Милиони хора влизат в ЕС през вратичките в паспортния режим на България, Румъния и Унгария

Вратички в паспортния режим на три държави членки на ЕС могат косвено да разширят границите на блока, като предоставят на почти 5 милиона чужденци, предимно от най-бедните страни на Европа, така желаното право да живеят и работят в Евросъюза, предаде Асошиейтед прес.

Възможният наплив на външни за ЕС граждани е най-непосредственото предизвикателство за Съюза, който се бори със затегнатия трудов пазар и прилив от антимигрантски настроения. Тези милиони новодошли обаче могат да набъбнат с още няколко милиона – имигранти или техни наследници, живеещи в други бедни райони, които също са в правото си да получат гражданство на ЕС, съгласно вратичките в паспортния режим.

Не съществува надеждна глобална оценка за това какъв е броят на хората, живеещи в други райони, които отговарят на условията за европейски паспорти. Но наличните данни показват, че сегашната практика за издаване на паспорти може да окаже сериозен натиск върху ЕС в момент, когато повечето страни членки искат да се замрази разширяването на блока, докато те се опитват да въведат ред в икономиките си.

Румъния и България вече издават паспорти на етнически свързани с тях групи или малцинства извън границите им. Унгария планира да стори същото от януари идната година.

Най-облагодетелствани от вратичките в паспортния режим са граждани на Молдова, Македония, Сърбия, Украйна и Турция - общо около 4.7 милиона души, чиито стандарт на живот е много по-нисък от средния за ЕС и чиито страни са далеч от присъединяване към ЕС.

Тази цифра се получава, като се събере броят на молдовците, които говорят румънски, на славяноезичните македонци, на етническите унгарци, живеещи в Сърбия и Украйна и на турците, напуснали България, за да се спасят от насилствена асимилация по времето на комунизма. Всички те отговарят на условията за европейски паспорти съгласно съществуващите процедури.

Около 1. 5 милиона славяни, живеещи в Македония, страна със среден годишен доход от малко над 4500 долара, могат да получат паспорти за достъп до ЕС от съседна България, която ги смята за българи, говорещи на диалект, отбелязва Асошиейтед прес. Същото правят, или имат правото да направят, около 300 000 български турци, които се изселиха през 1980-те години.

Макар че повечето от тях останаха в Турция, те възстановяват двойното си гражданство с цел да си осигурят бърз достъп до Евросъюза, независимо от мъчителните преговори на Анкара с Брюксел за членство в ЕС, припомня агенцията.

Будапеща, междувременно, планира от началото на 2011 г. да започне да предлага двойно гражданство - и паспорти - на милиони етнически унгарци, живеещи извън границите ѝ, включително на 300 000 в Сърбия и около 160 000 в Украйна. Тези две страни имат годишен доход на глава от населението, възлизащ съответно на малко под 6000 долара и на 2500 долара, по данни на Световната банка.

Молдовците, които са на дъното на таблицата на доходите с 1500 долара на човек от населението, ще извлекат най-голяма облага от паспортните вратички, смята агенцията. 120 000 от тях вече имат румънски паспорти, а още 800 000 са подали молби за това след като румънският президент Траян Бъсеску подписа преди осем месеца закона за даване на румънско гражданство на румънски говорещите молдовци.

Но желаещите да избягат от лишенията в родината не се редят на опашка за паспорти само в тези три държави от ЕС, напомня.

През януари 2009 г. в Испания влезе в сила закон, според който дори и внуците на испанци, чиито предци са напуснали страната по време на Гражданската война, имат право на испански паспорти. Интересът към получаването на такива беше огромен.

Според официални данни за първата половин година от действието на закона са постъпили 161 463 заявления – 95% от които от латиноамерикански страни, а 81 715 от молбите са удовлетворени.

Само в Куба има 82 000 човека, които са подали молба за испанско гражданство и 36 415 са получили такова според данни до 30 юни. Испанското консулство във Венецуела е издало над 35 000 паспорта от началото на тази година.

Испанските и мексиканските власти не са успели да отговорят пред АП какъв брой мексиканци отговорят на условията за испански паспорти, но оценката е, че става дума за 150 000. На 14 000 от тях е дадено испанско гражданство. Всеки ден пред консулските служби се извиват дълги опашки от нови желаещи.

Над 2.6 млн. души от италиански произход – повечето от които също латиноамериканци – вече са се сдобили с италиански паспорти. Португалия, също като Испания, дава паспорти на деца и внуци на емигарнтите си, повечето от които са в 200 -милионна Бразилия.

Потомците на емигранти в благоденстващи държави като САЩ рядко проявяват желание да се върнат към корените си, но за бедняците по света възможностите, които европейското гражданство им предлага, са като изтегляне на голямата печалба от лотарията, заключава Асошиейтед прес.

Със застаряването на населението в ЕС, европейските политици признават необходимостта от попълване на работната сила "отвън". Повечето от страните членки на ЕС одобриха т. нар. "синя карта" - визова програма за висококвалифицирани специалисти от трети страни - които да попълват вакантните работни места и да правят вноски в пенсионните фондове. Но много политици се опасяват, че вратичките в паспортния режим ще привлекат ниско квалифицирани чужденци, които ще обременяват пенсионната система, вместо да я поддържат, отбелязва Асошиейтед прес.

Като отражение на протекционизма в ЕС, румънците и българите - най-бедните граждани на Евросъюза - все още са длъжни да получават разрешения за работа в 10 западноевропейски страни от ЕС. Австрия и Германия отидоха по-далече, като наложиха същите ограничения на чехите, словаците, словенците, естонците, латвийците, литовците, унгарците и поляците. И макар че тези рестрикции ще отпаднат най-късно през 2013 г., те отразяват неохотата на богатите държави от ЕС да се отворят за по-бедните си съседки - същите, които сега "раздуват" собственото си население, раздавайки паспорти, отбелязва агенцията.