МФ няма да събере 2.3 млрд. лв. приходи в Бюджет 2023, но догодина ще се стегне (обновена)

Представянето на Бюджет 2024 в петък вечерта се превърна в признание на два проблема с изпълнението на текущия Бюджет 2023. Изнесените от финансовия министър Асен Василев числа показват, че приходите тази година няма да се изпълнят с 2.3 млрд. лв., а разходите – с 1 млрд. лв. Така очакваният дефицит се завишава с над 1.2 млрд. лв. до 3% от БВП. Въпреки че се налага сериозно прекрояване, на този етап няма нужда от актуализация на бюджета в парламента.

Основният проблем е при ДДС. Чрез таблиците, които е обявило, Министерството на финансите (МФ) на практика официално признава, че няма да успее да събере 1 млрд. лв. от планираните в Бюджет 2023 г. 17 млрд. лв. ДДС. В същото време в Бюджет 2024 се залага още по-амбициозна цел – във фиска да влязат 18.5 млрд. лв. от данъка (с 2.5 млрд. лв. повече от тази година), при това със запазване на част от намалените ставки, като например тази за ресторантьорите.

Неизпълнение се очаква и при акцизите, но то е малко - около 110 млн. лв., както и при корпоративния данък - около 100 млн. лв.

Вторият проблем за бюджета е, че има висок риск поисканото от България второ плащане в размер на около 1.4 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост да не бъде преведено навреме. Въпреки че служебното правителство неколкократно предупреждаваше Василев, че има огромен риск парите да не постъпят в бюджета до края на годината, той ги заложи в гласувания закон през лятото. Сега, в мотивите към Бюджет 2024, се признава, че парите все пак може и да не дойдат до края на фискалната година. Ако това се случи, държавата няма да реже разходи, а ще увеличи дефицита от 2.5% на 3% от БВП - с около 1.24 млрд. лв., става ясно от разчетите.

Въпреки всичко бюджетът ще завърши годината в рамките на Мааскрихтските критерии и далеч под първоначално обявения от служебния кабинет дефицит от 6.4% от БВП. Държавата стартира годината без редовно приет бюджет. Такъв бе гласуван чак след изборите, през юли, но въпреки това само 3-4 месеца по-късно се оказва, че разчетите са неточни. 

Заради неизпълнението на данъчните приходи Василев залага и 1 млрд. лв. неизпълнение на разходите, като около 400 млн. лв. от тях са от перото за капиталови разходи.

При представянето на Бюджет 2024 министър Василев не спомена и не коментира проблемите с Бюджет 2023, но обясни, че новият бюджет ще бъде съобразен с амбицията на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2025 г.

Финансовият план за следващата година е сметнат при 3% дефицит (6.2 млрд. лв. ). Приходите се очаква да възлязат на 77.6 млрд. лв., а разходите – на 83.8 млрд. лв. Таванът на новия дълг, който може да бъде поет през 2024 г., е 12.7 млрд. лв.

Предвижда се ръст на пенсиите с около 11% от 1 юли 2024 г. Минималната заплата се повишава от 780 лв. на 933 лв. Очакванията на екипа на Василев са средната работна заплата да се вдигне с 10-12%. 

Предложен е и скок на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв. - мярка, която вече предизвика съпротивата на бизнеса. Намалената на 9% ДДС ставка се вдига до 20% за туристическите пътувания и фитнесите. Обезщетението за втората година от майчинството се запазва на 780 лв., но има повишение на част от социалните помощи.

Догодина е заложено и амбициозно завишение на капиталовата програма – от 7.7 млрд. лв. на 12 млрд. лв.  Ще има капиталови разходи от над 1 млрд. лева във фонд за общински проекти, по които общините могат да кандидатстват за проекти за пътища, ВиК, обществени сгради и културни институции. Преди 10 години правителството "Орешарски" също направи фонд за общините. Ресурсът беше 500 млн. лв., но при реализацията на инициативата се стигна до редица критики за субективизъм при оценка на общинските проекти.

В Бюджет 2024 е заложен ръст на БВП от 3.2% до 205 млрд. лв., както и средногодишна инфлация от 4.8%.

Средствата за здравеопазване нарастват с 1.1 млрд. лева. С около 590 млн. лв. повече са разчетените пари за образование. С тях се гарантира увеличение на учителските заплати до 125% от средното възнаграждение в страната, предвидени са 63 млн. лв. за увеличение на размера на издръжката, която държавата плаща за дете в училище или детска градина. Ще има над 80 млн. лв. за нови учебници. Разчетени са 30 млн. лв. за разходи за издръжка на образователните институции и почти 87 млн. лв. за изграждане на нови детски градини и ясли. 50 млн. лв. са за изграждане на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в училищата.

Разходите за отбрана са малко над 2% от БВП, като са напълно обезпечени всички капиталови разходи в сектора. Парите за сектор култура са увеличени с 50 млн. лева, 9.3 млн. лева за филмовата индустрия и 3.5 млн. лева за проектиране на Център за изкуствата на остров "Св. Св. Кирик и Юлита" в Созопол. 28,5 млн. лева са предвидени за библиотечно дело, художествени галерии и читалища, които ще се отпускат за реални дейности по методика, която трябва да бъде изработена от Министерството на културата.

В капиталовите разходите са предвидени средства за завършване на реконструкцията на граничния пункт "Калотина", за ГКПП "К. Андреево", както и на част от другите гранични пунктове, вкл. и за изграждане на втори пункт на ГКПП "К. Андреево". В бюджета на МВР, освен увеличение на разходите за персонал, са предвидени и допълнителни разходи за радиолокационна система за идентификация на ниско летящи обекти, както и разходи за въвеждане на нови лични карти с чип.

С 2 млрд. лева се увеличават средствата в бюджета за персонал, като в тях е включен ефектът от увеличаването на минималната работна заплата, както и от увеличените разходи за персонал от 1 август тази година. 370 млн. лева са насочени за увеличаване на възнагражденията в държавната администрация. Те ще бъдат разпределени от Министерския съвет по методика, така че да се преодолеят неравенствата в заплащането в различните ведомства.

При представянето на Бюджет 2024 финансовият министър уточни, че най-вероятно в следващите две седмици ще има корекции в числата, защото тепърва ще се търси "сечението, което би получило парламентарна подкрепа".

Тази седмица ГЕРБ и ДПС провалиха разглеждането на данъчните закони в бюджетната комисия, чието заседание бе отложено. Василев разчиташе да чуе позициите на партиите по данъчните закони, за да прецени какви приходи да заложи във финансовия план на държавата за догодина. Въпреки че това не се случи, министърът все пак оповести проекта си за бюджет с уточнението, че предстоят промени.

*Статията е обновена в 23:10 ч.