Михаил Неделчев не понесе оплакваческия дискурс

- Знаете ли, съвсем откровено, тъй като аз познавам психологията на писателите, и ето тук съм проявил малодушие, и знаех, че ако аз не дам това съгласие, ще тръгне една да кажем Радойралевщина:”Ето, не позволиха на Иван Бориславов да стане генерален директор, Михаил Неделчев му попречи” и т.н. Значи, това е една такава оплакваческа интонация, а като два пъти уволняван, около него оплакваческия дискурс доста мощно тече, през всички тези години. И тъй като аз съм забъркан и съм един от демоните на този дискурс, малодушно се съгласих на кандидатурата му.

- В какво се изразяваше натиска, упражнен върху вас от Анго Боянов и Иван Бориславов?

- Натискът беше в това, че аз бях поставен в една деликатна ситуация, тъй като от доста години Иван Бориславов ме смята за първопричина за своето уволнение. Тогава аз бях председател на парламентарната комисия по радио и телевизия, когато той беше уволнен от генералния директор на БНР Иван Обретенов. През всичките тези години, независимо от моето желание да имам нормални и колегиални отношения с Иван Бориславов, той смяташе, че аз съм го предал по някакъв начин. Затова, когато Анго Боянов ми се обади и много настойчиво каза, че Иван Бориславов желае силно да бъде номиниран от Сдружение на българските писатели, но изразява едва ли не опасенията си, че аз никога няма да се съглася, точно защото ние сме в конфликт, това беше своебразна форма на морален рекет, защото ясно е че, ако аз не дам съгласието си, то не давам съгласието си, поради това, че сме в конфликт. Аз изразих пред Анго Боянов твърдото си становище, че просто Бориславов е абсолютно неподходящ за тази дейност. Същевременно ми бе отговорено, че той имал своите разговори, имал своите шансове, на което аз не повярвах, което беше моята грешка. И в края на краищата се съгласих Анго Боянов да извърши това номиниране, подписвайки съответен документ с печат на сдружението и аз му дадох картбланш. Моето оправдание е, че смятах кандидатурата на Борсилавов за абсолютно неизбираема. Бях убеден, че няма да има член на НСРТ, който би го подкрепил.

- А как си обяснявате подкрепата за Иван Бориславов?

- Много факти свидетелстват, че той си е осигурил политическа подкрепа на най-високо равнище преди това и че най-вероятно членовете на НСРТ са знаели за тази политическа подкрепа и може би са имали инструкция.

- От кого подкрепа?

- Това аз не мога да знам, но се споменат имената на министър-председателя, на външната министърка. Но това са кулоарни слухове, а аз съм недостоверен източник, за да ги потвърдя, просто защото малко след номинирането боледувах 20 дена и влязох в болница.

- Защо вярвахте, че никой в НСРТ няма да го подкрепи?

- Защото вярвах във формулираните критерии от НСРТ, на които Иван Бориславов наистина не отговоря.

- А защо според Вас един човек, който не отговоря на критериите, получава политическа подкрепа на толкова високо ниво?

- За мен това е загадка.Аз смятам, че това е един голям автогол, голям гаф, ако наистина има такова политическо решение, защото аз все пак се съмнявам в него, това е един от лошите персонални избори от управляващото мнозинство. Надявам се, че все пак няма политическо решение.

- Ако не е така, как тогава да си обясним поведението на НСРТ?

- Има друг вариант, че се избира някаква неутрална фигура на фона на протеклите дискусии, фигура, която става мнозинствена и избираема поради своята неочакваност и поради факта, че не е дискутирана досега. Не е част от публичната мълва

- Но не мислите ли, че това е проява на висша безотговорност към идеята за избор на директор на БНР?

- Абсолютно сте прав. Но ние сме свидетели как в този случай някаква отникъде възникнала кандидатура, става избираема. Точно защото не е обговорена. Обговарянето опетнява по някакъв начин който и да е, включително и най-свестния човек, заради политизирането, заради полюсите и конфронтирането на групи.

- Получава се парадокс: едната хипотеза е, че НСРТ избира личността, получила висша политическа поръчка, другата хипотеза е че, избира личност, която е неутрална, т.е. избира контрапункт на политическите назначения.

- Това са двата варианта.

- Кой е по-логичен?

- Не мога да кажа. Аз все пак мисля, че първият вариант е толкова неточен, че някак си бих желал, макар да е глупав, вторият вариант да е по-истинен.

- Глупаво ли действа НСРТ?

- За съжаление, да. Вече в няколко ситуации това става и печалното е, че той самият разбира, че е действал глупаво и се държи гузно в публичното пространство. Това е най-неприятното, най-печалното. Вижте какво стана след избора на Александър Велев - започнаха да се държат гузно през целия му мандат, някак си неутрално и невзискателно към БНР

- Какво трябва да направи НСРТ в случая с Бориславов?

- Категорично мисля, че трябва НСРТ да намери начин да оттегли Бориславов.

- Но стачката в радиото е насочена и срещу НСРТ, искат му оставката?

- Смятам, че е това е грешка. Ескалацията на исканията не им прави добра услуга, легитимира ги пред обществото като радикални, като максималисти.

- Иван Бориславов талантлив творец ли е?

- Иван Бориславов е един грамотен стихотворец и един добър преводач. Аз най-много харесвам неговите преводи на Превер, дори ги харесвам в някаква степен повече от преводите на Валери Петров и на Ханчев. А най-много харесвам книгите му, в които той прави едни наистина блестящи паралели между поезията и живописта, включително тематични паралели, които са доста умни, находчиви интересни и впрочем тези книги са добре написани.

- Стихотворец синоним ли е на стихоплетец?

- Не,не. Има добри стихотворци.