Между САЩ и България съществуват стратегически интереси

В навечерието на визата на държавния секретар Колин Паъуъл в София кореспондентът на РСЕ във Вашингтон Милен Минчев разговаря с д-р Естер Бримър за отношенията между САЩ и България в контекста на войната срещу тероризма. Д-р Бримър е заместник-директор на Центъра за трансатлантически отношения в Paul H. Nitze School of Advanced International Studies на университета "Джон Хопкинс". Преди това тя е работила в Държавния департамент на САЩ, където се е занимавала с отношенията със Западна Европа, ООН и проблемите на международната сигурност.

Естер Бримър: Смятам, че има пълно съгласие по въпроса за наличието на фундаментални, стратегически интереси между САЩ и България и останалите страните от региона. Най-напред трябва да припомним историческото гласуване в Сената на САЩ от миналата седмица- гласуването за приемането на България в НАТО. Разбира се, всички страни от НАТО трябва да се съгласят с това членство, но тук трябва да подчертаем безспорната подкрепата от страна и на двете партии в американския Сенат, която показа, че САЩ биха били изключително доволни от приемането на България и останалите в НАТО.

Обръщайки се към конкретните приоритетите на тази администрация ще видим, че борбата срещу тероризма е най-специфичния, който занимава в момента администрацията на Буш. И всъщност България и останалите се оказаха от голямо значение в тази област. На практика всичките промени, настъпили в областта на сигурността изведоха на преден план необходимостта от наличието на повече нови членове в НАТО. Поради това смятам, че работата в екип по тази кампания е от изключително голямо значение. Освен това мястото и важната роля, която България има в региона и контактите, с които разполага може да обогатят общите въпроси на сигурността, отнасящи се до САЩ и България.

Милен Минчев: Съществува обаче схващане, че неотдавнашната ратификация на протоколите за приемането на седемте страни в НАТО не е нищо повече от награда заради демонстрираната от тях лоялност към САЩ във войната срещу тероризма. Вие споделяте ли подобно мнение?

Д-р Бримър: Трябва да подчертаем колко различен беше дебатът около приемането сега и дебатът по приемането на страните, които влязоха в НАТО в края на 90-те. По онова време имаше много американци, които смятаха, че дебатът трябва да се води около това как да бъдат защитени границите, те фокусираха вниманието си върху териториалната отбрана, въобще върху въпроси, отнасящи се по-скоро до проблемите на сигурността от времето на Студената война.

След 11 септември обаче се наложи различно мнение по това какво всъщност представлява сигурността. За щастие вече не става дума за защита на границите от агресор, а за това как да се справим с тероризма, с различни недържавни групировки. И в този случай стана много важна необходимостта от една по-голяма група от държави, които имат желанието да работят заедно. Някои от тях работят заедно във военната област, други пък работят заедно в областта на разузнавателното сътрудничество, трети оказват дипломатическа или политическа подкрепа. Въобще съществуват много начини за съвместна работа в кампанията срещу тероризма. Но да се осъществи всичко това в рамките на НАТО е от изключително голямо значение, защото това създава навици на взаимодействие и предизвиква ангажираност в посока взаимното гарантиране на сигурността.

Разбира се съществуват и разногласия по определени въпроси, особено по въпроса "какво да се прави в Ирак", който предизвика изключителни спорове в НАТО. Но независимо от това самият факт на съществуването на НАТО вече поставя въпроса за сигурността отвъд всякакви противоречия.

Милен Минчев: Смятате ли, че седемте страни от Централна и Източна Европа и особено България - в момента член на Съвета за сигурност, биха били способни да помогнат за възстановяването на отношенията между САЩ и някои западноевропейски държави, които бяха очевидно разклатени по време на войната в Ирак?

Д-р Бримър: Всъщност България имаше щастието да бъде член на Съвета за сигурност тъкмо в този период. Аз твърдя, че по-важната роля на Съвета, освен тази да бъде място за гласуване не само за неговите пет постоянни членове, е че той е мястото, където се осъществяват международните дебати: за международната легитимност, както и за това кои са най-важните цели за осъществяването на мира и сигурността. Онези членове, в това число и България, които освен че са членове на Съвета за сигурност са и европейска държава, трябва да поддържат връзки с останалите европейски страни. Защото не само петте постоянни страни-членки, но и останалите трябва да гледат на ролята си в Съвета като на сериозна възможност да разговарят с най-различни страни в търсене на поддръжници. И тъкмо тази дипломатическа роля е много важна.

Милен Минчев, Радио Свободна Европа
По проект на Фондация "Отворено общество"

<< назад | начало >>