Месни и млечни продукти може да поскъпнат с 15 процента

Заради поскъпването на фуражите, цените на месо, мляко и колбаси ще нараснат, прогнозира в четвъртък пред журналисти Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите и собственик на една от най-големите колбасарски фирми у нас. Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов от своя страна коментира, че ако искаме в България да остане животновъдство, обществото трябва да е готово да плаща по-високи цени.

"Ако не направим това, рискуваме да останем без преработвателен бранш и ще направим много големи компромиси с качеството на продукцията", добави агроминистърът.

Вътев коментира, че при поскъпване с 30 на сто на фуражите, месните продукти ще повишат цените с 15 на сто, но надали някой може да си позволи подобно увеличение. Найденов обаче побърза да обясни, че държавата ще се погрижи да обезпечи най-бедните хора, пенсионерите, безработните, хората в неравностойно положение, чрез промоции и договорки с големите търговски вериги, но останалите хора трябва да са готови да поемат поскъпването.

За хляба няма тенденции за поскъпване, тъй като реколтата от пшеница тази година е много добра, каза Найденов, но лошото състояние на слънчогледа дава повод на страната ни да се присъедини към декларация на пет държави пред Съвета на министрите в Брюксел, в която се заявява притеснението за състоянието на запасите от фуража и неговите цени.

Найденов обясни, че за да се осигурят достъпни цени за социално слабите ще се проведат нови преговори с хипермаркетите, защото обявеното замразяване на цените в търговски вериги изтича в средата на октомври.

Той се надява напрежението на пазара да се тушира със започване на изплащането на европейските субсидии, давани за глава отглеждан добитък, а към тях ще се присъединят и средствата от програмата на ЕК "де минимис". В началото на следващия месец ще стартират и субсидиите към свиневъдите, така че това, с което държавата разполага като финансов ресурс, ще се използва, коментира Найденов.

Земеделският министър отново коментира, че България има шанс да спечели от това, че живеем в условия на хранителната несигурност в световен мащаб, има анализи, които вещаят гладни бунтове в някои от развиващите се страни. "Ние силиконови долини няма да правим, имаме прекрасни други долини, които могат да раждат и са раждали продукция. Затова и амбицията ми в оставащите няколко месеца от мандата е да направим така, че следващите седем години (от 2014 до 2020 г.), който и да е министър, да ходи в Брюксел с вдигната глава, а не с комплекси", заяви той.

Пред форума Найденов представи данни, според които българското земеделие е усвоило от 2009 г. досега 4.595 млрд. лв.

Няма друг такъв сектор в българската икономика, заяви министърът и обясни, че влезлите в българското земеделие европейски пари са повече от целия усвоен ресурс по всички останали оперативни програми у нас. Това прави още по-значим ръстът в земеделието спрямо останалите сектори в икономиката на страната, коментира той.

Разходите за инвестиции в земеделието са нараснали двукратно спрямо годините преди присъединяването към ЕС - от 463 млн. лева през 2006 г., през 2011 г. те са достигнали вече 966 млн. лева, продължи със статистиката министърът.

През 2011 г. брутната добавена стойност от аграрния отрасъл бележи ръст от 22 % спрямо 2010 г. и 28 % спрямо 2009 г., а стойността на продукцията от селското стопанство е нараснала през 2011 г. с 12.6% спрямо предходната година.

Ако през 2007 година България за първи път има отрицателно външно-търговско салдо в търговията с храни, то днес ситуацията е коренно променена до над 1.4 млрд. долара през 2011 г, посочи Найденов.