Мерките за чист въздух може да станат колективна безотговорност

Редица пропуски в програмата срещу запрашаването откриха екологични и браншови организации

Мерките за чист въздух може да станат колективна безотговорност

Критики и множество съвети за подобряване на набелязаните от екоминистерството, с помощта на Световната банка, мерки за подобряване качеството на въздуха в България бяха отправени от страна на екологични, граждански и дори браншови организации по време на публичното обсъждане на проектодокумента в петък в Министерството на околната среда и водите.

Макар програмата да е подложена на обществено обсъждане до 5 декември и дотогава да се събират коментари и забележки по нея, министърът на околната среда и водите Нено Димов свика по-рано срещата.

"Изчакахме максимално дълго време, за да се запознаят заинтересованите страни и да дадат своите становища и мнения. След това следва да приемем този правителствен документ и да започнем изпълнението на мерките“, заяви Димов при откриването на дискусията. Малко след като основните акценти от програмата бяха представени от Ръсел Фрост, координатор на екипа на Световната банка, подготвил проекта, и започнаха забележките към документа екоминистърът напусна дискусията заради други ангажименти.

Сред отправените критики бе тази на "Грийнпийс", че липсват конкретни срокове за изпълнение на набелязаните мерки за въвеждане на стандарти за качеството на въглищата и дървата за огрев, за обособяването на нискоемисионни зони в градовете, където ще се забранява достъпът на стари и замърсяващи автомобили. Не е ясно кои институции ще прилагат мерките, не са поставени междинни срокове за отчитането на напредъка по тях, коментира представителят на екоорганизацията Александър Коджабашев. Според него така съществува опасност институциите да си прехвърлят отговорността за прилагането на програмата или да се задействат в последния момент.

"Да не се получи синдромът на колективната безотговорност", предупреди друг участник в дискусията.

От Асоциацията за оползотворяване на биомаса обърнаха внимание, че сред контролираните за качеството им горива не са включени пелетите, които също предизвикват замърсяване на въздуха. Според техния представител набелязаните от МОСВ и Световната банка мерки са стъпка напред в решаването на проблемите с мръсния въздух, но част от тях е лошото състояние на комините в България. При лоша коминна система не само отоплението не е ефективно, но и изхвърляните пепел и други вредни вещества в атмосферата са повече, посочи той. Организацията смята,че общините трябва да извършват проверки за състоянието на комините на домакинствата, топлещи се на дърва и въглища.

В същото време обаче бе отбелязано, че общините нямат капацитет да контролират изпълнението на предлаганите мерки срещу мръсния възду. Кметовете дори бяха обвинение, че не се интересуват дори как се прилагат набелязаните от самите тях действия в общинските им програми за качеството на въздуха.

Дискусията се спря и на това, че е важно предлаганите мерки за чист въздух да не предизвикат протести на хората заради ограничения за достъпа на стари автомобили до центровете на градовете или заради поскъпване на въглищата след въвеждането на новите екостандарти. Относно въвежданите нискоемисионни зони бе коментирано, че в програмата няма никаква яснота как ще се контролира достъпът на автомобили, които не покриват Евростандарт 1. Изказаха се становища, че тази мярка няма да спомогне съществено за намаляване на замърсяването в забранените за тези автомобили зони, тъй като те ще са подложени на теченията от съседните зони. Освен това е важно техническото състояние на автомобила и колко често се използва, а не само възрастта му. Нов автомобил, който редовно се шофира в града, е по-голям замърсител от старата кола, ползвана няколко пъти в годината, посочи участник в дискусията.

Препоръчано бе още да се предвиди възможност системите за контролиран достъп в нискоемисионните зони да се изграждат със средства от еврофондовете, а не от бюджетите на общините.

Повдигнат бе въпросът и за това, че има опасност предвидените държавни субсидии за подмяна на старите печки с по-ефективни да се окажат напразно изхарчени пари, тъй като много от социално слабите, които ще получат право на такава помощ, живеят в домове, от които енергията изтича. Затова трябва да се предвидят средства и за саниране и енергийна ефективност на тези домове, за да има реален ефект от бюджетното финансиране, коментираха още участници в дискусията.

Предстои да се види обаче кои от забележките екоминистерството смята да вземе предвид и евентуално да отрази в националната програма за повишаване качеството на атмосферния въздух. 

Още по темата
Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?