Метрото отрязано от новите европари за транспорт. Търси финансиране от Плана за възстановяване на ЕС

Разширяването на третата линия на софийското метро не е допуснато за финансиране по бъдещата европрограма за транспорт. Затова правителството спешно пробва да му осигури финансиране, включвайки го сред проектите в Плана за възстановяване на ЕС. Националният план, чрез който България трябва да усвои 12 млрд. лв. грантове и до 9 млрд. лв. заеми до 2026 година от Инструмента за възстановяване на ЕС, обаче все още не е финализиран и не е одобрен от Брюксел.

Така европарите за бъдещото метро се оказват под въпрос и тепърва ще стане ясно дали проектът въобще ще получи финансиране от Плана на ЕС.

Казусът още веднъж демонстрира и друг проблем - сгрешеният подход на българските власти при изготвянето на националния план за възстановяване. Вместо ясни стъпки и авангардни предложения, които да доведат до качествено ново ниво на българската икономика, каквито са целите на специалния европейски финансов инструмент, правителството залага на старите шаблони и старите шашми – някак да нагласи новите европари за налични проекти, изпаднали от други програми.

Защо метрото не бе одобрено за европарите по транспорт?

"Финансирането на проекта за разширяване на софийското метро по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) се оказва проблематично, поради изискванията за балансирано развитие на регионите и се налага да бъде осъществено с друг инструмент", посочиха в отговор на запитване на Mediapool от Министерство на транспорта, съобщенията и информационните технологии. С други думи, поредното наливане на стотици милиони в подземната железница на столицата не се приема от Брюксел, защото отново ще даде възможност на най-големия и развития град в България да усвои значителни евросредства за сметка на изоставащите други райони в страната.

Само преди дни стана ясно, че общинската фирма "Метрополитен", която е оператор на метрото, е най-големият ползвател на средства по кохезионната политика на ЕС за времето от 2014 до 2020 г в България. Безвъзмездно получените средства възлизат на 96.5 млн. евро. Данните са на комисията по бюджет към Европейския парламент.

На фона на това ударно усвояване на средства обаче, дори и в момента част от метрото в София не работи - от участъка от станции "Хаджи Димитър" и "Театрална" по новата линия 3. От "Метрополитен" посочиха като причина за дефекта плаващи пясъци вследствие на подпочвени води и високи води на Перловската река, но не смятат, че има проблем със самия проект. Не се знае колко време ще отнеме ремонтът, но утехата за софиянци е, че той ще е за сметка на изпълнителя.

Преди това, на 11 януари, след първия по-сериозен дъжд тази зима пропадна тротоара при Медицинска академия в близост до метростанцията. От Столична община се оправдаха, че на тротоара са поставени само нови плочки, но не е разкопавано заради метрото. По-късно се лансира тезата, че причината е стар колектор за кабели, за който обаче бе казано, че не се знае чия собственост и така реално виновни по казуса няма. Тротоарът се ремонтира. Ден преди това отново по третата линия на метрото протече станцията на "Хаджи Димитър".

От транспортното министерство уточниха още, че първоначално предвидените средства от ЕФРР за метрото в бъдещата програма "Транспортна свързаност" ще бъдат предназначени за други мерки - модернизация, дигитализация, декарбонизация, интермодалност.

Метрото спешно в националния план за възстановяване

 В "последния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост на Р. България проектът за метрото в София е включен под името "Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София", добавиха още от Министерство на транспорта. Това е прелюбопитно уточнение, защото реално в проекта на плана, пуснат за обществено обсъждане на правителствения портал strategy.bg, софийското метро не фигурира за финансиране и това може да се види и в момента.

А от отговора на транспортното министерство става ясно, че пуснатият проект за публичен дебат на правителствения портал явно не е "последният". От транспортното ведомство дори уточниха, че в плана постоянно настъпват изменения, защото вече се обсъждал с Брюксел.

"Националният план за възстановяване и устойчивост е в процес на обсъждане със структурите на Европейската комисия, в резултат на което в него постоянно настъпват изменения. Промени настъпват и вследствие на проведените обществени обсъждания на първоначалния проект на документа. Установява се необходимостта от включване на допълнителни области на въздействие, съответно нови проекти, което води до промяна на началните параметри на целия план", уточняват от там.

Как ще се финансира метрото, ако получи европари?

Ако софийското метро бъде одобрено за финансиране по Инструмента за възстановяване на ЕС, планира се разширяването му да се случи в два лота за общо 360 млн. лв., добавиха още от Министерство на транспорта.

Лот 1 с участък метростанция "Хаджи Димитър" - ж.к. "Левски" с дължина 3 км и 3 метростанции.

Лот 2 - участък ул. "Шипка" - кв. "Гео Милев" – ж.к. "Слатина" -Зала "Арена армеец" - "Техпарк София" - бул. "Цариградско шосе" с дължина 6 км и 6 метростанции.

Очаква се целият този проект да струва близо 763 млн. лв., като европарите за лот 1 ще са  217.5 млн. лева от  Инструмент за възстановяване и устойчивост, а за лот 2 - 142.4 млн. лева от  Инструмент за възстановяване и устойчивост.

Министерство на транспорта уточнява, че останалите средства от 403 млн. лв. следва да бъдат национално осигурени.

Реално, за изпълнението на лот 2 от този проект, столичният "Метрополитен" вече пусна обществена поръчка за избор на изпълнители. Това се случи още на 13 януари. Именно в книжата по поръчката може да се види финансиране от Инструмента за възстановяване на ЕС. Реално това е доста смел ход, без яснота дали наборът на проекти, предлагани от България за финансиране по Плана за въстановяване, ще бъде одобрен. Поръчката е за усвояване на 530 млн. лв. и е за разширяване на метрото с шест станции. Фирмите могат да кандидатстват по проекта до 14 часа на 15 април 2021 г.

Предвидените нови станции ще са МС 1 - кръстовище ул. "Гео Милев" -ул. "Черковна". МС 2 - кръстовище ул. "Гео Милев" - ул. "Н. Коперник". МС 3 - кръстовище ул. "Гео Милев" - ул. "Слатинска". МС 4 - кръстовище бул. "Асен Йорданов" - бул. "Шипченски проход". МС 5 - Зала "Арена Армеец" И последната - от източната страна на съществуващия пешеходен подлез под бул. "Цариградско шосе".

На последната станция се залага и изграждане на буферен паркинг изцяло под локалното платно на бул. "Цариградско шосе" и стига до кръстовището с бул. "Йерусалим". Предвидени са общо 230 паркоместа, 28 от които за хора в неравностойно положение.

Какви още транспортни проекти се залагат в Плана за възстановяване?

Макар жп транспортът да е разглеждан в ЕС като приоритетен за бъдещата несковъглеродна икономика, българският план не предвижда изграждане на нови жп пътища, а модернизация на съществуващи, модернизиране на гари, закупуване на нови електромотриси и др. От министерство на транспорта посочиха, че първоначално включените в проекта приоритети и проекти за момента се запазват.

Планът залага с 320 млн. лв. да бъдат закупени 20 електромотрисни влака за средни и дълги разстояния. Общо 256 млн. лв. ще са за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост с период на изпълнение 2021-2024 г. Предвидено е 20% национално съфинансиране, което ще бъде осигурено със заемни средства.

С други 188 млн. лв. от ЕС трябва да се обновяват поне 8 гари, става още ясно от разчетите на правителството. Това са определените за "ключови гарови комплекси" в Мездра, Червен бряг, Илиянци, Враца, Левски, Горна Оряховица, Варна и Филипово.

С тези пари трябва да се изгради и модерен интермодален железопътен терминал в най-големия жп възел Северна България – този в Горна Оряховица.

Залагат се 267.7 млн. лв. за цифровизация на съществуващия жп транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност. Предвижда се изграждане на соларни централи, които да осигуряват енергия за нуждите на Национална компания "Железопътна инфраструктура". С парите ще се инсталират енергоспестяващо LED осветление в района на 120 жп гари и спирки. Ще се изгради и оптична кабелна мрежа и цифрова телекомуникационна апаратура в участъка София – Карлово – Филипово. Планира се осигуряване на система от решения в областта на киберсигурността.

И още 273.2 млн. лв. се предвиждат за модернизация на съществуващата жп инфраструктура, която трябва да се превърне в "умна" за управление на железопътния трафик. Предвидена е пълна модернизация на 20 броя тягови подстанции, модернизация на 51 броя секционни постове, както и изграждане на система, обединяваща системите за телеуправление и телесигнализация.