Михай Ръзван Унгуряну в служба на един президент, пристрастен към политическите войни

Бъсеску управлява Румъния чрез служби. Един от големите "секретни" на Румъния - толкова секретен, че се стигна дотам да го знае цял свят - получи снощи статута на секретен премиер.

Решението на Бъсеску да постави на премиерския пост шефа на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну потвърждава, че живеем в страна на черния хумор.

С почти садистично удоволствие президентът Бъсеску хвърля напред един шеф на службите, съзнавайки "емоционалното" влияние, което предложението му ще има сред населението. Това е ненужно предизвикателство към онези, които го обвиняват, че управлява чрез службите. Това е една абсурдна игра на един "war junkie", на един човек, който е пристрастен към адреналина и който намира успокоение само в разгара на политическата война.

И не на последно място - това е напразно жертване на един млад професионалист, който нямаше нужда от това издигане точно в момента, в който корабът се пълни с вода през всички процепи.

Не казвам, че Унгуряну не би се класирал за премиерската длъжност. Всъщност, дискретността - основното му качество, наистина ценно в страната на хората, които говорят много - би го класирало за всяка една държавна позиция. Струва ми се много по-надежден един човек, който говори малко ("мълчи и действа", както казва народът), отколкото някой, на когото не му млъква устата.

Не си спомням някога да е стъпвал накриво, нито като шеф на Службата за външно разузнаване, нито когато беше титуляр в министерството на външните работи от страна на Националнолибералната партия.

Но след това напредване Унгуряну няма да бъде оценяван от никого така, както би било нормално - през призмата на компетентността му, а от гледна точка на принадлежността му към кастата на "синеоките момчета", за които президентът Траян Бъсеску има толкова трогателни спомени. Няма да има значение фактът, че г-н Унгуряну е ръководил Службата за външно разузнаване, а не Секуритате, няма да има значение, че тази служба има в днешно време други очи от комунистическата полиция на Николае Чаушеску. Единственото нещо, което ще се казва за него, е, че "идва от службите", а "службите са с Бъсеску".

И така, какъв сигнал иска да изпрати Траян Бъсеску?

Мислех, че сме във война с кризата, а не с Иран, мислех, че ни трябва един технократ, който да няма цвят, мирис и вкус, който да е в състояние да води дискусии с ръководителя на мисията на МВФ в Румъния Джефри Франкс, а не един специалист по разузнаване.

Може би Бъсеску, притиснат в ъгъла не само от уличните протести, но и от все по-застрашаващото мърморене в собствената му партия, е поискал да отправи мощно послание: това са моите верни момчета, също толкова верни, колкото и Емил Бок, но много по-опасни. Внимание, народе: Бъсеску минава на служба!

По БТА