Местен добив на нефт и газ ще намалява енергийната зависимост

Правителството ще обръща повече внимание на възможностите за проучвания и добив на нефт и газ на територията на страната, за да намали енергийната си зависимост от внос на горива и да осигури евтин местен ресурс, който да балансира цените за крайните потребители. За целта ще се подготви стратегия, заяви пред журналисти министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков след дискусия за енергийната сигурност на страната, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

По думите на Трайков предишното правителство е пропуснало възможности за експанзия на чуждите пазари на проучване и добив на нефт като Ирак и Либия при положение, че е разполагало с достатъчно финансови ресурси.

“С парите за хидровъзела “Цанков камък“ НЕК можеше да купи 2-3 електроразпределителни дружества в страната, а защо не и зад граница. С консултантския хонорар на Доган за този проекта (1.5 млн. лв. - бел. ред.) можеше да се финансира разработването на стратегия за експанзия на външните пазари“, каза Трайков.

“Българският енергиен холдинг“, сформиран от кабинета “Станишев“ смяташе да участва съвместно с чужди компании с опит и технологии за търсене и добив на нефт и газ в процедури за местни находища. Бяха подписани и принципни споразумения с Азербайджан за проучване на възможностите на български компании да участват в разработването и усвояването на тамошните ресурси, но така и не бе свършено нещо реално в тази насока.

Повече внимание на шелфа и шистовия газ

Сега по думите на министър Трайков ще се обръща повече внимание на проучванията в шелфа на Черно море и за търсене на шистов газ у нас, към което интерес проявиха преди време от американската компания “Шеврон“.

В същото време обаче в последните седмици правителство взе решения за прекратяване на шест процедури за търсене и добив на нефт и газ на територията на Северозападна България в близост до газохранилището “Чирен“. Според Трайков това е било неизбежно, тъй като е имало нарушения в провеждането на процедурите.

Той не се ангажира с конкретна позиция за бъдещите процедури, но вероятно това е породено от предстоящото преструктуриране на дейностите по концесионирането на подземните богатства. В момента те са разпределени между неговото ведомство и министерствата на регионалното развитие и на околната среда. Подготвят се промени в закона за подземните богатства, които ще съсредоточат управлението на тези ресурси в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което вече ще подготвя всички процедури за търсене и добив на подземни богатства.

Във "владение" на Трайчо Трайков ще минат и геоложките карти с потенциалните залежи, които в момента са в ековедомството. Очаква се техен анализ да стане основа за провеждането на бъдещата политика в обявяването на процедури за проучване и добив на подземни богатства, включително на нефт и газ.

Преди изказването му шефът на “Делойт България“ и бивш посланик в Русия Илиян Василев посочи пред форума, че страната ни е изостанала десетки години в областта на проучването и добива на нефт и газ от местни и чужди източници.

Според него привличането на чужди инвеститори в търсенето и добива на енергийни суровини от шелфа и дълбоките води на Черно море и развитието на местния ресурс е също толкова важно, колкото и усилията за увеличаване на енергийната ефективност.

Той припомни, че във времето на най-високите цени на руския газ с добиваните в “Галата“ количества е можело да се балансира стойността на синьото гориво на вътрешния пазар.

Доморасъл дебат и суетни щения

Василев също така коментира, че досега дебатът за енергийната политика на България е бил доморасъл, без да е ситуиран в глобален и регионален мащаб. По думите му едва наскоро се е установило, че “щенията ни са суетни, щом не са съобразени с европейските стратегии“.

Руслан Стефанов от ЦИД коментира, че в момента най-сериозните проблеми на българския енергиен пазар са липсата на либерализация и избор на доставчика, монополите, острото противоречие между ниската покупателна способност на населението и необходимостта от инвестиции в мрежата, водещи до повишаването на цените на електроенергията.

Като абсолютна стойност цените на тока в България са най-ниските в ЕС, но спрямо доходите на населението са най-високите, посочи Стефанов. Същата констатация изказа и самият Трайков.

Според Стефанов и колегата му Тихомир Безлов осигуряването на високи субсидирани цени на енергията от възобновяеми източници (ВЕИ) крие риск от привличане на престъпни капитали и също рефлектира върху поносимостта на крайната цена за битовите потребителите и бизнеса. По думите им, ако не се вземат мерки за инвеститорския натиск, след две-три години може да има толкова зелена енергия, която НЕК и електроразпределителните дружества са длъжни да изкупуват, че цените да станат непоносими за клиентите.

Аварийна спирачка за ВЕИ-тата

“При ВЕИ-тата имахме ситуация на пуснат надолу влак без възможност за управлението му, само с аварийна спирачка. Наложи се да я дръпнем, за да оправим системите за управление, но влакът още се движи по инерция“, описа образно проблема Трайчо Трайков.

Преди месеци МОСВ спря да приема заявления за нови проекти за изграждане на соларни и вятърни паркове, а агроведомството предприе стъпки по ограничаване на възможностите за строеж на такива централи върху земеделска земя.

По думите на министъра на икономиката и енергетиката проблемът ще се регулира с приемането на националния план за ВЕИ и общата енергийна стратегия, които обаче се забавиха. Трайков призна, че те още не са в завършен вид и затова се въздържа от по-широката им дискусия.

“При целия интерес към ВЕИ се предвижда да се въведе като съпътстваща мярка възможностите за технологичен офсет при инвестициите“, заяви Трайков пред журналисти. По думите му огромният инвеститорски интерес в производството на екоенергия е задръстил системата, но с правила това ще се балансира.

Според него това ще се постигне с намирането на равномерна цена за ВЕИ-инвестициите – не да има няколко успели и много неуспели проекти, но всички да им плащаме цената, а да са достатъчно реализираните проекти на приемлива за потребителите цена.

Трайков коментира и очакваното влияние на рекордно поевтинялото евро върху стойността на вносните горива. По думите му има модели за отразяване на ценовите движения на валутата, остава да се види в тази обстановка в каква посока ще поемат цените.

Американският посланик Джеймс Уорлик, който също присъстваше на дискусията, заяви, че в момента България има шанс да си осигури перспективи в следващите пет-десет години с преструктурирането на “Българския енергиен холдинг“ и договаряйки нови условия за доставката и транзита на руски газ. Той акцентира и върху прозрачността при вземането на решения относно големите енергийни проекти и поощри страната ни в усилията за диверсификация на доставките на синьо гориво чрез изграждането на междусистемни връзки със съседните Гърция, Румъния, Турция и Сърбия.

Трайков пък заяви, че очаква в сряда на заседанието си правителството да одобри създаването на мрежова компания за реализацията на връзката с Гърция.