Милиардите от приватизацията: аритметика и заблуди

От януари миналата година прокуратурата твърди, че от приватизацията били "отмъкнати" около 20 милиарда лева, защото такава била стойността на подлежащите на приватизация активи, а осъществените сделки били по цена, която е десет пъти по-ниска.

Тук ще напомним източниците на тези сметки, ще покажем, че - защото се основават на грешно разбиране на понятието "цена" - са възможни точно противоположни, макар и все така условни, сметки, и ще направим оценка на твърдението за изчезналите милиарди от различни гледища.

Откъде тръгват заблудите?

Най-ранната оценка на подлежащите на приватизация предприятия е от края на 1992 - началото на 1993 г. Тогава за първи се появява възгледът за наличните "двадесет и няколко милиарда" германски марки (днешни лева) активи. Естествено тази сметка е "на коляно" и по никакъв начин не е предвиждане на продажна цена. Ролята на тези оценки е да служат като ориентир в процеса на продажба.

След това подобни сметки бяха използвани за оценка на предприятия, раздържавени по линия на масовата приватизация. И тук не става дума за предполагаема цена.

През 2001 г., в проекта за "Бялата книга" за предишното управление, върху тази сметка се строи предположението, че двадесет и няколко милиарда е цената, на която е трябвало да се продадат предприятията. От там следва силогизмът, че щом общият (всички платежни инструменти плюс инвестициите по приватизационни договори) финансов резултат от продажбите е 9-10 милиарда лева, горе-долу толкова е и пропусната полза - потенциалната "сума на облагодетелстването" от приватизацията. Един депутат от мнозинството често повтаря тази цифра в посветени на приватизацията заседания на комисията по икономическа политика.

Прокуратурата всъщност се опира на горните три източника, като от ориентировъчната оценка от началото на 90-те изважда платените пари в наличност и получава двойно по-голяма сума на "облагодетелстването".

Обстоятелството, че по някой друг милиард се губи в различната употреба на тази аритметика, не е от съществено значение. Важното, че като основа на цената се взема представата на продавача за своята стока, преди началото на продажбата. И икономиката, и бизнесът боравят с друго понятие за "цена" - това е договорената стойност между купувача и продавача.

Свобода на договарянето и абсурдизъм на сметките

"Договарянето" много рядко е свободно. Такова определение важи само за продадените на търг предприятия - вероятно 7-8 % от всички сделки. Останалите предприятия са продадени при преговори, правила за които се появиха късно. Законовата причина преговорите да са преобладаващият начин на сключване на сделки е в това, че с приватизационния закон на раздържавяването са вменени различни от самото раздържавяване цели: да се дадат акции на работниците и управителите, да се запазят работни места, да се задържат предметът на дейността, марката и "реномето" на предприятието, да се възстанови околната среда и много други.

Доколкото понятието "цена" в реториката на прокуратурата е условно, възможни са алтернативни сметки. Те са толкова възможни и вероятни, колкото и сметките на прокуратурата (които никой не е видял).

Ако вземем например общия финансов резултат, пресметнат според случените договори за приватизация - 9-10 милиарда; ако към него добавим запазените и създадените за пет години работни места, изразени като средна заплата от 200 лева, т.е. 3 милиарда; ако към него добавим активите, заделени за масова приватизация - примерно 2 милиарда; и още 4 милиарда раздадени дялове на правоимащи (работници и управители), и още условни 2-3 милиарда за реституционни права (част от които все още са на пазара като платежно средство) - ще се получи, че общата ефективно получена цена е равна на сумата, възприета за основен аргумент от прокуратурата.

Какво означава този абсурд?

От морална гледна точка, твърденията за такава действителна цена на приватизираните активи са нещо като публичен донос.

От икономическо и делово гледище, тази цена е просто абсурд.

Политически погледнато, ако този възглед е в основата на прокурорските действия, то вероятно става дума по-скоро за политическо преследване. Това преследване ще се насочи рано или късно към онези, които го направиха възможно - сегашните управляващи. То засега служи добре за размиване на авторите на политическите деятели, свързани със СДС, независимо от множествеността на техните имена. Особеното на това политическо преследване е, че то не засяга социалистите: просто те почти нищо не са приватизирали.

От историческо гледище, става дума за реванш, отмъщение в интерес на онези, които контролираха икономиката преди 1997 г. и във вреда на тези, които приватизираха, въведоха ред в икономиката и направиха възможно производството на благосъстояние в бъдеще.

От позициите на мандата и на длъжностната характеристика на прокуратурата, гоненето на тези милиарди е по-безперспективно от гоненето на вятъра. Първо - те са илюзорни, второ - очевидно е, че всички или почти всички сделки са били сключвани според правилата.