Мерките на МВФ - за и против

През изминалата седмица МВФ отправи няколко препоръки към българското правителство. Те съдържат много добри предложения, които би трябвало да се подкрепят, но има и едно предложение, което не би трябвало да се приема в никакъв случай. Става въпрос за фактическото увеличаване на минималните задължителни резерви на търговските банки чрез увеличаване на базата, върху която се налагат.

Тази мярка е вредна защото:

" Това е административна мярка на намеса на банковия пазар, която противоречи на принципите на свободната конкуренция. Освен това тази мярка предполага, че БНБ или МВФ знаят какъв е правилният темп на нарастване на кредитите. Това обаче не е вярно - именно поради невъзможността да се знаят подобни неща децентрализираното вземане на решения от частни банки е по-добро решение и именно по тази причина банките бяха приватизирани.

" Увеличението на минималните резерви е парична политика par excellence. България обаче се отказа от парична политика с приемането на валутен борд. Следователно се получава противоречие и неконсистентност, които са вредни за нормалното функциониране на икономиката. Увеличението на минималните резерви е прекалено мощно средство на паричната политика и то не се използва в нито една развита страна за тази цел.

" Минималните резерви представляват скрит данък върху банките, а оттам и върху спестяванията и инвестициите. Съответно увеличаването им води до нарастване на този данък, което намалява стимулите за спестявания и инвестиции.

" Ако тази мярка успее да намали темпа на нарастване на банковите кредити, то това ще стане чрез намаление не само на "лоши" кредити, но и чрез намаление на множество "добри" кредити, които създават добавена стойност и работни места.

" Според предложението трябва да се начисляват и внасят минимални резерви и за депозити над 2 години. В икономика като българската, в която спестяванията и инвестициите са толкова ниски, да се облагат дългосрочните спестявания по този начин е абсолютно погрешно и не може да доведе до нищо положително.

Не може да не се спомене, че голяма част от кредитите на българските предприятия идват от чужбина или пък се получават от лизингови компании и инвестиционни фондове. Мерките, които предлага МВФ, са насочени само към банковата система и по този начин банковата система ще стане неконкурентна на другите начини за получаване на финансиране от българските компании. Това също не е политика, която трябва да се провежда от правителство и централна банка с дългосрочна визия.

Не може да не се посочи и това, че увеличението на минималните резерви се прави прекалено устремно, преди да сме видели ефекта от другите мерки - от намалението на бюджетния дефицит, въвеждането на кредитен регистър, промяната в условията за провизиране на лошите кредити, изваждането на фискалния резерв от търговските банки. Такова бързане може да се окаже много вредно и да се получи прекалено голямо намаление на кредитите, което да навреди на икономическия растеж.

Освен другите аргументи, които посочихме, трябва да добавим един аспект, който не се засяга пряко от мерките на МВФ. Това са кредитите за частния сектор от чужбина. Тези кредити също нарастват и от 2806.6 млн. евро през февруари 2003 г. те достигат 3286.9 млн. евро през същия месец на 2004-та, което е ръст от около 17% за една година. Ако се вземат предвид и тези кредити, тогава общият ръст на вътрешните и външните кредити ще бъде значително по-нисък от плашещите МВФ 50%.

От друга страна, нарастването на задълженията на търговските банки са около 338.9 млн. евро, а тези на търговските фирми са 141.4 млн. евро. Това показва, че дори когато ресурсът, който привличат българските банки от местни източници, се оскъпява поради по-високите минимални задължителни резерви, те имат достатъчно алтернативни възможности да привличат средства от чужбина и по този начин да отпускат нови кредити. Българските фирми пък могат директно да се финансират от чужди банки или чрез вътрешнофирмени заеми и така кредитите ще продължават да растат въпреки административните мерки на МВФ и БНБ.

Част от останалите предложения на МВФ са много добри.

Пример за това е намаляването на бюджетния дефицит до около 0.4% от брутния вътрешен продукт (БВП) за 2004 г, макар че от МВФ можеха да настояват за нулев дефицит, което е още по-добър вариант. По принцип при съставянето на бюджета се използват по-скоро консервативни прогнози за приходите, а след това се реализира голямо преизпълнение (около 700 млн. лв. през 2003 г.). Това дава възможност на правителството да изразходва повече от предвидените по закон средства. Чрез намаляването на бюджетния дефицит това прекомерно харчене се ограничава и по-малък размер от средствата се използват за неща, които хората иначе не биха финансирали.

Друга мярка в правилна посока е настояването за отчитане на част от разходите на правителството в бюджета вместо под черта, каквото беше желанието на управляващите. Така те се стремяха да скрият действителния размер на бюджетния дефицит, който според предварителните оценки би могъл да достигне над 3% от БВП при правилното отчитане на всички изразходени средства.

Следващата мярка, предложена от МВФ, е изваждането на фискалния резерв от търговските банки. Това предложение също е много добро, тъй като иначе правителството може да провежда парична политика със средствата от фискалния резерв. То вече използва тази възможност през миналата година и ограничаването ѝ ще бъде добра стъпка за запазване на доверието във валутния борд.

Най-добрият начин на използване на фискалния резерв е с него да се изкупи обратно част от външния дълг на държавата. По този начин ще се намалят разходите за лихви по обслужване на този дълг и ще има възможност за понижение на данъците. Неснижаемата част от фискалния резерв трябва да бъде извадена и от БНБ - тъй като депозитът на правителството оказва влияние върху паричната база и е отклонение от ортодоксалния вариант на валутен борд - и да бъде дадена след конкурс за управление на голяма международна частна банка. Естествено ще се запази покритието с евро и резервът ще бъде инвестиран в чуждестранни ценни книжа.

В допълнение има и няколко други неща, които могат да се направят във финансовата сфера. Би трябвало да се въведат пазарни елементи при гарантирането на депозитите, така че то да стане реално застраховане на депозитите, при което по-рисковите банки плащат повече от по-безрисковите. Също така би било добре да се приватизират Насърчителна банка и Общинска банка, които като държавни банки изкривяват пазара. Би трябвало да се въведе пропазарен подход за банков надзор, като се премахне институцията на административен банков надзор и се премине към система, основаваща се на разкриване на информация и саморегулиране в резултат на конкуренцията между банките.

Не на последно място, би трябвало да не се приема законът за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия - няма логика да се намаляват кредитите на банките и в същото време правителството да дава гаранции на частни фондове, които да отпускат повече кредити.

Аргументът на МВФ за намаление на кредитната експанзия е увеличението на дефицита по текущата сметка. Но дефицитът по текущата сметка е съвсем нормален резултат от излишъка по капиталовата (финансовата) сметка. Затова най-добрата политика за избягване на проблеми с платежния баланс е създаване на такава бизнес среда, която да осигури постоянен приток на чужди капитали и излишък по капиталовата сметка. Това означава, че са нужни по-бързи реформи и по-ниски данъци.

Още от Бизнес