МФ предложи 6.6% бюджетен дефицит за 2023 г. и нови 16 млрд. лв. дълг

Дефицит от 6.6 на сто и тегленето на нов дълг от 15.9 млрд. лв. залага в проектабюджета за 2023 г. служебното министерство на финансите. Данните обяви в четвъртък финансовият министър Росица Велкова, като представи плана на ведомството за държавните приходи и разходи за следващата година. В същото време министерството очаква средногодишна инфлация от 6.4%, ръст на икономиката от едва 1.6 на сто и безработица до 4.6%. 

Независимо че прогнозираният дефицит за 2023 г. е значително над маастрихтските критерии, (позволяващи той да е до 3% от БВП), за да може България да покрие изискванията на Еврозоната, министър Велкова все пак изрази надежда, че още не е изгубена напълно възможността страната ни да замени лева с евро от януари 2024 г. Тя уточни, че независимо, че България ще има дефицит над позволената норма, то тя може да извади от него, направените Covid разходи през пандемията. От думите ѝ стана още ясно, че във ведомството ѝ усилена дейност извършват работни групи и се изпълнява планът за еврото, приет през май.

От думите на министъра стана още ясно, че, ако има редовно правителство, този вариант на проектобюджет ще бъде предоставен на кабинета. Ако обаче продължи да действа служебното правителство, ведомството ще спази срока за съставяне на бюджет, заложен в бюджетната процедура и до 31 октомври ще внесе проекта в парламента.

Плюс - минус

Разходите в Консолидираната финансова прогноза (КФП) растат през 2023 година с 11 млрд. лева, което ще доведе до дефицит от 6.6 на сто от прогнозния БВП. От тях 1.9 млрд. лева са увеличени разходи за персонал. Другите 3.7 млрд. лева са за ръста на пенсиите, включително с увеличението от 1 юли 2023 г. Капиталовите разходи се вдигат с 3.1 млрд. лева. С 400 млн. лева са повече парите за индексация в строителството. Парите за отбраната са 1.85 на сто от БВП.

Заради този размер на дефицита ще трябва да се тегли нов дълг от 15.9 млрд. лева, с което държавният дълг би стигнал 50.3 млрд. лева и 28.9% съотношение на дълг към БВП. 

Приходите в КФП се очаква да нараснат с 5.9 млрд. лева. и в 2023 г. ще бъде запазена нулевата ставка на ДДС за хляба и брашното и намалената ставка от 9% за метан. Запазва се и намалената ставка на ДДС от 9% за доставка на централно отопление и природен газ да действа до средата на 2023 г. Продължава се данъчното облекчение за деца. От 1 януари 2023 има увеличаване прага на регистрация по ДДС, което води до загуба в размер на 110 милиона лева - тя е заложена в бюджета.

Отпадат обаче намаления ДДС за ресторантьорите и фитнесите, а също и за бебешки храни и книги. Не се предвижда и прилаганата в момента отстъпка от 0.25 лв. за литър бензин и дизел.

При прогнозиран ръст на икономиката от 1.6% брутният вътрешен продукт (БВП) за 2023 година се очаква да нарасне до 173.826 млрд. лева.

Вълна от заеми

Тегленето на заеми ще продължи и през следващите години и към края на 2025 година ще е над 38% от БВП. Това е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика да набира дългово финансиране, каза министър Росица Велкова.

От думите ѝ стана ясно, че започват да нарастват лихвените разходи за обслужване на дълга, като за 2022 година са около 600 млн. лева, стигат 832 млн. лева за 2023 година, 1.720 млрд. лева за 2024 година и над 2,6 млрд. лева за 2025 година.

Министърът потвърди още, че минималната работна заплата ще се запази 710 лева