Мигрантската криза в Кале показва една Европа без идеи

Европа е приклещена между тези, които искат да влязат в нея, тези, които искат да излязат и тези, които искат да я унищожат. Влизащите са отчаяни, излизащите са ядосани, а унищожителите развяват знамена.

За първи път в историята, тази яростна атака по три направления прави 28-членния Европейски съюз по-уязвим за разцепване, отколкото с перспектива за по-нататъшна интеграция.

Голямото постижение на втората половина на 20-и век е една мирна Европа, почти без граници. Това, че можете да отидете от Германия в Полша през почти несъществуваща граница и почти да не си спомните милионите, изклани преди седем десетилетия, е свидетелство за това постижение. Европейският съюз е най-скучното чудо на света.

Тази Европа не е изложена на непосредствен риск от разпадане. Но в нея има крамоли. Да започнем с тези, които искат да влязат. Те нямат какво да губят, защото са загубили всичко. В много случаи те са от Афганистан (във война откакто се помни), от Сирия (вече са пристигнали 4 милиона бежанци и идват още), Сомалия, Ирак, Еритрея, Магреб или от други места в Африка.

Одисеите на някои от тези мигранти, включващи разнебитени корабчета и алчни трафиканти, приключват с щурмуване на тунела под Ламанша. Те блокират трафика и търговията. Те провокираха криза на хроничното заболяване, известно като англо-френско напрежение. Те предизвикаха гнева на "Дейли мейл" (който пише за много от най-лошите неща във Великобритания). Вестникът смята, че може би е време да се прибегне до армията.

Но включването на армията или изграждането на стени няма да реши нищо. Тези около три хиляди отчаяни хора в Кале са част от далеч по-голям феномен. Над 100 000 бегълци или мигранти влязоха в Европа през Средиземно море от началото на тази година. Немалък брой се удавиха. Войните, подтисничеството, преследванията и икономическите трудности - в съчетание с привлекателно достъпните, дори в най-бедните и изоставени места, картини на просперитет и сигурност - създадоха голяма миграционна вълна. От централната гара на Милано до улиците на Кале, ефектът е очевиден. Дайте ми част от това, искат нямащите.

Европа като цяло сви рамене. Името на играта е дребнаво тесногръдие, в 28 национални проявления. Нямаше единство или цел. След много кършене на ръце, препирни и натиск от силно затруднената Италия, европейските лидери приеха да споделят "тежестта" на някакви си 40 000 бежанци, нищожен брой. Над 3,5 милиона бежанци се намират в момента в Йордания, Турция и Ливан, страни далеч по-малко проспериращи от европейските. Позорът на един континент е вписан в нещастието на мигрантите.

Европейските страни и преди са връщали отчаяни бежанци - и след това са съжалявали. Европейският съюз беше създаден, за да спре повтарящите се войни, които оставиха милиони без домове, без възможност да се върнат. Може да изглежда старомодно да се припомнят идеалите на ЕС, но е необходимо за оцеляването му. Къде е гласът на държавника, който се издига над малодушния хор на дребните сметки и егоизма?

Разбира се, извинения има. Безработицата е висока, растежът нисък или изобщо отсъстващ. Използването на европейските социални системи от тези, които не са плащали за тях, предизвиква гняв. Но това не е причина да се затварят вратите. Мигрантите, макар и многобройни, могат да бъдат абсорбирани от общност от над половин милиард души. Това, от което има нужда, е координирана политика, която осигурява законен път на мигрантите - и политическата решимост да се създаде отново визията на една Европа, която е способна и решена да успее. Сегашният европейски провал се дължи на недостиг на въображение и воля. Еврокризата не може да бъде алиби за бездействие както в Европа, така и в страни като Либия, за която Европа носи отговорност и има ангажименти. Европейската идея трябва да възстанови блясъка си.

Великобритания, чувствайки се заплашена от "рояка" от мигранти, по думите на премиера Дейвид Камерън, освен това е страната, заплашваща да напусне Съюза. Във Великобритания Европа, е станала синоним на бюрократична намеса и на хаос в еврозоната. Гневът се подклажда всекидневно от същата шовинистична преса, която иска да проведе отново битката с французите при Аженкур заради кризата с мигрантите - и да разчисти лагера в Кале със сила.

Възможно е на обещания референдум да се вземе решение Великобритания да напусне ЕС, или така наречения Брекзит. Това ще е лошо за Великобритания и за Европа. Но липсата на обща цел в Европа е в подкрепа на поддръжниците на напускането. Каква роля, питат от лагера, подкрепящ излизането от ЕС, ще има Великобритания в една Европа, водена от Германия, която не иска да води, и разделена на вътрешно ядро на еврозоната, където се случват реалните решения, и онези извън нея, които не споделят общата валута? Силата на германската канцлерка Ангела Меркел не е във визиите. Но Европа има нужда да чуе от нея реч за поемането на риск.

Евентуалният унищожител има ясни цели: отслабена Европа, спъвана от въздигащите се леви и десни антиимигрантски партии, цепеща се по гръцката си периферия, несигурна за източните си съседи, морално изродена, вторачена в пъпа си докато Москва и Пекин определят бъдещето на Евразия.

Името му е Владимир Путин. Той има идеи. Европа, засега, няма никакви. Това е опасно.

По БТА