Международен доклад обвинява ГЕРБ за контрол върху СЕМ и медии

Макар и в опозиция, ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са успели да съхранят контрол над медийния пазар и особено върху обществените медии. На този фон Съветът за електронни медии (СЕМ) не може да осигури прозрачност на медийния пазар, защото е "уязвим от държавния контрол и влиянието на партия ГЕРБ, която помогна за избирането на настоящия му състав".Това са част от изводите в доклада "Невидимата ръка на медийната цензура" на базираната в Брюксел международна организация "Инициатива за свободни медии на Балканите" (BMFI), цитиран от Дневник.

Проучването напомня, че медийният пазар в България е доминиран от малък брой влиятелни играчи, много от които са свързани с правителството.

В своите заключения организацията посочва поименно кои членове на СЕМ са свързвани с ГЕРБ - председателката Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Георгиева, а Делян Певски е споменат като медиен магнат 32 пъти. Посочена е подкрепата на ДПС за Галина Георгиева, която няма медиен опит и е завършила аграрна икономика.

Сделката за Нова броудкастинг груп от 2019 г. е определена като превземане от страна на братята Кирил и Георги Домусчиеви и се допълва, че последвало назначаване на хора от "Канал 3" и начало на проправителствени репортажи и позитивно отразяване на Пеевски.

Критиката за СЕМ е, че регулаторният орган се формира, без да е гарантирано реалното участие на гражданите при номинирането на членовете му.

"Докладът не цели да припокрива констатациите на други организации, а да покажем механизмите, с които работят собствениците на медиите и техните проксита и какви са последствията, когато всичко е завладяно", коментира Антоанета Николова пред "Дневник".

В анализа се прави резюме на медийната среда в България, Сърбия и Северна Македония и нарастващия политически натиск, регистриран през последните години върху независимите медии на Балканите.

"В България, Сърбия и Северна Македония, както държавните структури, така и пазарът са подложени на натиск от политически интереси. Тези проблеми се усложняват от факта, че те често остават незабелязани в сравнение с атаките на медийните свободи, като например тормоза над журналисти, които по-лесно предизвикват новинарски заглавия", пише в доклада.

Специално за България се казва, че в продължение на повече от десетилетие основните медии са доминирани от малка мрежа от влиятелни лица, които купуват големи медии с цел политическо влияние, като най-изявен сред тях е Делян Пеевски, който стана обект на санкции от страна на САЩ през юни 2021 г. заради предполагаемата му роля в широко разпространена корупция".

Посочва се, че в България все още е възможно политик да притежава медии чрез юридически лица или просто да упражнява контрол над определени издания. "Независимите журналисти са по-малко на брой и по-слабо организирани, отколкото в други балкански държави. Към тях се осъществява натиск от страна на властите", се казва във въведението на доклада.

Анализът посочва, че управлението на ГЕРБ и на бившия премиер Бойко Борисов се е превърнало в "синоним на широкоразпространена корупция, която проникна в българския медиен сектор."

Според доклада способността на правителството на Борисов да влияе и на медиите се дължи на три основни фактора. Първият е ролята му в надзора на закупуването на големи медии. Вторият е контролът му върху средствата от Европейския съюз, които могат да се предоставят на близки медии, които не са критични към властта, или да се използват за купуване на подкрепа. На трето място, контролът на Борисов върху медийния регулатор в България позволи антиконкурентните практики да бъдат неоспорвани, пише в доклада, цитиран от "Дневник".

"От 2020 г. насам се наблюдава сериозна промяна на влиянието в сектора поради това, че бизнесменът Делян Пеевски продаде медийните си активи и ГЕРБ загуби властта. Политическите партии все още могат законно да притежават медии, което води до висок риск от намеса", пишат от организацията.

Един от големите проблеми на българската медийна среда е непрозрачното разпределяне на средства от Европейския съюз към медии. Според доклада, който се позовава на статистика, от началото на 2007 година (присъединяването към Европейския съюз) до 2019 година по този начин са разпределени над 30 милиона евро.

"Това е значителна сума за един конкурентен пазар, който разчита на малки обеми от приходи от реклама. Брюксел е наясно с проблема и критикува администрацията за "незаконно присвояване на средства от ЕС" и "влошаването на състоянието на медиите", се казва в анализа. Според него в допълнение към финансирането, което правителството разпределя към медии, фактът, че е законно политици или партии да притежават медии в България, влошава допълнително средата и плурализма.

Заключението е, че промените в собствеността и отстраняването на правителството на Бойко Борисов създава впечатление, че може би медиите България са в преходен период. Но заради все още дефектната правна основа и отсъствието на регулации на медийная пазар, твърде рано е да се говори за успешна реформа на сектора. За постигане на значима и продължителна промяна следващото правителство трябва да започне цялостни системни реформи за засилване независимостта на обществените медии и регулаторните органи, както и да гарантира прозрачност на рекламния пазар.

BMFI е основана през април 2021 г. и цели "да информира политическите среди в Европа и Северна Америка за заплахите за демокрацията и мира в Югоизточна Европа от посегателствата срещу свободните медии". В борда от съветници са международно известни имена като Джон Суини (бивш директор в Би Би Си и дългогодишен разследващ журналист за програмата "Панорама"), Андреа Бонани (популярен италиански коментатор по въпросите на ЕС), Ерик Йозеф (френски журналист и основател на гражданското движение EuropaNow!), както и българките Соня Каникова (живееща от близо 20 години в САЩ, медиен консултант и анализатор, пишеща и за "Дойче веле") и Меглена Кунева (посланичка на на ЕС в Съвета на Европа).