Методът "Франциск" може да послужи за модел и в италианската политика

С метода "Франциск" може да се стигне далеч и да се постигнат големи резултати. Изходът от конклава в Сикстинската капела веднага повлия значително на италианската вътрешна политика. Кардиналите успяха да разрешат невижданата институционална криза на върха на Римокатолическата църква, като избраха на престола на Свети Петър да седне аутсайдерът Хорхе Берголио, приел папското име Франциск.

Кардиналите си дадоха сметка, че дори най-авторитетният измежду италианските кардинали няма да бъде достатъчен, за да съживи и влее нови сили в измореното тяло на Църквата. Тази идея, насочена срещу течението и традициите, даде резултат само за 24 часа.

Само 8 часа повече бяха необходими на депутатите в двете камари на италианския парламент, за да изберат свои председатели. Това са Пиеро Грасо - магистрат с дълга и многоуважавана кариера и Лаура Болдрини - служителка на ООН, която години наред се беше посветила на защитата на правата на човека. И двамата председатели бяха избрани извън традиционното тесте карти. И двамата са чужди на традиционните политически среди. И двамата са технократи, лишени от партийна идентичност.

Почти нямаше значение, че изборът на левоцентристите на Пиер Луиджи Берсани за председатели на Сената и на Камарата на депутатите беше резултат от поредица от неочаквани обрати, вместо един планиран подбор. От значение беше само качеството на финалния избор. И в това отношение Берсани може да претендира за титлата "архитект на най-качествения избор".

Този избор се изразява в двама парламентарни председатели, които са силни личности и  изглеждат в състояние да гарантират, че ще изпълняват независимо бъдещите си задължения без да се поддават на влияние. Освен това кандидатурите на Грасо и Болдрини бяха издигнати от Демократическата партия и нейните коалиционни партньори, защото те са хора, които могат да докосват със словата си възможно най-много италианци, отвратени от политиката на традиционните партии.

Председателите на двете парламентарни камари се очертаха като толкова подходящи и способни да вършат работата си, че дори някои сенатори (десет или дванадесет) от "Движение 5 звезди" на комика Бепе Грило, възползвайки се от тайния вот, гласуваха Пиеро Грасо да застане начело на Сената.

Лесно можем да си представим, че ако Демократическата партия беше предложила за председатели способни, но изчерпали се политици, виждани хиляди пъти по телевизията, като Анна Финокиаро (водеща фигура в левицата и министър на равенството в лявото правителство на Романо Проди) или Дарио Франческини (лидер на Демократическата партия преди избирането на Берсани), то в редиците на "Движение 5 звезди" нямаше да настъпи такова разцепление.

Бепе Грило веднага низвергна разбунтувалите се сенатори от неговата партия, чиито имена засега остават в тайна. Той го направи с доста рязък тон, което показа, че неговото движение наистина е понесло удар. В интернет заваляха остри реакции на анатемосване на отцепниците. Всичко това показа, че Пиер Луиджи Берсани е успял да уцели с един куршум два заека, като е наложил много добри кандидати за председатели и същевременно е посял раздор в редиците на Грило.

Ето защо в идните дни всичко ще се върти около един въпрос - дали хрумването на лидера на Демократическата партия е метод или изключение? Финокиаро и Франческини съумяха да се откажат от престижните постове, които им бяха обещани, демонстрирайки  достоен за подражание стил, и да се върнат на отправната си позиция - лидери на парламентарните групи на левоцентристите в двете камари.

Да се излезе от пределите на собствената идентичност е доста сложно начинание. То става още по-сложно в случая с Берсани, лидера на една от двете водещи сили в Италия след края на Втората световна война.  Берсани не може да не си дава сметка за опасностите, надвиснали на него.

Нововъведението му, което той направи по примера на конклава, крие рискове за своя архитект заради прекалено големия му успех. За да привлече десетина сенатори от партията на Грило, на Берсани му беше достатъчно да предложи Пиеро Грасо. Но за да успее да убеди в правотата си още тридесетина сенатори на Грило, Берсани има нужда от още по-качествено и иновативно предложение.

Разбира се, маневрата с парламентарните председатели може да се окаже добра реклама в случай на нови предсрочни парламентарни избори в Италия. Но засега е трудно да се предскаже как биха реагирали парламентаристите на "Движение 5 звезди", ако левоцентристите, държащи мнозинството в долната камара, предложат за премиер независима личност със същите качества като тази на Пиеро Грасо.

Освен това Берсани не бива да забравя, че с успеха на маневрата, заимствана от конклава и наречена условно метода "Франциск", той промени и правилата на битката за избор на нов италиански президент, която предстои през май.

По БТА