Международен екип с българско участие с пробив в борбата с рака

Изследователи от БАН и “Макс Планк“ откриха механизъм за поправката на ДНК

Международен екип с българско участие с пробив в борбата с рака

Български учени заедно с техни колеги от Института по молекулярна клетъчна биология и генетика "Макс Планк"  са постигнали научен пробив, който може да повлияе лечението на ракови заболявания. След седемгодишно проучване международният екип разкрива динамиката на 70 белтъци, участващи в поправката на ДНК. Учените са открили точния механизъм, по който белтъците поправят наранения генетичен код в клетките.

Международният екип от учени е публикувал откритието си в най-престижното научно списание в сферата на молекулярната биология Molecular Cell . Откритието е обнадеждаващо, но не означава, че е открито лечение на болестта.

През целия живот на човека ДНК непрекъснато претърпява увреждания, заради всякакви външни и вътрешни фактори. Тези повреди в генома водят до мутации, геномна нестабилност и развитието на ракови заболявания. Самият човешки организъм има механизъм за ремонт на повредената ДНК. Това се извършва от множество протеини, които се организират в определени пътища за поправка, организирани в пространството и във времето.

Досега не беше известно как те работят.

Екип от млади учени от БАН подхожда към проблема с нестандартна находчивост - използва белтък от светеща медуза, съобщава БНТ.

"За да изследваме как клетките поправят ДНК, ние трябва да бележим определените белтъци и тук правим един трик" - пояснява изследователят доц. Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към БАН пред БНТ.

Именно за тази цел се използва белтъкът от медуза, който е флоуресцентен.

"Тези клетки, в които белтъкът е вече флуоресцентно белязан, ги монтираме на микроскопа, който е построен специално за този тип експерименти", допълва ученият.

Микроскопът е специално конструиран от екипа, така че лазерите да осветяват достатъчно добре клетката, без да я убият. Освен това, са монтирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на точно определено място.

"Като имате предвид, че клетката е 5 микрометра, той може да реже между 500 нанометра участък", казва още доц. Стойнев.

Следва "срязване" на ДНК, след което учените наблюдават точно кои белтъци, в какъв ред и кога ще започнат да я "поправят".

"Първо клетките се мъчат много прецизно да поправят ДНК и ако не успеят, тогава се включва авариен механизъм който е бърз, който ще спаси клетката, но на цената на това, че се натрупват нови мутации",  коментира доц. Стойнев.

Учените, установяват също, че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката.

"Нормалните клетки могат да спрат и да изчакат докато се поправи докато раковите клетки в повечето случаи не могат да спрат, този механизъм също им е повреден и умират", допълва ученият.

Следващите етапи от работата им ще бъдат насочени към усилване на противораковата активност на онкомедикаментите.

Още от Общество