Кризата в еврозоната

Мерки за подпомагане на растежа все пак ще има - заделят се 130 млрд. евро

Мариано Рахой, Франсоа Оланд, Марио Монти и Ангела Меркел в Рим. Сн. ЕРА/БГНЕС

На фона на фриволни фрески във вила Медичи италианският премиер Марио Монти, френският президент Франсоа Оланд, испанският премиер Мариано Рахой и германският канцлер Ангела Меркел изиграха пиесата "Четирима приятели за Европа", коментира в неделя Дойче Веле.

Тримата господа в тъмни костюми и дамата в светлозелен костюм искаха да убедят публиката, че, по думите на Меркел: "Правим всичко за да запазим еврото". И сякаш, за да опровергаят усещането за противопоставяне по схемата "трима срещу един", каквато реплика, впрочем, излезе от устата на испанския премиер Рахой.

Канцлерът Меркел дори вече кима одобрително с глава, когато говори френският президент Оланд. Независимо, че още в предизборната си кампания той се определи като неин опонент.

С пакт за стопански растеж в размер на 130 милиарда евро трябва да бъде подпомогната европейската икономика. Това отговаря на 1 процент от европейския БВП. В края на месеца на срещата на върха в Брюксел четиримата актьори ще трябва да убедят и останалите членове на клуба. Едва тогава програмата може да бъде гласувана.

Французинът Оланд отдавна настоява за такава програма, но германката Меркел твърдо се съпротивляваше. Курсът на икономии трябва да бъде продължен, твърдеше тя. Ето че след срещата в Рим Франсоа Оланд оповести, че и Меркел била "за" мерките за постигане на растеж. Меркел контрира с репликата, че "стопанският ръст и стабилните финанси са двете страни на един и същ медал". От реакцията на домакина Монти научихме, че той е съгласен с дамата от Берлин.

Откъде тези 130 милиарда?

За да се осъществи програмата, ще трябват много, много пари. Откъде ще се вземат обаче те, след като и държавните финанси не бива да страдат, пита Дойче Веле. Програмата трябва да създаде работни места, да увеличи конкурентоспособността на европейците, да подсили закъсалите браншове и да тласне напред икономиката. Но от друга страна не бива да създава нови планини от дългове.

Значи трябва да се измисли нещо.

Една част от средствата могат да бъдат осигурени от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Говори се за сума от порядъка на 50 до 60 милиарда евро. За да излезе сметката обаче, трябва да бъде увеличен собственият капитал на банката. И то с близо 10 милиарда! Тъй като парламентите на всички страни членки трябва да одобрят този ход, процедурата може да се проточи. А нека не забравяме, че в крайна сметка това са нови дългове, за които гарантират страните от ЕС.

Ами Брюксел?

Втората голяма сума би трябвало да дойде от ЕС. Тук сметката е по-лесна: кошниците на европейските структурни фондове често са препълнени, защото не всички европейски държави оползотворяват парите от тях. Третата, но по-малка, част от парите също трябва да дойде от Брюксел. Ще се наложи ЕС да финансира проекти на частни инвеститори, или поне да гарантира за тях.

Къде обаче ще се озоват милиардите, все още не е ясно никому. Цялата програма трябва да бъде премислена, планирана, съгласувана и одобрена. 130-милиардният проект няма да промени Европа от днес за утре. Надеждата е, че сигналът от Рим ще бъде разбран от пазарите.

Друга точка от обявеното в Рим единомислие трябва да бъде въвеждането на данък върху финансовите транзакции. Тук Франсоа Оланд също се похвали, че и канцлерката Меркел била съгласна. Тя пък, отново с кимане, направи важното уточнение: "Можем да си представим подобен данък".

Краткото време на срещата не позволи да се разбере какъв ще бъде този данък върху финансовите транзакции, кога ще влезе в сила и н т.н. Вероятно по същата причина и останалите желания на тримата господа, особено за въвеждането на еврооблигации, остават неразгледани.

Край на първо действие. Начало на антракта.

До срещата на върха в Брюксел.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?