Милиард субсидия за частни газови блокове в държавната ТЕЦ

Дигитализацията на ЕСО ще става през вече сключени от ГЕРБ съмнителни договори

Деннис Тодоров, Грийнпийс

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" да се отвори за частни капитали, чрез които част от въглищните ѝ мощности да бъдат трансформирани в газови до есента на 2025 г., за да заработят с водород от 2030 г. За тази цел бъдещите инвеститори ще получат около 1 милиард лева евросубсидия, но само ако осигурят и 680 млн. лв. собствени средства. Това предвижда един от проектите за нисковъглеродна енергетика, включен в последния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, предложен от служебното правителство за обществено обсъждане и за който ще се търси консенсус в парламента.

Записано е още и прекратяването на двата дългосрочни договора за изкупуване на електроенергия от т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", "които "изкривяват" пазара". В документа се посочва, че това е основата за либерализиране на пазара на едро на електроенергия. Преговорите се водят с помощта на Европейската комисия.

Предвидено е също до края на 2024 г. енергийният регулатор да спре да определя цените на тока за бита.

Макар да не е ясно написано, от документа се подразбира, че на въглищните електроцентрали се дава живот до края на 2025 г. По информация на Mediapool обаче от Брюксел са поставили изрично условие да има конкретно фиксиран срок за извеждането им от експлоатация. От енергийното министерство отрекоха това да е така. Темата най-вероятно ще предизвика сериозни дискусии в парламента при гласуването на плана.

В ревизирания план е предвидено и разширяване на проекта за дигитализацията на електропреносната мрежа високо напрежение. Стойността му е увеличена със 100 млн. лв. и вече е над 611 млн. лв.

Държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) обаче ще получи по-малко от заложеното в предишния план финансиране, а ще трябва да осигури повече своя инвестиция като мярка за по-ефективно харчене на средствата. Реализацията обаче ще става чрез силно критикуваните вътрешни възлагания на дъщерна на ЕСО фирма, както и по силата на сключени вече спорни рамкови споразумения с фирма, в която навремето е работил шефът на ЕСО Ангелин Цачев, който междувременно получи нов мандат начело на дружеството.

Търг за частни мощности в държавната ТЕЦ

Намерението да се заложат пари от плана за възстановяване и устойчивост за промяната на въглищните мощности в комплекса "Марица Изток" с парогазови бе обявено от служебния енергиен министър Андрей Живков в средата на юни. Тогава той каза, че се предвижда да се обявят търгове за замяна до 1.5 гигавата въглищни мощности като предпочетените проекти ще получат до 60 процента евросубсидия за реализирането им, останалите средства трябва да осигурят собствениците. От думите му тогава стана ясно, че всяка от въглищните централи ще може да кандидатства за замяна на своите мощности.

Сега обаче във финалния проект е записано, че ще се заменят 1000 МВ (1 ГВ) и то само на територията на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", чиято сега инсталирана мощност е 1620 МВ. Това е реално около една четвърт от инсталираните въглищни мощности в комплекса, където са разположени и двете американски централи и свързваната с Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел".

Общият планиран ресурс е 1.6625 млрд. лв. От тях близо 500 млн. лв. ще са безвъзмездните средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕК. Още толкова се очакват от Модернизационния фонд на ЕК, който ще се финансира от продажби на парникови квоти и на България се падат приходите от около 18.1 млн. квоти. При сегашни цени от над 50 евро за тон въглеродни емисии, това прави над 900 млн. евро за страната ни. Спечелилият търга ще трябва да осигури около 680 млн. лв.

Газова централа само за четири години, после на водород

Реално в търга може да участва и самата държавна ТЕЦ, но не е ясно как ще осигури собственото съфинансиране, при положение, че от години трупа сериозни финансови загуби, подпомага се от собственика си БЕХ, но реално е в технически фалит. От плана и проекта за заместващи мощности на нейна територия не става ясно каква точно ще е формулата за изграждане на частна мощност на мястото на държавната, но доколкото е записано, че собственото финансиране може да включва и апортна вноска, не е изключено да се стигне и до съвместни публично-частни проекти.

Планът е да се обяви публичен търг за частично подпомагане на капиталовите разходи за изграждане и въвеждането в експлоатация през третото тримесечие на 2025 г. на централа, оперираща на ниско въглеродно гориво, с капацитет от поне 1 ГВ (2 х 500 МВ), на мястото на съществуващите съоръжения, работещи на лигнитни въглища в ТЕЦ "Марица Изток 2".

"Победител в търга ще бъде участникът, който е представил план за изграждане на най-големия капацитет по най-рентабилен начин и при спазване на всички други разпоредби и изисквания, гарантиращи ефективността на проекта, и целящ премахването на най-висок обем на емисиите на CO2 от пазара на най-ниска цена. В случай на идентични оферти, инвеститорите ще бъдат оценени въз основа на предложената дата на завършване, в полза на участника с по-ефективна времева линия", пише в проекта.

От инвеститора ще се иска като последваща мярка новият инсталиран капацитет да бъде прехвърлен на водородна горивна електроцентрала до 31 декември 2029 г. в съответствие с регламентите и насоките на ЕС.

Парите за дигитализация на ЕСО още ги няма, а вече са разпределени

Промяна има и в проекта за дигитализация на подстанциите и мрежата на ЕСО. Той е разширен и вече индикативната му стойност нараства на над 611 млн. лв. без ДДС. В предишния план стойността бе 511 млн. лв., 467 млн. лв. от които се очакваха безвъзмездно от ЕК. Сега те са по-малко – 370 млн. лв. ще са от Механизма за възстановяване и устойчивост, а останалите 39 на сто – около 244 млн. лв. - трябва да осигури ЕСО от собствени средства или като финансиране от други европейски и национални програми.

С парите се предвижда добавяне на още над 2300 км оптична мрежа към сегашните над 3500 км инфраструктура, по която се извършва обмен на технологична информация, команди за автоматични устройства за защита, гласови комуникации и административна информация. В тази мрежа ще бъдат включени всички 297 подстанции на ЕСО и ще се изградят оптични пръстени. Дигитализацията на самата електропреносна мрежа ще улесни включването на нови възобновяеми енергийни източници и ще направи по-лесно балансирането им.

За тези дейности ЕСО има подписани рамкови договори за доставка на съоръжения и оборудване и изпълнение на строително-монтажни работи, позволяващи да стартира изпълнението на част от проекта. Един от тези контракти е с регистрираната в пазарджишкото село Разбойна фирма ЕМУ, в която е работил години преди да оглави ЕСО директорът му Ангелин Цачев. ЕМУ и близката до нея фирма "Импулс Ко" имат договор за 70 млн. лв., в които впоследствие са включени и дейностите по проекта за дигитализация. Подписани са и четири рамкови споразумения за модернизацията именно на подстанциите на преносния оператор. Всяко от тях е на стойност между 106 млн. и 120 млн. лв. Договорите са със ЗЗД "Подстанции 2020", зад което стои ЕМУ; с ПСЖ "Груп", зад която наднича "Импулс Ко"; с консорциум "Електро Импулс" и със ЗЗД "2021".

Всичко е уредено, но ще има контрол

"Проектът ще се реализира чрез възлагане на договори за доставка и изпълнение в рамките на сключени рамкови споразумения и/или с дъщерната компания на оператора "ЕСО Инженеринг" ЕООД, специализирана в реализацията на инвестиционни проекти в електроенергийната система. Към момента ЕСО ЕАД има подписани рамкови договори/споразумения и действащи квалификационни системи за доставки на оборудване и съоръжения и изпълнение на строително-монтажни работи, което позволява стартиране на проектните дейности", пише в ревизирания план проект на ЕСО.

От Министерството на енергетиката коментираха пред Mediapool, че се обсъждат множество инструменти, целящи повишена степен на прозрачност, конкурентност и ефикасност на реализираните разходи по този проект. Заедно с Министерството на финансите се работи за създаване на максимално стриктен контрол и прозрачност при одобряване на изплащането на направените разходи. "Обсъждат се алтернативни сценарии, като част от тях включват и мониторинг от страна на Европейска инвестиционна банка по проектите, към които подобен подход е приложим", заявиха от ведомството.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Нужно ли е писмено споразумение за новото правителство?