Междуфирмената задлъжнялост е нараснала с 10% за година

Междуфирмената задлъжнялост е нараснала с 10% за година, докато топлото време и строежа на магистралите са подобрили плащането на дълговете при гражданите. Това показват данните на Асоциацията на колекторските агенции у нас.

За първи път през септември се отчита ръст, макар и минимален от 1.3 пункта, в индекса за събиране на дълговете. Това е нетипично, защото обикновено февруари и септември са най-слабите месеци. Единият заради краткото време и натрупаните сметки след коледните и новогодишните празници, а другите - заради летните отпуски и подготовката за първия учебен ден, обясни Райна Миткова-Тодорова, председател на асоциацията. Рекорден по отношение на плащане на битови сметки и кредити е бил и октомври.

Причините за това са топлата есен, която е спестила разходи на българите за отопление – парно и ток. Така са се освободили средства за погасяване на дългове. Другият фактор са инфраструктурните проекти, които са увеличили сезонната заетост и са позволили на заетите в сектора да си платят сметките. Подобрената кредитна култура също е оказала въздействие, смятат колекторските компании. Според тях кризата и последващите я трудности са отрезвили хората и те са станали по-предпазливи при тегленето на кредити.

Забавени заплати и безработица

Близо половината от българите бавят изплащането на задълженията си заради забавено изплащане на работните им заплати, посочи Димитрина Гринко, изпълнителен директор на “Сайкъл Кредит”. Това е ръст от 5 пункта спрямо година по-рано.

Другата причина е безработицата, която расте с един пункт за година и достига 15% като основание за неплащане на дълговете.

Останалите причини са, че хората са в чужбина, не са били запознати с условията по договорите или, че не са планирали добре семейните разходи.

За изминалата година няма съществена разлика в профила на длъжника. Новото е, че той вече не е жител на Северозападна България, а на големите градове. Обикновено това е мъж между 40 – 50 години, семеен, на средна менажерска позиция, свикнал да живее нашироко преди кризата, посочи Гринко.

Расте срокът на забавяне на плащанията между фирмите

Срокът на забавяне на плащанията между фирмите се е удължил с 5 дни за година, каза Милена Виденова, изпълнителен директор на “Кофас България”. Към ноември 2012 г. средният срок на отложено плащане между компаниите е 110 дни.

Удължаването на сроковете за плащане се дължи основно на строителството и услугите. Отложените плащанията при строителните компании са достигнали до 172 дни, което е ръст от близо 15% спрямо година по-рано. Докато при услугите те се увеличават от 97 дни преди година на 102 дни.

В същото време в промишлеността и търговията срокът на отложените плащания намалява съответно с 10 и 2 дни. Така търговските фирми се разплащат за 66 дни, а тези в промишлеността за 99 дни.

Данните на “Кофас България” показват още, че междуфирмената задлъжнялост се е увеличила с 10% за изминалата година.

През миналата година официално са фалирали около 500 фирми, което е 0.12% от всичките 400 хил. регистрирани фирми. Това е рекордно подвеждаща информация, смята Милена Виденова. Причините за това според нея са в особеностите на българското законодателство. Причината е, че една фирма може да обяви фалит назад във времето без ограничение в срока. Отделен въпрос е, че процедурата по обявяване във фалит отнема понякога няколко години.

Правила в бранша

Колекторските агенции настояват за въвеждането на правила в бранша. Те приветстват предлаганите законови промени за въвеждане на 10-годишна давност за търсене на задълженията, както и обявяване на фалит за фирмите до 3 месеца назад.

За да заработи успешно това обаче е необходимо да се създаде единен кредитен регистър, посочи Райна Миткова-Тодорова. В момента такъв има само за банковите и лизингови заеми, достъпът до който е ограничен. Според колекторските компании нежно е в този регистър да влязат още и просрочията по комуналните сметки – ток, вода, телефон, парно, а достъпът на лицата до регистъра разширен.

“Въвеждането на абсолютна давност улеснява значително събирането на задълженията и е международна практика. Преди да се направят промените в тази насока обаче е необходимо публично обсъждане за да се намери най-доброто решение. В противен случай могат да бъдат допуснати грешки, последствията от които да са за сметка на добросъвестните платци”, посочи Райна Миткова.