Мерки "на хартия" за затъналата вече с над 265 млн. лв. държавна ТЕЦ

След близо три месеца умуване в енергийното министерство на мерки за финансовото стабилизиране на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", бъдещето на въглищната електроцентрала е все така неясно. Единственото сигурно е, че собственикът ѝ – "Българският енергиен холдинг" (БЕХ), отново ще плати стотици милиони лева за закупуване на парникови квоти, за да може дружеството да продължи да работи, покривайки с тези емисии европейските екоизисквания, които иначе не покрива, а от 2021 г. стават още по-строги.

Една парична и две хипотетични мерки са били представени от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и заместника ѝ Красимир Първанов във вторник пред синдикатите като резултат от работата на сформираната през септември в енергийното ведомство работна група за намирането на начини за спасяването на въглищната централа.

Една от мерките, чието приложение ще е със съмнителен ефект, е енергийният регулатор да позволи на ТЕЦ-а да вкара в цената на тока си разходи за критична инфраструктура. Това обаче трябва да бъде одобрено и от Европейската комисия. Отделно ще доведе до поскъпване на електроенергията ѝ както на регулирания пазар, който от край време е чувствителен, а преди избори както през 2019 г. - още повече, така и на свободния, където и без това държавната ТЕЦ губи позиции и е намалила приходите си с 54 млн. лв. през деветте месеца на 2018 г.

Като друга възможна помощ за централата се посочва енергийното министерство и Агенцията за устойчиво енергийно развитие да проведат разговори с държави членки на Европейския съюз за договаряне на статистически прехвърляния на спестени в резултат на използването на възобновяема енергия парникови емисии в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници. Подобни механизми обаче също подлежат на одобрение от Европейската комисия.

От енергийното ведомство допълват, че в дългосрочен план експертите от работната група ще продължат да работят по прилагане на европейски практики, които биха могли да спомогнат за запазване капацитета на ТЕЦ "Марица Изток 2“.

От предложените решения на проблемите единствено работещо - и то временно, частично и с неясни последици, е обявеното като краткосрочна мярка закупуване на квоти за парникови газове на ТЕЦ "Марица Изток 2" за 2018 г. със средства на БЕХ.

През 2016 и 2017 г. БЕХ похарчи съответно близо 74 млн. лв. и 203.766 млн. лв. за закупуване на парникови квоти за дъщерното си дружество, което трябва да ги впише в националния регистър за търговия с тези единици и така да се вмести в предоставените права за изхвърляни през съответната година въглеродни емисии. Тези изхарчени от БЕХ пари за СО2 квоти са оформени като вътрешни заеми към въглищната централа.

Към тях сега се предвижда да се прибави нов кредит за закупуването на 8.6 млн. тона емисии еквивалентни на въглеродните, необходими на ТЕЦ "Марица Изток 2", за да работи през 2018 г, които трябва да се впишат в националния регистър до 30 април 2019 г. При прогресивно нарастващите и силно волатилни цени на квотите, които достигнаха 21-25 евро за тон и може да се увеличат още, това означава нови разходи от страна на БЕХ за около 200 млн. евро.

Това означава, че ТЕЦ "Марица Изток 2", която към края на септември 2018 г. има общо задължения за близо 1.2 млрд. лв., ще прибави към борчовете нова съществена сума.

Според финансовия отчет на дружеството за деветмесечието загубата му е достигнала 265.7 млн. лв. Три месеца по-рано тя беше 116 млн. лв. С тези темпове не е изключено до края на годината централата да е вече на червено с 400 млн. лв. Ако БЕХ плати за парниковите квоти, е възможно и дупката във финансите да не достигне тези размери, но не решава проблема с това, че реално дружеството няма пари да покрива плащанията по заемите си и търпи наказателни лихви.

Централата, която доклад на "Грийнпийс" през 2016 г. посочи като една от най-замърсяващите в ЕС, се бори и да получи изключение от влизащите в сила от 2021 г. повишени изисквания за пречистване на изхвърляните във въздуха вредни газове. Ако българската агенция по околна среда ѝ разреши такава дерогация, мощността ще може да работи да 2030 г., но след това надали ще е възможно да продължи дейността си.