Microsoft е мъртъв. Да живее Microsoft.

Решението на Microsoft да върне 32 милиона долара на акционерите си може да е умен бизнес ход, но също така е признание за поражение. Със съобщението си от тази седмица, че ще изплати еднократен дивидент от 3 долара на акция, компанията признава, че независимо от опитите в последните години, не е успяла да намери атрактивен начин да инвестира свободните си парични резерви.

След десетилетия на забележителен растеж, най-прочутата в света софтуерна компания изглежда отива към по - застоял период на средната си възраст. Microsoft може да е най-голямото име в софтуера, но проблемът ѝ не е уникален. През последните седмици много от най-големите доставчици на бизнес софтуер, като Computer Associates, Seibel Systems и Veritas съобщиха, че очакват по- малък ръст от обявения преди от инвеститорите.

Летаргията в софтуерната индустрия не е просто отражение на икономическия цикъл. Тя е израз на фундаменталните - нерядко пренебрегвани - характеристики на индустриалния продукт: софтуерът никога не е в упадък. Машините се чупят, частите се износват, резервите се изчерпват. Но софтуерният код остава непроменен във времето или при употребата му. В рязък контраст с останалите индустриални продукти, софтуерът няма естествен цикъл на подмяна.

Затова, за да вървят нагоре, софтуерните компании трябва да предоставят на купувачите убедителни причини да изтеглят от употреба програмни версии, които им вършат работа, и да инсталират на тяхно място нови.

Доскоро това не беше проблем. Бързият ръст в мощността на микропроцесорите, в съчетание с непрекъснато променящите се компютърни стандарти, заставяше компаниите да заместват или да ъпгрейдват съществуващите програми.

Дотогава, докато софтуерът бързо остарява, нямаше значение, че не се износва. В действителност, в по-голямата си част ръстът на Microsoft през годините е бил резултат от усъвършенстването на два ключови продукта: операционните системи Windows и разновидностите на Office.

Сега обаче цикълът на софтуерно обновление са забавя. Компютрите станаха толкова мощни, че компаниите вече не се нуждаят от чести покупки на нови модели с последните чипове. В същото време, разпространението на Интернет доведе до унифицирането на много компютърни стандарти.

В резултат, нуждата за надграждане на софтуера значително намаля. В много случаи софтуерните покупки достигнаха нивото, което икономистите определят като точка на снижаваща се възвръщаемост.

Промяната може да бъде видяна най-ясно при персоналните компютри. Мнозинството от бизнес - ползвателите на PC разчитат на вече утвърдени и в действителност елементарни програми като имейл, уърд, Web browsing и др., при които се използва само малка част от мощта на компютъра, изграден на съвременните десктопи и лаптопи. Продължаващото надграждане при тези програми е бавен процес и става все по-бавен.

Същата тенденция обаче се забелязва и при по-комплексните и скъпи конфигурации на бизнес - програмите за счетоводство, обслужване на клиенти и продажби. През последните 10 години повечето големи компании изразходваха голямо количество пари да инсталират тези програми и към момента не виждат наложителни причини да ги подобряват.

В действителност, те се бунтуват срещу изискванията на софтуерните производители, че винаги трябва да имат последната версия на програмите. Едно от последните проучвания сред потребителите на корпоративен софтуер показва, че близо 75 % искат по-рядко подновяване, а над 20 % планират да спрат покупките на усъвършенствани програми.

Перспективите за потребителския пазар изглеждат по - светли в някои отношения. Тъй като повече хора използват своите персонални компютри за развлекателни цели, за редактиране на филми, фотографии, компютърни игри и музика, те трябва да купуват по-мощни процесори и да инсталират нов, усъвършенстван софтуер. Но потребителският пазар играе по различни правила и за софтуерните производители е трудно да печелят повече от продуктите. Apple Computer например се отказа от най - популярната си софтуерна програма - iTunes jukebox - след като натрупа загуби от продажбите.

От създаването си преди по-малко от половин век, софтуерната индустрия стана една от най-големите в САЩ. Нещо повече, тя се превърна в икона на модерната икономика на информационните технологии, символ на растеж, просперитет и вдъхновение. Но сега индустрията се променя и за пръв път нейните ръководители, служители и инвеститори се сблъскват с епоха на ограничения, на все по-големи предизвикателства и занижени очаквания.

Софтуерните компании са умни и съобразителни и ще продължат да излизат с нови, още по-специализирани продукти. Индустрията ще остане огромен и важен сектор, но изглежда, съдбата ѝ е да заприличва все повече и повече на традиционните, улегнали сектори в икономиката. Вече не е немислимо да се каже, че славните дни на софтуера са в миналото, не в бъдещето.