Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Метеорологичният институт поиска "развод" с БАН

Синоптиците призовават за проверка как академията изразходва държавната субсидия

9 коментара
През юни служителите на НИМХ протестираха пред централното управление на БАН срещу политиката на ръководството на академията. Сн. БГНЕС

Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) да бъде изваден от структурата на Българската академия на науките (БАН) и да стане самостоятелна научна организация към Министерството на образованието и науката. За това настояват учените от института в отворено писмо до премиера Бойко Борисов.

То е публикувано на сайта на НИМХ и е прието от общото събрание на работещите и служителите, от общото събрание на учените, от научния съвет и от съвета на директорите на института на заседание във вторник. В него се казва, че докато институтът е в структурата на БАН, работещите в него няма да изпълняват нарежданията на ръководството на академията.

Метеоролозите настояват "възможно най-бързо" НИМХ да бъде изведен от структурата на БАН заедно с "всичките му материални активи и необходимите за дейността му финансови средства". Според тях институтът трябва да е самостоятелна научна организация, второстепенен разпоредител на бюджетни средства. "Запазването на статута на НИМХ на научна организация е важно, тъй като постигнатата с годините симбиоза на научната и оперативната дейност в НИМХ е едно от най-важните ни постижения, което следва да се запази и развие", пише в писмото, подкрепено от почти всички работещи в метеорологичния институт.

В него се казва още, че ако управлението на БАН, без да се посочват конкретни имена, не спре с действията си срещу НИМХ, учените в института ще възстановят протестите си и ще спрат работа - включително осигуряване на прогнозата за времето. В писмото не се казва какви точно са действията на ръководството на БАН срещу метеорологичния институт.

Недоволството на института обаче е от доста време и се дължи на начина, по който се разпределят средствата от държавната субсидия за академията между отделните ѝ звена. Това става по правила, приети от Общото събрание на БАН, в които по-голяма тежест имат научните публикации и цитати, отколкото практическата дейност. Метеорологичният институт обаче е по-скоро насочен към практиката и за това получава по-малко средства в сравнение с други научни звена. Така дори и от допълнителните 15 млн. лева, отпуснати на БАН след протести за нисък бюджет, много малка част са достигнали до НИМХ, твърдят от института.

"Вече сме напълно убедени, че те (проблемите с финансирането - б.а.) не са свързани толкова с размера на средствата, предоставяни на БАН от държавния бюджет, а в начина на разпределяне и манталитета на разпределящите ги. С действията си, ръководните органи на БАН успяха да ни убедят, че това няма да се промени. Доказаха ни, че БАН няма управленски капацитет да ръководи и поддържа национално отговорни дейности като тази, изпълнявана от НИМХ. Имаме и непреодолими противоречия в разбирането за ролята на науката и общественото и икономическото ѝ въздействие", пише в писмото.

Недоволството на метеоролозите и хидролозите беше причина министърът на образованието Красимир Вълчев да обещае в бюджета за догодина да бъде заложено отделно перо за финансиране на работата на НИМХ. Проблемът с недостига на средства за тази година трябваше да се решава месец за месец. След тези обещания учените от НИМХ прекратиха протестите си. Сега в писмото им пише, че са спрели протеста "като безсмислен, когато осъзнахме, че НИМХ не трябва да е в БАН. "Преминаването ни през 1962 г. към БАН към днешна дата е изчерпало потенциала си", смятат учените от НИМХ.

"Предупреждаваме всички ръководни органи на БАН, че ако незабавно не спрат с действията си срещу НИМХ и ръководството му, ще подновим протеста и ще прекратим оперативните си дейности. Търпението ни се изчерпа. Време е да се научат да носят отговорност за действията си. Време е и държавата да направи задълбочена проверка как и за какво се разходват предоставяните от нея средства на БАН", заявяват от НИМХ.

В писмото се казва още, че работата на института в момента продължава "ден за ден, единствено поради отговорното отношение на министър Красимир Вълчев към важните за държавата и обществото задачи, които изпълняваме и финансовата помощ от Министерството на образованието и науката". "Не знаем докога може да продължи това финансиране и това не е изход от ситуацията, в която бяхме поставени", смятат метеоролозите.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

9 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Авакум Захов
    #9

    Да продават! Дейността на хората в НИМХ поне създава продукт, за разлика от тези в Института за Кирило-Методий нещо си. Приложна наука е нужна. И програмно бюджетиране за БАН. Вместо това тунеядци смятат, че са "учени".

  2. стефчо
    #8

    Олеле! Това означава никога повече да не чуя по "Хоризонт" за митичния "Институт по метеорология и хидрология Камбан"... Това ще е почти толкова съкрушително, колкото изчезването на Сон Шонжмон след новините в 15ч :( :( :(

  3. Авакум Захов
    #7

    Те хем искат да са отделно от БАН, хем да са в научна организация. Най-подходящо е да се създаде изпълнителна агенция към Министерство на околната среда и водите.

  4. Sgt. Pepper
    #6

    Вижда се, че писалите по-долу не познават проблемите на НИМХ отблизо. Щатът на НИМХ е над 1000 души, от тях учените са под 100, останалите са т.нар. "наблюдатели" - хора без специално образование, които четири пъти на ден отчитат показанията на три прибора и ги съобщават, и с това задълженията им се изчерпват. Тези хора, обаче, трябва да са на минимална заплата, а тя расте ли, расте - заплатите на учените може и да не са мръднали от 5 години, но на наблюдателите трябва да се увеличи по закон. Пита се - а защо не използват автоматични наблюдателни станции, които сами съобщават данните? Отговорът е прост: защота ще ги "наберат мургавите ни съграждани".

  5. Знайко
    #5

    Ами естествено... Мястото им не е "под манастирската лоза".

  6. безпартийна
    #4

    Метеоролозите са прави. Тяхната практическа дейност не може да бъде отделена от научно-изследователската, но те, за разлика от останалите институти на БАН имат съществен директен принос за обществото. Нуждаят се от финансиране на съвременна апаратура по цялата територия на страната. И дават продукт необходим за цялото общество. След като БАН не може гъвкаво да определя продукцията на отделните си институти, редно е държавата да поеме директно финансирането на НИМХ. Само да си помислим какво означава

  7. ivancho ivanov
    #3

    "Ако искаш да стигнеш бързо тичай сам, ако искаш да стигнеш далеч, тичайте заедно" - африканска поговорка! За нашите висши учебни заведения и БАН отдавна се знае, че обединени професионално сродните катедри и академични институти биха били много по-ефективни, но личният фактор не може да бъде преодолян. БАН да остане, както е било и преди НРБ като клуб на хора с международен принос в науките и искуствата!
    Броят на трудове не може е критерии - неотдавна присъствах на събиране на което академик

  8. ivancho ivanov
    #2

    НИМХ има много по-общо с Селскостопанската акдемия отколкото с БАН!

  9. Калико Джо
    #1

    НИМХ има потенциала да се самоиздържа тъй като продукта му (прогнози за времето) се продава на много потребители - средства за осведомяване, летища, замеделски компании и т.н., затова не иска да върви в пакет с голямата група тунеядци наречена БАН. Не съм против фундаметалната наука или хуманитарните изследвания, но тази структура е твърде голяма за малка България, а научния и продукт - твърде малък за израходените средства. Пък и най-добрите ни учени са така или иначе в чужбина и то не толкова за пари, а за да са в екипи с други активни свои колеги.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.