МФ връща закъсалите общини на поправителен

Министерството на финансите не е доволно от получените оздравителни планове на много от закъсалите 36 общини. Това стана ясно от изказване на министър Владислав Горанов в сряда.

В началото на юни ведомството обяви, че 36 от общо 265 общини у нас влизат в процедура по финансово оздравяване. Това стана възможно, след като за пръв път в закона бе въведен подобен механизъм.

Процедурата изисква общината да предприеме мерки за "стягане на коланите" като например намаляване на задълженията, подобряване на събираемостта на приходите и др. За целта могат да се искат временни безлихвени заеми от финансовия министър, които при добри резултати могат да се "опростят". Всички мерки трябва да бъдат описани в специален оздравителен план, който се съгласува с финансовия министър.

Министърът: Плановете са наивни

"За съжаление, голяма част от плановете са доста наивни и ще трябва да се преработят. По голяма част от тях вече са получени коментари от Министерството на финансите. Работим заедно с общините в оперативен порядък, за да им помогнем и да им покажем какво очакваме да видим. Но ако те се заблуждават, че ресурсът, който ще получат от нас, задължително ще се трансформира в безвъзмездна финансова помощ, това не е целта на оздравителните програми", посочи Горанов.

В списъка на "общините с финансови затруднения" влизат Видин, Кърджали, Дупница, Ловеч, Тетевен, Перник, Велинград, Септември, Сливен, Смолян и др.

"Работим с всички 36 общини, но е тяхна инициативата дали те ще предложат оздравителни планове и дали ще имат претенции за подкрепа от правителството. Това, което се вижда първоначално, е, че малко от тях са готови да предложат качествени планове, които аз да предложа на правителството", обясни Горанов.

Има добри и лоши примери

По думите му претенциите на местната власт са непропорционални на дисциплиниращите мерки, които тя трябва да предприеме. Но има много добри и много лоши примери.

"Целта на закона е постигната – идентифицирани са проблемите и проблемните общини, за да може да не се случва така, че след местни избори да се оказва, че новите кметове са поели фалирали общини. Въпреки това местната власт не е препъни-камъкът на публичните финанси", каза Горанов.

Министърът добави, че МФ не е правило изчисления каква е общата сума на поисканите от общините временни безлихвени заеми. Проверка в публикуваните планове на част от местните власти обаче показва, че исканите средства не са никак малко.

Повечето общини искат милиони от държавата

Само община Перник например иска 20 млн. лв., като идеята е 10 млн. лв. от тях да отидат за погасяване на стари заеми към бюджета, а към 6 млн. лв. – за разплащане на просрочия. Останалите 4 млн. лв. са за 2017 г.

Срещу това се предлага ревизиране на договорите за строителство, ограничаване на ремонтите само до най-неотложни дейности, намаляване на времетраенето на уличното осветление, затягане на събираемостта на данъците. Предвижда се и увеличение на някои данъци и такси, например на данъка при покупка на имот – от 2% на 2.5%.

Община Кърджали пък ще иска от Горанов 7.8 млн. лв. Срещу това тя възнамерява да вдигне данъците върху имотите, върху мощните автомобили и туризма, а също и да въведе "синя зона" и такса за паркиране. Ремонтните дейности ще се сведат до минимум, ще се направят съкращения на разходи в администрацията, ще се свие културният и спортният календар, ще се намали и дофинансирането на делегираните от държавата дейности.

Преди ден пък кметът на Смолян Николай Мелемов оттегли оздравителния план на общината под предлог, че е необходимо повече хора да разберат колко добре тя се справя с финансите си. Въпреки това обаче самият план не е публикуван в интернет и не е ясно дали общината ще иска безлихвен заем.

Доспат обаче вече обяви подобно намерение, като сумата на искания кредит от държавния бюджет е 6.6 млн. лв. Оздравителният план на общината е доста детайлен и според него сумата ще бъде върната до юни 2019 г.

Дупница пък обяви, че ще иска 3 млн. лв. от Горанов.

Община Ловеч също е подготвила оздравителен план, който трябва да бъде гласуван до края на август. В него не се споменава за искане на безлихвен заем от държавата.

Една от най-задлъжнелите общини – Сливен, не е публикувала оздравителен план. Още през пролетта общината поиска 8 млн. лв. безлихвен заем от държавата, но не стана ясно дали го е получила. По същото време Сливен емитира и 25 млн. лв. облигационен заем с посредничеството на Общинска банка.