МФ: Има риск ДДС да се вдигне на 24% или данък печалба – на 18%

Финансовото министерство е категорично против поисканото от премиера Бойко Борисов намаляване на ДДС за ресторанти и заведения до 9%, както и срещу лавинообразно нарасналите предложения на другите партии за по-ниско облагане на други стоки и услуги. Борисов бе толкова убеден в решението си за ресторантьорите, че при обявяването му на 12 май каза: "Който не е съгласен, да подава оставка".

Писменото становище, с което Министерството на финансите се обявява против внесените в Народното събрание 6 законопроекта за сваляне на ставката на ДДС за различни стоки и услуги – от храните и лекарствата до ресторантьорските услуги, фитнесите и памперсите, е подписано от министър Владислав Горанов. 

Загубата за бюджета от текстовете в 6-те законопроекта възлиза на 1.8 млрд. лв. приходи, сочат изчисленията на МФ. За сравнение, постъпленията от ДДС през 2019 г. възлязоха на около 11 млрд. лв., а тази година е предвидено да бъдат 10.64 млрд. лв., което значи, че свалянето на ставката би заличило 17% от постъпленията по това перо.

За да се компенсират загубите, общата ставка по ДДС трябва да се качи на 24% или данък печалба за бизнеса да се вдигне до 17-18%, сочат изчисленията.

Най-голяма ще е загубата от свалянето на ставката за лекарствата и основните храни, за което настоява БСП – 1.5 млрд. лв. Намаляването на данъка за ресторантите и заведенията, което бе обявено от премиера Бойко Борисов след натиск от ресторантьорите, ще струва на бюджета 150 млн. лв. Свалянето на ДДС на 9% за книги, учебници и помагала ще лиши бюджета от 13 млн. лв., а на детски храни, детски фармацевтични продукти и памперси, както предлага депутатът Делян Пеевски - 39 млн. лв. Загубата от фитнесите би била 4 млн. лв., а от общите туристически услуги - 19 млн. лв.

От становището на МФ става ясно, че евродирективата за ДДС допуска държавите да имат най-много две намалени ставки. Тъй като у нас хотелските нощувки се облагат с 9%, а някои други доставки с 0%, България е изчерпала квотата си и не може да въвежда трета диференцирана ставка - например 5%. Най-ниската стандартна ставка на данъка пък може да е 15%.

Освен загубата на бюджетни приходи финансовото министерство предупреждава и за другите рискове от мярката - увеличаване на административната тежест, нарастване на данъчните измами, преобръщане на основни принципи на българската данъчна система като неутралност, равнопоставеност и опростеност.

Основният аргумент обаче е, че мярката няма да постигне търсените социални ефекти, тъй като тя не води автоматично до намаляване на цените и увеличаване на доходите на гражданите. Освен това, тя би била в противовес с насоките на Европейската комисия, която насърчава държавите членки постепенно да премахват намалените ставки и да вървят към единна ставка по ДДС, каквато е политиката на България от 1994 г. насам.

МФ цитира и съобщение на Европейската комисия, според което "използването на намалени ставки често не е най-подходящият инструмент за осъществяване на политически цели, особено за постигане на преразпределение към бедните домакинства и окуражаване на потреблението на социално полезни стоки".