Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Между Кавказ и Памир - ново издание на "голямата игра""

0 коментара

След кратко затишие продължава петролният бум край Каспийско море, Дивия Запад за петролната промишленост в наши дни. Транснационални енергийни концерни пробиват със сонди дъното на огромното вътрешно море и офшорните зони в търсене на най-големите в света неразработени петролни залежи. По прогнозни данни наличните запаси са между 50 и 110 милиарда барела петрол и около 7 до 9 билиона кубически метра природен газ.

Енергийното министерство на САЩ дори очаква запасите да възлязат на 200 милиарда барела петрол. С по-големи ресурси разполага единствено Саудитска Арабия, чиито доказани запаси възлизат на 262 милиарда барела. През лятото на 2000 г. бе открито Кашаганското петролно поле в офшорната зона на Казахстан, специалистите го определят като едно от петте най-големи петролни полета в света.

Каспийският бум е истинска благословия за западните компании, след като страните от Персийския залив национализираха петролните мощности и така сведоха до минимум шансовете да се създават смесени добивни предприятия. Несигурната обстановка в Русия е допълнителна бариера.

Западните фирми сключиха изгодни договори с посткомунистическите управници на страните в района и вложиха 30 млрд. долара в нови съоръжения за добив на петрол. Запланувани са допълнителни инвестиции в размер на 100 млрд. долара до 2015 година. Треската за петрол, вероятно последната голяма треска в историята на човечеството, предизвика геополитическа борба за преразпределението на Кавказ и Средна Азия.

Сравняват я с "голямата игра", със съперничеството между Британската империя и царска Русия за централните райони на евразийския континент. Сега се разгаря нова "голяма игра" за териториите между Кавказ и Памир, този път американците са съперниците на Русия. В играта са замесени концерните BP и Shell и регионалните сили Китай, Турция и Пакистан.

Всички искат да установят контрол над енергийните ресурси и така да намалят зависимостта от петрола на влиятелния картел ОПЕК, в който доминират арабите. Наистина, противно на първоначалните прогнози, петролните резерви на Каспийско море значително отстъпват на находищата в Персийския залив, които са две трети от наличните запаси на планетата или около 600 милиарда барела.

При максимален добив от 6 милиона барела дневно каспийският район би могъл да си осигури дял от 5 до 8% на световния пазар, тоест приблизително същия дял като Северно море. При всички положения картелът ОПЕК ще си остане безспорен лидер. При растеж на световното търсене на суров петрол с около 2 милиона барела дневно делът на ОПЕК на световния пазар ще продължи да се увеличава през следващите две десетилетия.

Именно в тази перспектива трябва да се разглежда стратегическото значение на каспийските находища. За да намалят зависимостта си от арабски петрол, САЩ се ориентират към диверсификация на снабдяването и разработването на суровинни източници извън Персийския залив. Контролът над каспийския петрол е един от ключовите елементи на тази стратегия.

"Никога досега каспийският район не е имал толкова голямо стратегическо значение, както днес", каза през 1998 г. в реч пред петролни магнати във Вашингтон Дик Чейни, тогавашният шеф на концерна Halliburton. Днес той е вицепрезидент на САЩ и най-влиятелният политик след Джордж У.Буш.

Терористичните атаки от 11 септември и американският поход в Афганистан станаха причина политиката на САЩ окончателно да се фокусира върху Централна Азия. Вашингтон е решен да промени в своя полза геостратегическото съотношение на силите в Каспийско море. Актьорите в новата "голяма игра" се изправени пред сериозен проблем.

Петролните полета в каспийския район са на хиляди километра от океанските пристанища и се налага да се прокарват петролопроводи. Близо десет години в Кавказ и Централна Азия бушуват конфликти и се водят войни заради трасетата на петролопроводите.

От средата на 90-те години Вашингтон упражнява натиск върху проекта за гигантски петролопровод с дължина от 1750 километра от Баку през Грузия до турското средиземноморско пристанище Джейхан. Проектът е на стойност 2,9 млрд. долара, преценява се като изключително скъп, освен това тръбопроводите ще минават през политически нестабилни райони. При петрола обаче политиката е не по-малко важна от пазара.

Ето защо международният консорциум Azerbaijan International Operating Company (AIOC), в който влизат десетина петролни концерна, ще започне изпълнението на проекта. Начело на AIOC е BP Amoco AG, компанията, която през 1994 г. подписа с Азербайджан т.нар. "договор на века" за експлоатация на каспийските петролни полета. Конците на каспийската петролна авантюра се дърпат от Вила Петролея, централата на BP в Баку.

Дейвид Удуърд, председател на BPAmoco Aserbaidshan, отговаря за инвестицията от 15 милиарда долара, която петролният концерн ще реализира през следващите години в офшорната зона на Азербайджан. "Ще построим петролопровода до Джейхан, и ще натоварим мощностите докрай. Той ще бъде рентабилен", е убеден Удуърд. Когато петролопроводът заработи, по него ще се транспортират до един милион барeла суров петрол дневно. Удуърд признава, че прокарването на петролопровод през Иран ще струва по-евтино, трасето ще бъде по-късо и по-сигурно. "Азербайджан като домакин обаче не иска да бъде зависим от Иран и ние се съобразяваме с него." Намалява дори руската съпротива срещу проекта. От години подозират Москва, че съзнателно подклажда политически хаос и граждански войни в Азербайджан и Грузия, за да сплаши инвеститорите.

През октомври 2001 година обаче Удуърд посети Москва заедно със свои колеги и за пръв представи проекта Баку-Джейхан на руското енергийно министерство. Сега руският петролен гигант Лукойл, смятан за проводник на външната политика на Москва, проявява интерес да участва в проекта.

© Copyright Mediapool

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.