Микрочастиците от пластмаси са сериозна заплаха за видовете в Черно море

Микрочастиците от пластмаси в Черно море са с много малки размери, поради което представляват сериозна заплаха за морските организми. Необходимо е този показател да се включи в плановете за мониторинг и да се определи пределно допустима стойност, заяви в интервю за Mediapool проф. Тодорка Костадинова, зам.- ректор по международно сътрудничество, акредитация и качество в Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна. Тя е и експерт "Мениджмънт на заинтересованите страни" по проект - "Изследване на приоритетни химични замърсители и биотоксини за оценка на състоянието на морската среда".

Ръководител на проекта, реализиран от МУ-Варна по Програма за морско дело и рибарство” 2014-2020 година, е доц. Станислава Георгиева.

Проф. Костадинова, кои са най-големите замърсители в морската среда, които идентифицирахте в рамките на изследването?

В съответствие с Морската стратегия на България проведохме мониторинг на приоритетни замърсители като полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили, хлорорганични пестициди, токсични елементи и морски биотоксини в биоиндикаторни организми (риби, миди). Проведено е и пилотно проучване за определяне на микрочастици (под 5 мм) от полимерни материали в морската среда. При химичните изследвания бяха разработени и приложени екологични методи, разработени в лабораторията по морски ресурси и аквакултури към катедрата по Химия на Медицински университет - Варна.

Данните от проведените анализи са използвани за оценка на актуалното състояние на морската среда, за въздействието на антропогенните дейности и безопасността на морските организми. Резултатите са сравнени с данни от собствени проучвания през 2007, 2011 и 2015 г, за да се проследят времевите тенденции в нивата на замърсителите.

Преди да продължим към резултатите, разкажете какво обхваща самият проект, чрез който е реализирано изследването?

Проектът "Изследване на приоритетни химични замърсители и биотоксини за оценка на състоянието на морската среда" беше реализиран по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство. Безвъзмездната финансова помощ по проекта беше в размер на 218 048 лв., от които 163 536 лв. се осигуряват от Европейския съюз и 54 512 лв. – е националното съфинансиране. Дейностите по него са 100 % финансирани със средства по програмата и бяха изпълнени в рамките на две години в периода от януари 2021 до януари 2023 г.

Сред основните задачи реализирани при изпълнението на проекта са мониторинг на приоритетни химически замърсители като устойчиви органични замърсители (УОЗ) и токсични метали в биота (различни видове риби, диви и култивирани миди) и определяне на морски биотоксини в планктона, диви и култивирани миди. И още оценка на състоянието на морската среда по отношение на замърсители с антропогенен и биогенен произход на базата на получените резултати и чрез сравнение с резултати от собствени изследвания. Оценка на безопасността на изследваните видове морски риби и миди, използвани за храна от хората. А също така и установяване на сътрудничество с научни и обществени организации от страни на Черноморския регион за обмен на информация и споделяне на добри практики.

Повишаване на информираността на обществеността за състоянието на морската среда и въздействието на антропогенните дейности.

Има ли потенциална опасност за конкретни морски видове заради установените замърсители?

Направеният анализ показва, че морските организми определено са изложени на комбинирано въздействие на редица замърсители от околната среда. Устойчивите органични замърсители имат способност да се натрупват по хранителната верига. При хищни видове риби, в резултат от процеси на биоакумулация и биомагнификация, това въздействие се усилва и рискът от неблагоприятни ефекти върху развитието на индивидите нараства.

Има ли вероятност тези замърсители да влияят и на хората?

Направена е оценка на безопасността на морските организми като храна за хората като на базата на получените резултати от химичните анализи са изчислени дневен прием и коефициент на риск по отношение на замърсяването с приоритетни химични замърсители и токсични елементи. За всички изследвани видове черноморски организми коефициентите на риск показват стойност много по-ниска от единица, което означава, че консумацията на черноморските риби и миди не представлява риск за човешкото здраве. Резултатите за полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили, хлорорганични пестициди, токсични елементи и морски биотоксини при изследваните видове риби и миди са под нормите определени в съответните регламенти на Европейския съюз.

Морските биотоксини се продуцират от определени видове планктон и се натрупват в мидите, които се хранят с него. Резултатите от изследванията показаха много ниски нива на домоена киселина, пектенотоксини и йесотоксин в диви и култивирани черни морски миди. Оценката на безопасност показа, че няма риск за хората при консумацията на миди, поради изразения сезонен характер на замърсяването с биотоксини.

Проектът проследи ли какво е нивото на замърсеност на Черно море с пластмаси?

Проведеното пилотно проучване представя данни за наличие на микрочастици от пластмаси под 5 мм в морски води и миди. Обобщени са данните за полимерни частици в морски води и биота като са систематизирани по вид, цвят и размер. По този начин се попълват „празнините” в научните знания за разпространението и вида на микрочастиците, които се срещат по Българското Черноморие. Продължаването на изследванията в тази област в бъдеще ще даде възможност за управление и ефективна оценка на риска за хората.

Получените данни за микрочастиците от пластмаси в морски повърхностни води показват повсеместно разпределение в районите на изследване по нашето черноморско крайбрежие. Регистрираните микрочастици са с много малки размери, поради което представляват сериозна заплаха за морските организми. Необходимо е да се включи този показател в плановете за мониторинг и да се определи пределно допустима стойност, която все още липсва в европейското законодателство, с цел характеризиране на състоянието на морската среда по отношение на морските отпадъци от полимерен произход.

Какви са основните изводи, станали факт по време на реализацията на проекта?

Систематизираните данни за нивата на приоритетни замърсители в риби и миди показват тенденция към подобряване на химичното състояние на морската среда. Това е предпоставка за устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното разнообразие във водните екосистеми. Повишените знания за доброто състояние на морската среда допринасят за развитие и подкрепа на местни производства, развитие на стопанския улов на риба и на сектор "Аквакултури". По този начин се постига насърчаване на местната „синя“ икономика и „син растеж” на региона.
Направеното сравнение показва, че при местните видове риби кая, трицона, сафрид, кефал се наблюдава тенденция към намаляване на нивата на устойчивите органични замърсители в сравнение с 2007 и 2015 г. Известно е, че устойчивите органични замърсители (УОЗ) и токсичните метали се отлагат в седиментите на морското дъно. Затова видовете, които обитават морското дъно (като кая, кефал, калкан) са склонни да натрупват тези замърсители и са изложени на риск.

Нивата на полихлорирани бифенили в мигриращия вид риба чернокоп, установени през 2021 г. също показват тенденция към намаляване в периода 2007 – 2021 г. Това е обнадеждаващ резултат по отношение на оценката на състоянието на морската среда в Черно море, защото този вид риба през различни периоди от годината обитава крайбрежията на съседните държави - Турция и Румъния и може да се използва за индикатор на състоянието за Черноморската екосистема.

Необходима е по-висока степен на координация, сътрудничество и обмен на информация между научните организации, контролните органи по храните и екологичните институции, отговарящи за мониторинга на морската среда.

Как резултатите от проекта могат да се ползват като информация от всички заинтересовани страни?

Изградена е система за обмен на информация и взаимодействие със заинтересовани страни, която формира среда на взаимодействие и подкрепа за бъдещото развитие на национални и международни партньорства с научни организации, институции, бизнеса и неправителствени организации.

Създадени са нови и са разширени съществуващите контакти на екипа на проекта от Медицински университет – Варна с университети, научни организации и институции, от Румъния и други страни от Черноморския басейн, както и от други европейски страни за споделяне на опит в областта на подобряване на състоянието на морската среда. Идентифицирани са заинтересованите страни на национално и международно ниво в Черноморския басейн и са групирани според дейността и областите на влияние.
Резултатите от проведените изследвания са използвани при изготвяне на становища и предложения при актуализация на програмите за мониторинг съгласно Морската стратегия, новите мерки за пространствена защита и за разширяване на защитените територии по Северното Черноморие, с цел опазване на биоразнообразието.

Предложенията са изпратени до МОСВ и Басейнова дирекция - „Черноморски район“. Цялата подробна информация за дейностите по проекта и основните резултати е публикувана в интернет сайта на МУ-Варна. 

Резултатите от проекта са представени чрез презентации по време на информационните кампании сред студенти и заинтересовани страни и на международната среща. Раздадени са печатни информационни материали с информация за дейностите по проекта и за начини за намаляване на отпадъците от пластмаси в морската среда.