МФ: Няма да се теглят пари от резерва за пътища

Няма предложение на финансовото министерство да се ползват пари от резерва за изграждане на инфраструктура. Идеята, която се обсъжда в съвсем първоначален вариант, предвижда за пътищата да се отдели част от преизпълнението на бюджетните приходи. Това уточниха днес от министерството на финансите по повод днешна информация във в."Труд".

Според информацията, министърът на финансите Милен Велчев е предложил да се създаде държавна компания, която да се занимава с инвестиции в пътища, като за целта се използва бюджетните излишъци от преизпълнението на приходите и пари от фискалния резерв.

С уточнението, че не става дума за резерва, от финансовото министерство потвърдиха идеята и казаха, че засега тя се обсъжда в рамките на НДСВ. За нея била уведомена и мисията на фонда. Обсъжданията обаче все още били в начален етап и самата идея не била окончателно формулирана.

Преди няколко седмици коалиционният партньор в управлението Ахмед Доган лансира тезата си, че около 10% от фискалния резерв трябва да се извади и да се вложи за изграждане на инфраструктурата на страната. Първоначалната реакция от страна на финансовият министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев бе негативна. Мисията на Международния валутен фонд също категорично се противопостави. Шефът на мисията Джералд Шиф заяви, че ползването на пари от фискалния резерв за вътрешни разходи е абсолютен бюджетен разход, което би увеличило дефицита.

Днес от представителството на МВФ потвърдиха, че са информирани за новата идея на финансовия министър, но очакват да получат повече информация и да продължат дискусиите по нея.

Според източници на mediapool.bg, предложението на Велчев е специалното дружество за инвестиции в инфраструктурата да се създаде с част от парите от преизпълнението на бюджета за тази година и със средства, привлечени от инвестиционни банки.

След завръщането си от годишната среща на МВФ и Световната банка в Дубай финансовият министър съобщи, че е провел серия от разговори с международни инвестиционни банки по повод инфраструктурните проекти и че тези разговори ще продължат.

В редица страни от региона банките, заедно със свои клиенти, вече били реализирали интересни схеми за финансиране на инфраструктурни обекти. По думите на Велчев обаче, при тях не била давана държавна гаранция, нито било използвано финансиране от бюджета, което е в противоречие с обсъжданата идея.

В края на завършилата на 17 септември т.г. мисия на МВФ се изясни, че фондът настоява за максимално намаляване на дефицита не само за 2004 г., но и за тази година. Заложеният в бюджет 2003 дефицит е 0.8%. В този за догодина правителството предлага 0.7%, а МВФ настоява за 0.5 % или дори по-нисък.

При това положение е трудно и прекалено рано да се каже какви средства могат да бъдат отделени от преизпълнението бюджета за създаване на държавна компания за инвестиции в инфраструктурата.

И от МВФ, и от финансовото министерство декларираха, че приходната част на бюджета за тази година ще бъде преизпълнена, като прогнозата на фонда дори е по-оптимистична - 474 млн.лв. в повече в сравнение с планираните 270 млн.лв. отгоре от екипа Велчев.

От тези пари обаче трябва да се платят 155 млн.лв. на общините - средствата за държавно-гарантираните дейности за второто шестмесечие, които не бяха записани в бюджета, както и 48 млн.лв. за покриване на дефицита на здравната каса. Това прави общо 203 млн.лв.

Така от очакваното от министерството на финансите преизпълнение остават още 67 млн.лв., а ако се осъществи варианта на МВФ - 271 млн.лв.