капацитета си.

В същото време Путин обяви проекта "Северен поток 2" за отворен и за други извън настоящите участници в него.

Към момента той се реализира от проектната компания "Норд Стрийм 2", която е на руската "Газпром", но се очаква след като се придвижат всички разрешителни по строежа към него са се присъединят германските "Винтерсхал" ( Wintershall) и "Унипер" (Uniper) , австрийската ОМВ (OMV), френската "Анжи" (Engie) и холандската "Шел" (Shell), всяка от които се превдижда да получи по 10 на сто от капитала, чийто мажоритарен собственик ще е руският газов монополист.

Още преди срещата темата за "Северен поток 2" бе подхваната в контекста на атаката на Тръмп.

САЩ трябва да очакват, че Европа ще отговори в същия дух, ако Вашингтон под лозунга "Америка на първо място" поставя собствените си икономически интереси пред интересите на останалите. Това заяви германският министър на икономиката и енергетиката Петер Алтмайер, цитиран от Ройтерс.
 
Казаното от него се вписва в актуалния търговски сблъсък след оттеглянето на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран и заради наложените от САЩ мита върху вноса на стомана и алуминий. Германският министър обаче имаше предвид и желанието на САЩ да блокират изграждането на газопровода "Северен поток 2", отбелязва агенцията.

Алтмайер също смята, че това е породено от желанието на Вашингтон да осигури пазари за собствения си втечнен природен газ. Те имат огромна инфраструктура от терминали за втечнен природен газ, която трябва да ползват с печалба за тях, каза Алтмайер, който е близък съратник на канцлера Ангела Меркел.
 
Заместник-помощник държавният секретар на САЩ по въпросите на енергийните ресурси Сандра Оудкирк заяви вчера пред журналисти в Берлин, че САЩ могат да въведат санкции срещу компании, включително европейски, които участват в проекта "Северен поток 2".

Трансаталантическото приятелство със САЩ ще издържи

Решението на Тръмп да оттегли САЩ от ядреното споразумение с Иран въпреки волята на европейските му съюзници, се оказа друг актуален въпрос, по който Русия и ЕС споделят обща позиция.

"Германия, Великобритания, Франция и всички наши партньори в ЕС продължават да подкрепят това споразумение и остават в тази сделка и ние знаем, че възниква твърде специфична ситуация, която ние, европейците, трябва да обсъдим с Иран", каза Меркел на пресконференцията с Путин.

"Аз зная, че тази сделка е най-малкото перфектна, но е по-добра от никаква сделка", допълни тя.

Запитана за разногласията със САЩ, германският канцлер каза: "Ние имаме силно трансатлантическо приятелство, което в историята си трябваше да издържи на много въпроси от различни мнения и аз мисля, че такъв ще е случаят и сега".

"Това обаче не е предизвикателство за интензивността на трансатлантическите отношения", каза още тя.

Някои наблюдатели смятат, че позицията на Тръмп за Иран и по други въпроси може да доведе до сближаване между Европа и Русия, отбелязва Ройтерс.

Коментарите на Путин за Тръмп този бяха необичайно откровени. Макар че руският президент често критикува американската политика, той винаги се е отнасял уважително към Тръмп, с когото, по думите на кремълски чиновници, имал лична връзка.

Германия е обезпокоена за свободата на медиите в Русия

По време на пресконференцията репортер от прокремълкия тв канал RT помоли Меркел да обсъди с украинските лидери задържането в Киев на ръководителя РИА "Новости-Украйна" Кирил Вишинского и да помогне за освобождаването му. В отговор Меркел започна да говори за свободата на медиите, изтъквайки, че тя е от решаващо значение за Берлин. Канцлерът заяви, че планира да се срещне с украинския президент Петро Порошенко и да му разкаже за разговора си с Путин, като обеща да засегне и случая с Вишински.

Германия обаче е обезпокоена и от съдбата на журналистите, които са подложени на преследване в Русия, продължи Меркел.

Мисия на ООН в Донбас е "следваща стъпка"

По думите на Меркел главна тема на разговорите "естествено" е била ситуацията в Украйна. Тя каза, че Минските споразумения са "единствената основа" за мирно уреждане на ситуацията в Донбас и отбеляза, че външните министри на Германия и Русия продължават да работят интензивно за решаването на този проблем. Меркел каза, че "следваща стъпка" е мироопазваща мисия на ООН.