МФ отрича процедурата за Банковия съюз да е блокирана

Министерството на финансите отрече процедурата по влизането на България в Банковия съюз на ЕС да е блокирана, както обяви лидерът на партията "Да, България" Христо Иванов във вторник. Според него правителството саботира собствения си приоритет – влизането в "чакалнята" на еврозоната.

"На практика, два месеца и половина след като правителството обяви, че подава такова искане (за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, б. р.), процедурата се оказва блокирана, защото изискуемите документи не са налице", твърди Иванов.

В отговор от ведомството на Владислав Горанов съобщиха, че България продължава да изпълнява плана за действие по присъединяването към т. нар. Банков съюз на ЕС и се очаква този процес да приключи до юли 2019 г.

Кабинетът подаде официално искане за членство в Банковия съюз на 18 юли тази година, след като на 29 юни в писмо до евроинституциите правителството пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната – ERMII. Тогава София получи политическо обещание от Брюксел влизането в ERMII и Банковия съюз да стане в един и същи ден. Според графика, който България сама си е поставила, това трябва да стане към юли 2019 г.

В изпълнение на целта през август тази година правителството одобри план за действие за присъединяване към Банковия съюз и ERMII, който във вторник МФ потвърди, че продължава да изпълнява.

Влизането в Банковия съюз става чрез т. нар. "тясно сътрудничество" с ЕЦБ. Държавата членка подава искането си за сътрудничество (което България е направила на 18 юли), а крайното решение се взима от управата на ЕЦБ във Франкфурт.

Едно от основните изисквания, за да бъде одобрено тясното сътрудничество, е цялостна промяна на българското банково законодателство, която да възложи правомощия на ЕЦБ да надзирава българския банков сектор, включително да проведе предварителен преглед на активите на банковата система.

За целта МФ и БНБ са подготвили промени в законите за БНБ, за кредитните институции, за преструктурирането на кредитни институции и др. В позицията си от вторник финансовото ведомство посочва, че в момента тече процедура по съгласуване на въпросните законови промени между МФ, БНБ и ЕЦБ, след което текстовете ще бъдат връчени за формално становище от ЕЦБ.

Христо Иванов обаче твърди, че финансовият министър Владислав Горанов, който първоначално е предоставил законовите проекти в ЕЦБ, впоследствие ги е оттеглил и доколкото към 21 септември във Франкфурт нямало предоставени ревизирани варианти, можело да се счита, че цялата процедура била блокирана.

"В чл. 3, т.2 б от Решението на ЕЦБ от 31.01.2014 г., с което се урежда процедурата по тясно сътрудничество, се изисква изрично към искането за установяване на тясно сътрудничество да бъде приложен готов и преведен законопроект за изменения в тези закони, които да уреждат съответните правомощия на ЕЦБ. Следователно, към 21 септември министърът на финансите не е подал всички необходими документи за формалното стартиране на тясно сътрудничество. На практика, два месеца и половина след като правителството обяви, че подава такова искане, процедурата се оказва блокирана, защото изискуемите документи не са налице", посочва Иванов.

От отговора на МФ обаче става ясно, че няма никакво блокиране на процеса, а става дума за процедурно съгласуване на законодателните текстове между ЕЦБ и българските власти.

"Компетентните български институции следват стриктно и координирано приетия от правителството План за действие, включващ мерки за присъединяване към ВМ2 и Банковия съюз. Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението (за установяване на тясно сътрудничество, б. р.) съдържа в приложение проект на законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество. Към момента тече процедура по съгласуване на проект на тези текстове между МФ, БНБ и ЕЦБ, който ще бъде внесен за формално становище от ЕЦБ", изтъкват от финансовото ведомство.

След съгласуване на текстовете те ще бъдат внесени в Народното събрание за гласуване. Преди това няма как да стартира и новият мащабен преглед на активите на банките, който засега е планиран за началото на 2019 г.

Освен измененията в действащите закони Народното събрание ще трябва да ратифицира и подписаното от България споразумение за вноските в Европейския фонд за преструктуриране, чрез който се спасяват банки.

Според текстовете България трябва да прехвърли част от събраните около 400 млн. лв. в националния фонд за преструктуриране към европейския. След това с тези пари ще могат да се спасяват чужди банки, без да има гаранции, че България ще може да ползва средствата при необходимост от спасяване на свои финансови институции.