Западът втвърди тона

Меркел заплаши Русия с катастрофални последици

Обама се закани Москва да си "плати", ако анексира Крим, Путин ще отвръща с "огледални" санкции

Владимир Путин и Ангела Меркел

Русия започна в четвъртък нови военни учения в близост до границата с Украйна, без да дава признаци за отстъпление от плановете си за анексиране на украинската автономия Крим, независимо от изключително сериозните заплахи за санкции, отправени от Запада. С необичайно рязък тон и емоционален стил, германският канцлер Ангела Меркел предупреди Русия с "катастрофални" последици, ако не промени курса.

Три дни преди планирания от проруските власти в Крим референдум за присъединяване към Русия, президентът на САЩ Барак Обама заяви, че Русия ще си "плати". Меркел, чиято страна досега се въздържаше от подобни мерки на европейско ниво, заплаши "с крах на икономиката и контактите с ЕС". В речта си пред парламента тя каза, че "Русия рискува да претърпи големи икономически и политически загуби, ако не се откаже от досегашния си курс по отношение на Украйна".

Меркел, която е израснала в бившата комунистическа ГДР и отлично владее руски, в последните дни пое водеща роля в отправените към Москва заплахи. Нейният вицеканцлер Зигмар Габриел от Социалдемократическата партия, която по традиция е приятелски настроена към Русия, също втвърди тона, като каза, че от руския президент Владимир Путин зависи дали иска връщане към Студената война, предаде Ротйрес

Путин обяви правото на Русия да навлезе в съседна Украйна на 1 март, когато руските войски вече бяха завзели Крим, където е базиран руският Черноморски флот и голяма част от населението са рускоговорящи. По-нататъшният ход на събитията показа, че Москва иска да постави Запада пред свършен факт.

В отговор на отправените от Меркел и Обама предупреждения, руското икономическо министерство заяви в четвъртък, че се надява санкциите да са само политически. В противен случай Москва била готова да предприеме контрасанкции. Путин от своя страна коментира, че Русия не е отговорна за кризата в Крим, като междувременно руските войски започнаха нови маневри в редица региони по границата с Украйна.

Меркел: Катастрофата няма да е само за Украйна

"Дами и господа, ако Русия продължи да действа по същия начин както в последната седмица, това ще бъде катастрофа не само за Украйна", заяви Меркел в реч пред Бундестага. "Териториалната цялост на Украйна не може да бъде поставяна под въпрос", каза още тя, подчертавайки, че ситуацията с Крим не може да бъде сравнявана с тази в Косово.

"В Косово имаше години, в които международната общност нямаше сила да се намесва, докато Слободан Милошевич провеждаше етническото си прочистване. Тогава НАТО реши да действа сама, защото Русия непрекъснато блокираше какъвто и да е мандата на ООН за Сърбия. Тази ситуация няма нищо общо с това, което се случва в Украйна сега", каза Меркел.

"Според мен е срамно да сравняваме Крим с Косово. И дори и да е имало и други нарушения на международното право, Косово не е едно от тях. Руските действия в Украйна са все още нарушение на международното право", каза германският канцлер.

Руският президент Владимир Путин оправда решението да изпрати войски в Крим чрез сравнение с международната намеса в Косово. Той каза, че е искал да защити етническите руснаци, които са мнозинство на полуострова.

Според Меркел обаче този конфликт е за сфери на влияние и териториални претенции и представлява повторение на грузинската война през 2008 г., която доведе до два грузински региона под руска окупация.

Ако Русия продължи да дестабилизира ситуацията в Украйна, лидерите от ЕС са готови да предприемат по-нататъшни действия, заяви Ангела Меркел.

"Русия се опитва със средства от 19-ти и 20-ти век да прокара интересите си. Русия не разглежда Украйна като партньор, а се опитва да се възползва от слабостта ѝ. Правото на силата е противопоставено на силата на правото", заяви тя в най-категоричното си изказване досега във връзка с украинската криза.

Западните страни проучват възможността да внесат за гласуване в Съвета за сигурност на ООН резолюция в отговор на планирания за неделя референдум в Крим, макар да е сигурно, че Русия ще наложи вето на текста.

На планирания за 16 март референдум в Крим избирателите ще се произнесат за присъединяване към Русия или за значително по-голяма автономия на републиката.

Референдумът е смятан за незаконен от Киев и от Запада, които се опитват да убедят руския президент Владимир Путин да прекрати усилията за промяна на статута на Крим.

Обама: Русия ще си плати

Президентът на САЩ прие в Белия дом украинския премиер Арсений Яценюк и заяви подкрепа към новите управляващи в Киев и териториалната цялост на страната.

Обама каза, че САЩ и светът ще принудят Москва да си плати, ако не промени поведението си към Украйна. Той обаче отново отбеляза, че се надява дипломатическите усилия да постигнат резултат.

Обама потвърди, че страната му няма да признае резултатите от планирания за неделя референдума в Крим.

Яценюк потвърди от своя страна принадлежността на Киев към Запада и обяви, че Украйна няма да се предаде в борбата за защита на своя суверенитет.

"Убеден съм, че следващата седмица Украйна ще подпише политическия раздел от споразумението за асоцииране и ще премине през важен и твърд етап в плана за интегриране на Украйна към Европейския съюз", каза Яценюк.

В същото време комисия в американския Сенат прие законопроект, предвиждащ въвеждане на строги санкции срещу Русия и предоставяне на икономическа помощ на Украйна под формата на кредитни гаранции в размер на 1 милиард долара.

Сенатската комисия по външните отношения прие законопроекта с 14 гласа срещу трима против, като няколко републиканци се присъединиха към демократическото мнозинство в подкрепа на мярката.

В документа се осъжда "неоправданата военна интервенция" на Русия в Крим. Законопроектът позволява на американското правителство да предприеме икономически мерки срещу руски и украински чиновници, замесени в корупция и нарушаване на правата на човека в Украйна, както и срещу лица, отговорни за нарушаване на суверенитета и териториалната цялост на републиката. Това предполага забрана на влизането им в САЩ и замразяване на американските им сметки, отбелязва ИТАР-ТАСС.

"Президентът Владимир Путин си направи грешна сметка, играейки на руска рулетка с международната общност, но ние отказваме да си затваряме очите и никога няма да приемем това нарушение на международното право", заяви председателят на комисията Робърт Менендес, цитиран от Франс прес.

Западът може да изгуби ценностите си в Украйна

Германският вестник "Велт" коментира, че Европа рискува морален банкрут в Киев. Изданието напомня, че в Украйна възниква гражданско общество, от което руският президент Владимир Путин би следвало да се страхува. "Ако Америка и Европейският съюз не го подкрепят, Западът ще предаде изконните си ценности", смята "Велт", цитиран от БТА.

Френското бизнес издание "Лез еко" смята, че въпреки че западните санкции биха лишили Москва от ползите от 20 години интегриране в международната общност, Путин не може да си позволи да отхлаби хватката върху Украйна.

"За да разберем действията на Кремъл или да ги прогнозираме, трябва да признаем, че Владимир Путин се чувства измамен от Запада. Западът се отказа от споразумението, подписано с негова помощ на 21 февруари между украинския президент Виктор Янукович и опозицията, поради което Москва възприема смяната на режима в Киев за западен преврат", разсъждава "Лез еко".

Следващите действия на Русия ще бъдат насочени към стабилизирането на източната част на Украйна, която по традиция е слабо привързана към Киев, прогнозира френското издание, допълвайки, че все пак е малко вероятно Кремъл да рискува да започне инвазия там. "Лез еко" подчертава, че Путин не може да си позволи да загуби Украйна чрез подписването на споразумение между нея и ЕС, тъй като това ще провали лелеяния проект на Кремъл за Евразийски съюз.

"Вашингтон пост" посочва в редакционен коментар, че САЩ трябва да продължат със строгите мерки срещу агресията на Русия.

"С наближаването на избори както в ЕС, така и в САЩ, ще бъде примамливо да се въздържим от мерки, които биха привлекли вниманието на Путин. Очевидно той разчита на такава реакция. Но цената на това да не бъдат направени решителни стъпки сега в крайна сметка ще бъде по-висока. Ако Путин не бъде спрян в Крим, той ще обърне поглед към други части на Украйна и може би към други държави с руски малцинства от бившия Съветски съюз . Това би могло да доведе не само до икономически проблеми, но дори до война", предупреждава "Вашингтон пост".

Германският седмичник "Цайт" също прави връзка между кризата с Украйна и предстоящите избори. "Искате ли да знаете как ще се развие американската политика през следващите месеци и години?", пита изданието и отговаря: "Политици, медийни коментатори и в един момент всички ще апочнат да критикуват слабата и неефективна външна политика на Обама и ще започнат да настояват все по-гласовито за "силна Америка". Това ще се отрази на резултата от президентските избори след две години: няма да изберем Хилари Клинтън, а някой нов Буш-младши или дори някой Рейгън, а Америка отново ще започне да гледа на себе си като на страж на демокрацията в целия свят."

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?