Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Милиарден план за дронове, сензори и сателити в помощ на фермерите

Дигитализацията на земеделието да се финансира с бюджетни и европари, предвижда проектостратегия

0 коментара
Милиарден план за дронове, сензори и сателити в помощ на фермерите

Стратегия за цифровизация на земеделието, която да помогне на българските фермери да управляват по-успешно стопанствата си, да следят през сателити състоянието на посевите си, а с датчици кога са узрели овошките и дали не са болни кравите, представиха в сряда министърът на земеделието Румен Порожанов и Светлана Боянова, ръководител на Института за агростратегии и иновации, който е изработил документа.

Той е част от пакета важни документи, свързани с Общата селскостопанска политика (ОСП) на Евросъюза след 2020 г. и подготовката на стратегическите планове. Основна цел на агродигитализацията е по-добра конкурентоспособност в земеделието и увеличаване на доходите на хората в сектора. 

Развитието на този вид услуги ще бъде в полза на производителите, те ще могат да излизат на международния пазар не само в Европейския съюз, но и извън него, каза Светлана Боянова.

Изпълнението на стратегията се оценява на над 1 млрд. лв. и набелязва конкретни мерки за изпълнение до 2027 г. Финансирането им може да дойде от европейските фондове и от бюджета, като в документа са посочени конкретните потенциални източници.

Едно от предложенията е земеделското министерство и Агенцията за борба с градушките да създадат база с прецизни метеорологични данни, достъпна през мобилно приложение. То може да събира информацията от 200-260 метеостанции, които да измерват температура на въздуха, количество валежи, относителна влага, температура на почвата, скорост на вятъра в периметър от 8 км. Това ще струва едва 1.4 млн. лв. , но всички земеделски стопани ще могат да ползват тези данни в полза на управлението на стопанството си.

Следенето на условията за развитие на продукцията в реално време, прецизната борба с неприятелите, проследяването „от фермата до вилицата“, балансирането на потреблението и други нови технологии, облекчаване на административния товар, прецизното предсказване на етапи в развитието на реколтата, са другите идеи в стратегията. Тя предлага нови инструменти за развитие на агробизнес, базирани на прогреса и достъпността на новите сензори, свързани чрез Интернет на Нещата (Internet of things - IoT), прецизната и свързана в Интернет и с геолокация механизация, блокчейн дистрибутирани компютърни платформи, системи за изкуствен интелект, обработващи големи масиви от данни в реално време, роботи, сателитни системи, дронове, повсеместен достъп до информация.

Авторите на проектодокумента смятат, че най-наложително е да се внедри роботизацията и автоматизацията в животновъдството, защото така се увеличава най-бързо производството.  Предлагат се сензори за следене на оптималната плодовитост при кравите, както и на дъха на животните, за да се откриват навреме здравословни проблеми.

Посочва се, че на пазара вече има сензори за следене кога са узрели плодовете, за да бъта събрани в най-подходящото време. Съществуват машини, които позволяват провеждане на почти автоматизирана беритба и те са напълно наложителни за повишаване ефективността на земеделието. Инвестирането в традиционни технологии като мрежи и  нови технологии за борба с вредителите ще намали нуждата от пестициди, което ще направи продуктите по-екологично чисти, посочва се в стратегията.

Поставянето на датчици за влага в почвата пък ще намали значително разхода на вода за поливане.

Отделно чрез програмата "Коперник" на ЕК могат да се ползват сателитни изображения за системно следене състоянието на посевите. Предимствата на сателитните системи е, че те регистрират отразената светлина от растенията в невидимия за човешкото око инфрачервен диапазон и снимките показват евентуална болест при посевите до 10 дни преди проблемът да бъде забелязан на полето. Така стопаните могат да вземат по-бързо мерки и да намалят щетите върху реколтата си.

Данните за предишни добиви могат да помогнат на фермерите да планират и прогнозират бъдещите добиви от посевите, както и стойността на земята си, посочват още авторите на проектодокумента.

В същото време в него се отчита, че в момента инвестициите в подобни иновации са изцяло частни и зависят от възможността на отделното стопанство. Затова и няма данни какво е сегашното ниво на цифровизация та земеделието у нас.

Друг проблем е, че малка част от българските фермери са наясно с възможностите на дигиталните технологии в селското стопанство и предвиждат някакви действи яв тази посока.

Анкета на земеделското ведомство сред стопани, проведена през ноември 2018 г., сочи, че само 5 на сто от запитаните са запознати със същността на цифровото земеделие. 49 на сто не са наясно с това, 27% са частично запознати, а 19% са средно запознати,.

86% от запитаните са заявили, че не използват съвременни цифрови технологии, а останалите, които твърдят, че прилагат такива, посочват използване на GPS навигационни системи. 92 на сто от участниците в допитването са казали, че нямат служител, отговарящ за цифровизацията.

Едва 4% отговарят, че възнамеряват да инвестират над 10% от планираните за инвестиции средства в цифровизация, 96% от анкетираните планират по-малко пари за тази цел или въобще не смятат да се занимават с дигитализация.

В проекта на стратегия са посочва, че ЕС е заделил 100 млн. евро за периода 2018-2020 г. в програмата Хоризонт 2020, която има за цел да стимулира разработката и внедряването на цифрови технологии в селското стопанство и селските райони, както и да ги подготви за влиянието на цифровата революция. За програмата за научни изследвания "Хоризонт Европа“ пък се предвижда да се заделят 10 млрд. евро до 2027 г. за научно-изследователска и развойна дейност в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

И в момента по Програмата за развитие на селските райони на България 2014-2020 г. са заложени 30 млн. евро за широколентова инфраструктура, която е ключова за внедряването и ползването на новите технологии в земеделието. Разработчиците на стратегията препоръчват да се продължи финансирането от еврофондовете за дигиталното земеделие слез ицтичането на сегашния бюджетен период.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.