МИЕ изчисли, че средните цени на храните били реалните

МИЕ изчисли, че средните цени на храните били реалните

След като преди няколко дни министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че ведомството му ще пресмята реалните цени на основни хранителни стоки, за да се ориентират гражданите, в сряда стана ясно, че МИЕ ежеседмично ще обявява борсовите, минималните, максималните и средните цени на 15 храни. Веднъж в месеца пък ще се публикуват такива данни, но с разбивки за 15-те най-големи града, съобщи на пресконференция Димитров. Той представи и първата справка за периода 21-27 август, според която се оказа, че за някои стоки цената на едро е по-висока от минималната в магазина..

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Дамян Лазаров обясни, че цените, по които трябва потребителите да преценяват дали търговците им продават нереално скъпо, се определят въз основа на анализ на стойностите на следените стоки в по 14 търговски обекта в 15-те градове. От всички цени се изваждали най-ниските и най-високите, защото те не били реални, и от оставащите 50 процента се вземали минималните и максималните, а средно аритметичната им стойност можело да се приеме за такава, при която няма ощетени, обясни Лазаров.

По думите му по нея хората трябва да се ориентират.

Докато КЗП и екипи на Националната агенция по приходите правили проверките по търговските обекти, за да анализира цените, било установено, че някои от търговците слагали надценка, десетократно равна на цената, на която съответният продукт влизал в склада им, каза Петър Димитров. Той даде за пример как стоки стрували 2.90 лв./кг, а се продавали за 10 лв.  Цената на пилето масово ставала от 4 лв. на 7 лв./кг.

Икономическият министър обаче отказа да съобщи в кои магазини е констатирано това, оправдавайки се, че било забранено от Данъчно-процесуалния кодекс и ако кажел имената им, подлежал на санкция. Той не уточни и дали става въпрос за големите търговски вериги на т.нар. хипермаркети или квартални магазини.

На въпроса дали може да се твърди, че търговците злоупотребяват с цените, министърът заяви, че "пазарът си е спекулация по принцип" .

Димитров каза още, че първоначално е имало идея да се обявяват цени и по търговци, но министерството се отказало от нея.

След като информира журналистите, че в Полша имало обществен механизъм за обявяване на некоректните търговци и дори черен списък с техните имена, както и че в Белгия, Люксембург и Франция браншовите организации се задължават да не качват цените над договорени с правителството пределни нива, българският министър допълни, че не се кани да въведе този опит у нас. Само искал да каже на производителите, които обвинявали държавата в намеса и натиск на цените, че в Европа имало много по-драстични мерки.

Най-често срещаното нарушение сред големите търговски вериги били обявяването на различни цени на щандовете и калкулирането на по-високи на касата, каза Дамян Лазаров. Няколко фирми били глобени заради това при последните проверки с до 3 хил. лв., каквато е максималната санкция. Друг прилаган прийом от търговците бил да не пишат на етикета цената за каква единица мярка е.

42 акта са съставени на търговци само в периода на сегашния анализ на цените, допълни шефът на КЗП.

По повод обясненията на производителите, че цените растат заради недостига на суровина, Димитров  каза, че се обсъжда освобождаването на  количества зърно от Държавния резерв, но само в рамките на обновяването на запасите. Водят се преговори с Казахстан, Узбекистан, Украйна и Русия за възможността да ни продадат жито на по-ниски от пазарните цени, заяви икономическият министър и се оплака, че в търговете за унгарска царевица от тяхната интервенционна агенция били достигнати цени от 200 евро, които били като пазарните. Затова България искала от Брюксел да се промени механизмът за организирането на такива търгове за страните членки и те да не са общи за търговците от всички държави на ЕС, а по квоти.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?