Милион и едно желания за българското училище

Милион и едно желания за българското училище

Изцяло нов закон за училищното образование трябва да създаде съвършено нова среда в българското училище. Представеният през април от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) проект нахвърли идеи за някои важни неща, но отприщи лавина от въпроси за десетки други, които не засяга и предизвика полемика сред родители, ученици и учители.

Експертите на образователното министерство обикалят из страната за т.нар. обществено обсъждане на документа и неговото разясняване, но още липсва яснота какъв облик добива той. В същото време многобройните въпроси и обсъждания в интернет пространството показват, че пряко засегнатите от промените тънат в неяснота и искат техните предложения и препоръки също да бъдат чути.

Интернет форумите* изобилстват от коментари и предложения, критики и дискусии и участващите в тях “подаряват“ идеи за едно по-уредено и приветливо училище.

Отсега се появиха коментари, че новият закон е обречен на неуспех заради множеството си пропуски и мъгляви формулировки. Ясно е, че по чувствителна тема като образованието единно мнение никога няма да има, но училището би се харесало повече на децата, родителите и учителите, ако гласът им да бъде чут и възможно най-много техни идеи и препоръки бъдат облечени в законови текстове. И моментът за това е сега, докато се подготвя законът.

Недоумение за предучилищната подготовка и целодневното обучение

Заради задаващата се нова учебна година предучилищната подготовка на петгодишните и целодневното обучение на първокласниците, които се въвеждат, са едни от най-разпалено дискутирането теми.

Майки са объркани и не разбират трябва ли да записват децата си и къде. Причината за това е, че МОМН до скоро акцентираше върху задължителния характер на двата типа обучение. Преди няколко месеца заговори за едногодишен гратисен период за предучилищната подготовка и целодневно обучение за първокласниците по желание на учениците. А през тази седмица стана ясно, че всъщност в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас гратисният период ще е две години.

Хаосът се подсилва и от това, че на едни места подготовката за петгодишните ще е в училищата, а на други – в детските градини. Според някои родители децата на тази възраст изобщо нямат място в училището и тази среда не е подходяща за тях.

“Децата от първи, втори и дори четвърти клас имат нужда от почивка по един-два часа следобед след топъл обяд. Как училището ще осигури пълноценна почивка? Като в детската градина ли? В общи спални помещения? Какво ще правят децата от първи клас до 17 часа в училищата?“ - питат хората, тъй като това очаква децата им наесен. Не се знае и дали учителите са инструктирани как да провеждат тези занимания.

Учебниците и преподаването

От просветното министерство вече обясниха, че ще има промяна в учебниците, изобилстващи от неточности, неразбираем материал и откровени глупости. Това обаче няма да е скоро, защото първо трябва да се променят учебните програми. При представянето на проектозакона министър Сергей Игнатов обясни, че се обсъждат три варианта за учебниците - за всеки предмет да има само по един учебник, да може да се избира между три различни издания или да има неограничен брой учебници за избор.

По този въпрос мненията са поляризирани.

“Аз съм "за" това да се учи по един учебник. Когато има да речем шест учебника по математика или български език, а тестовете за кандидатстване след седми клас са еднакви за цялата страна, какво правят родителите!? Плащат луди пари за уроци не само заради по-добрата, според тях, подготовка, а и заради липсата на част от материала в съответния учебник“, е една от тезите на поддръжниците да има само един учебник.

Противниците на тази идея смятат обаче, че напомнят времената, когато е имало “един учебник“ и “една партия“. “Европейската политика е да се приемат и разбират различията, а ние отново вървим и то със закон към уравниловка между всички деца“, коментират във форумите.

Друга майка обаче смята, че ако се учи по един учебник, то контролът върху съдържанието ще е много по-лесен и качеството му по-добро.

“Избор на учебници трябва да има, но не "одобрени от министерството , а от учителски организации“, е друга теза, застъпена в дискусиите.

Родители коментират, че “ако един учител наистина иска да научи децата на нещо, непременно се сблъсква с несъответствието на учебната програма и трябва да бъде в нарушение“.

“За да е качествено образованието, учителят трябва да има време да преподава бавно и спокойно, да провери състоянието на старите знания, да ги припомни, да направи междупредметни връзки, да е наясно със знанията на почти всяко дете. Учителят трябва да има време да чуе всяко дете. Сега учителите бързат и даже някои нямат време да видят, че половината клас не пишат“, смятат хората.

От МОМН вече обявиха, че възнамеряват да променят съотношението между преподаване и затвърждаване на материала. Сега то е 80:20, което понякога не позволява на децата да усвоят ключови знания.

За да не се препуска през материала, съотношението ще стане 60:40 и част от темите в учебниците ще отпаднат. Около това предложение обаче също цари мъгла, тъй като не е ясно какво ще отпадне и кога – при написването на новите учебници, които няма да са готови скоро, или по-рано като учителите просто прескачат учебен материал.

Предложения и за подредбата на учебните предмети

Едно от предложенията е основни предмети като български език, математика, информатика и чужд език да се учат в началото на занятията, когато децата по-лесно усвояват знания. После да се преподават предмети с определен минимум за всички деца и само ученици с интерес към даден предмет да сформират нещо като "група за напреднали" (да речем по химия и биология, ако ще се занимават с медицина, химия или биология по-нататък) - химия, биология, физика, география и икономика, психология и т.н.

Последни – в края на учебния ден, за отмора се планира да са физическото възпитание, музика, изобразително изкуство, домашен бит и техника. Предлага се тези предмети да бъдат без оценки.

Наред с останалите проблеми някои родители смятат, че децата са принудени да стават прекалено рано и предлагат учебните часове да започват в 9 часа, когато и повечето родители тръгват за работа. Децата отиват недоспали на училище и това им пречи да вникнат в преподавания материал, оплакват се майки и татковци.

Кръжоци и спорт срещу агресията

Много хора смятат, че извънкласните занимания, свързани със спорт и други дейности, могат да подобрят дисциплината и да противодействат на агресията в училище, която става все по-актуален проблем.

Спортни секции по волейбол, баскетбол, футбол, лека атлетика, училищни, общински, областни и републикански състезания с награден фонд и подкрепа от родителите и общините, кръжоци по изобразително изкуство, домашен бит и техника, готварство и сладкарство, танцови състави, училищен театър, кръжоци за събиране на песни, приказки, леденди от родния край са само част от идеите във форумите.

Предлага се да има и допълнителен час на класа за разговори и обсъждане на учебната дейност и поведението на ученика и родителите да подписват декларации, че веднъж месечно трябва да разговарят за училищната дейност на ученика. По отношение на глобите за родители, каквито се предлагат в училищния закон мненията се разминават. Според хората едва ли глобите ще помогнат при семейства, чиито деца не ходят на училище по финансови причини.

“Глобите не работят. Събирането им е в повече от половината случаи невъзможно и излиза двойно по-скъпо от приходите от глобите“, коментират във форумите.

Настоява се за по-бързо въвеждане на електронни дневници във всички училища за удобство и бързина при проверка на родителя за знанията и поведението на детето.

Някои смятат, че проблемът с дисциплината идва от многото деца (25-30) в паралелка и физически е невъзможно да се обърне внимание на всички, дори при идеална тишина.

Родителите отчитат и проблема с уважението на учениците към учителите. Според тях децата слушат повече преподаватели, които обсъждат проблемите на учениците и поведението им, отколкото учителите, които просто си изпяват урока в час.

Обучението на деца от малцинствата

Обучението на децата роми трябва да е целодневно , за да има положителни резултати от обучението им, смятат хората.

Има идеи и за включване на помощник възпитател от тяхната общност, който да им помага с превода, тъй като са принудени да се учат да четат и пишат на език, който не разбират напълно. Децата роми трябва да се обучават на малки групи, за да има възможност учителя да работи с тях индивидуално, смятат съпричастни на училищните проблеми.

Предлага се дори учебниците за тях да са специални - за преодоляване на езиковия дефицит и разбираем за тях.

Кариерното развитие на учителите - на местно ниво

В интернет пространството има сериозни възражения срещу централизираното кариерно развитие на учителите. “Организирано като мероприятие отгоре, то противоречи на стремежа към автономия и не зачита спецификите на конкретното училище“, е един от аргументите.

Коментира се, че когато става въпрос за развитие и финансова подкрепа на успелите учители, това е вече работа на училищата и да става по одобрени от тях ред и правила.

Има и становища, че парите на училището се управляват от директора, а това му право е получено, за да може чрез добрата финансова политика да се подобрява качеството на образование в неговото училище. Така че той носи своята отговорност и трябва да може да защити политиката си на подкрепа за кариерното развитие на своите учители.

Това обаче отваря въпроса за поставянето на развитието на учителя в ръцете на директора и и вероятността личните отношения между двамата да пречат или помагат на кариерата на преподавателя.

Сред предложенията са да има мандатност на директорската длъжност и да се осигурят гаранции, че няма да се получи парадокса ако настоятелствата избират директор, то директорът да си избере настоятелство което да го подкрепя и училището да се превърне във феодално владение.

По-ясни правила за контрол

Единодушното мнение е, че са нужни по-ясни правила за предвидения граждански контрол в лицето на училищните настоятелства.

“По-ясно трябва да се разработи идеята за граждански надзор над цялостната дейност на училището - със специален акцент на контрола над директора, над учителите, над училищните структури, над бюджета и материалната обезпеченост и обществените поръчки и пр. Съветът на настоятелите е с много ограничен състав, неясно защо не включва учители и ученици“, са част от препоръките към законопроекта.

Критики има и към създаването на Национален инспекторат по образованието и това какъв трябва да е неговият статут.

За и против държавната субсидия за частните училища

При представянето на законопроекта министър Игнатов обяви, че той ще гарантира пълна държавна издръжка на учениците в частните училища, равна на тази за учещите в държавните школа. Малко след това той се отметна, че това няма да стане през 2011 година като се оправда с кризата. Годишно това ще струва допълнително на министерството 12 млн. лева

"На всеки ученик се полага годишна издръжка по два критерия - като български гражданин и дете на български граждани, които плащат данъци в България", смята форумец. Той подкрепя такава субсидия, ако благодарение на нея поевтинеят таксите за частните училища. "В момента се получава така, че хора плащат луди пари за частно училище на детето си и им се вземат пари, за да може други деца да учат в държавно училище", аргументира се той.

Противник на идеята пък смята, след като държавата вече е осигурила право и достъп на детето да образование изграждайки учебни заведения, изборът на частно училище е личен.

Хората се вълнуват и от закриването на държавни училища с маломерни паралелки, докато в същото време ще се финансира издръжката на учениците в частни школи с по три-четири ученика в клас.

* Използвани са коментари от форумите на bg-mamma и групата Българското училище през XXI век във Facebook

Споделяне
Още по темата
Още от България