Милиардерът Фирташ държи ключа към газовите пари на Путин

Дмитрий Фирташ

Задържаният във Виена украинския олигарх Дмитро Фирташ, който очаква екстрадиране в САЩ, притежава ценна информация за сделки с участието на "Газпром", които в САЩ могат да бъдат признати за корупционни. Това съобщава агенция Блумбърг, като се позовава на директора на консултантската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин. Така Фирташ, който е натрупал състояние в тъмните сделки на "Газпром" с Украйна, може би държи ключа, от който се нуждаят американските законодатели, за да наложат по-сурови санкции на хора от вътрешния кръг на Владимир Путин.

След като Путин завзе украинския южен район Крим, комисия в американския Сенат одобри закон за извънредно финансиране на страната, който ще разшири обхвата на санкциите, включвайки каквото и да е руско участие в значими корупционни схеми.

Този закон ще даде възможност на САЩ да стигнат до който и да е член от антуража на Путин. Целта е да се задълбочи разривът вътре в руския елит, казва Маша Липман, анализатор от московския "Карнеги център".

Миналата седмица президентът Барак Обaма разшири финансовите санкции спрямо още 20 висши руски представители, милиардери и банка, като в "черния списък" попаднаха братята Аркадий и Борис Ротенберг, които имат съвместни инвестиции в Фирташ в Украйна и Русия. Компаниите на братя Ротенберг получиха поръчки за 7 млрд. долара за Олимпийските игри в Сочи и са най-големите доставчици на "Газпром".

48-годишният Фирташ е натрупал богатството си като брокер на руските газови доставки за Украйна, която е един от най-големите експортни пазари на "Газпром". Заедно с партньор той притежава половината от компанията "РосУкрЕнерго", която е основана през 2004 г. и е единственият вносител на газ в Украйна от 2006 до 2009 г., когато заради ценови спорове между Киев и Москва бяха преустановени газови доставки за Европа.

"Газпром" притежава другата половина от "РосУкрЕнерго", за която украинските спецслужби казаха през 2005 г., че може би е индиректно контролирана от Семьон Могилевич, заподозрян за участие в организирана престъпна мрежа и фигуриращ в списъка на най-издирваните от ФБР на САЩ. Фирташ многократно е отричал каквато и да е връзка на Могилевич с "РосУкрЕнерго". Адвокат на Могилевич, който живее в Москва, твърди, че клиентът му никога не е имал бизнес с Фирташ.

Бившият американски посланик в Киев Уилям Тейлър обаче каза, че самият Фирташ е заявил пред него, че се нуждаел от позволението на Могилевич, за да влезе в апетитния бизнес с "Газпром". Това става ясно от изтеклите в Wikileaks секретни грами към ЦРУ с дата 10 декември 2008 г.

"Фирташ може да знае дали украински официални лица и мениджъри от "Газпром" и "Газпромбанк" са имали лични икономически интереси в тези трансакции", казва бившият зам.-председател на "Газпром" Александър Рязанов.

Говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов заяви, че компанията не вижда никакви негативни последствия от евентуалното екстрадиране на Фирташ в САЩ.

Двата стълба на кремълската икономика – "Газпром", най-големият производител на газ в света, и държавната петролна компания "Роснефт", са в списъка на потенциалните санкции. Шефовете на двете компании Алексей Милер и Игор Сечин може да са сред индивидуално санкционираните лица от ЕС, както писа по-рано германският в. "Билд", при решение за поетапна ескалация на наказателните мерки спрямо Русия.

Обама от своя страна подписа на 20 март отделен списък, оторизиращ потенциални наказания за различни отрасли на руската индустрия – енергетика, финанси, мини, отбрана. "Банк Росия", основана в Санкт Петербург през 1990 г. от съратници на Путин и известна като "персоналната банка на висши служители", също е в списъка.

Руският опозиционен лидер Алексей Навални смята, че Западът може да нанесе сериозен удар върху луксозния начин на живот, на който се радва кремълският елит. Това означава замразяване на финансови активи на олигарсите и изземване на тяхната собственост, каза той пред "Ню Йорк таймс".

Милер и Сечин са работили за Путин през 1990-те години, докато той е бил кмет на Санкт Петербург.

Ако американският закон мине през двете камари на Конгреса и бъде подписан от Обама, ще разреши на президента да наложи санкции срещу руски официални лица или техни сътрудници или членове на семействата, участващи в "отчуждаване на частни или публични активи за лично облагодетелстване; корупция, свързана с правителствени сделки или с добив на природни ресурси; с подкупи или улесняване или трансфер на корупционни процедури към чужди юрисдикции".

Фирташ, който притежава 2.3 млрд. долара според киевското списание "Кореспондент", бе арестуван на 14 март по молба на ФБР, които от 2006 г. разследват олигарха за пране на пари и съучастие в създаване на организирана престъпна група. Прессекретарят на австрийската федерална полиция, както и американското правосъдно министерство казаха, че арестът няма нищо общо с актуалната политическа ситуация в Украйна.

Олигархът плати рекордната гаранция от 125 млн. евро на 20 март, за да бъде освободен от ареста в очакване на решението за екстрадиция.

"Фирташ е бил много дълбоко посветен в детайлите на търговската дейност на "Газпром" в Украйна, във финансовите трансакции. Ако Фирташ сключи сделка с ФБР и започне да дава показания, това заплашва с тежки последици мениджмънта на "Газпром" и компанията като такава", казва Корчемкин. Той напомня, че над половината от всички депозитарни разписки на "Газпром" са в американски инвеститори и ако се изясни, че заради действията на мениджмънта на компанията те са понесли загуби, могат да последват "санкции, крупни глоби и съдебни искове".

"Фирташ може да знае дали мениджърите на "Газпром" и "Газпромбанк", а също и украински представители, са имали лична икономическа изгода от тези сделки", добавя бившият зам.-председател на "Газпром" Александър Рязанов.

Според Ариел Коен от фондация Heritage, обвиненията срещу Фирташ във връзка с контролираната от него швейцарска фирма в Индия, са били повдигнати именно, за да се стигне до екстрадирането на бизнесмена в САЩ и да бъде убеден да даде информация за "Газпром" и приближени на Путин.

Според Навални двама други близки до Путин милиардери трябва да бъдат сред приоритетните кандидати за санкции. Става дума за бившия съветник в "Газпром" Алишер Усманов и за Роман Абрамович - и двамата акционери в лондонски футболни клубове.

Личното богатство на Абрамович е 14 млрд. долара, според индекса на Блумбърг. То е придобито чрез продажбата на "Сибнефт", петролна компания, която Абрамович придобива през 1996 г. за около 100 млн. долара. Десетилетие по-късно той я продава на "Газпром" за 13 млрд. долара.

60-годишният Усмамов е най-богатият руснак, с лично състояние от 17.4 млрд. долара. Санкциите са "контрапродуктивни" за всички участващи страни, защото глобалната икономика е взаимосвързана, заяви той на пресконференция в Москва на 20 март.

"Всеки трябва да реши дали иска да върне активите си обратно в Русия и да стои в запечатани граници", коментира Маша Липман, според която това е "мрачна перспектива за много хора".

Още по темата
Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?