Милиони за подаръци, реклама и шоу за европредседателството

Милиони левове са планирани за изработване на сувенири и подаръци за гостите на европредседателството, за брандиране на сгради, реклама, културна програма, арт инсталация в София, която ще посреща участниците по време на първото българско европредседателство през 2018 г. Това стана ясно от думите на министъра по европредседателството Лиляна Павлова пред търговските аташета на страната, които се събраха на годишната си среща в понеделник.

Решенията за отпускането на средствата са взети от служебния кабинет на Огнян Герджиков на 5 април 2017 г.

През външно министерство и посолствата ще се работи максимално за популяризиране на България и председателството, а общо сумата е над 5.1 млн. лв. От тях за културната програма зад граница са заделени 2.4 млн. лв. Още 1.1 млн. лв. отиват тази година за ремонти на дипломатически мисии зад граница. Други 700 000 лв. са предвидени за кадровото обезпечаване на посолства в страни извън ЕС.

Бюджетът на министерството за председателството е над 6.3 млн. лв. за тази година и още 9.6 млн. лв. за следващата. За купуването на подаръци, сувенири и рекламни материали ще бъдат похарчени около 1 млн. лв. Близо 1.5 млн. лв. ще отидат за наемане на рекламни площи за брандиране на сгради. За реклама в медиите са предвидени 1.45 млн. лв., а за изработването на клиповете 260 хил. лв. Най-много ще се дадат за преводи – 3 млн. лв.

Културната програма вътре в страната ще струва 4 млн. лв., от които половин милион ще бъдат похарчени още през тази година. Министерство на културата все още не е готово с програмата. В сумата е включено откриване и закриване на председателството и изработването на арт инсталация, която е задължителна. През 2009 г. по време на чешкото председателство България беше представена като "турски кенеф". Към момента няма яснота каква ще бъде нашата арт инсталация и ще има ли закачка към Чехия.

"Решихме да дадем шанс за изяви на младите български таланти - ученици и студенти. Септември ще има конкурс за арт инсталацията, в който участие ще вземат младите студенти", каза Лиляна Павлова.

По думите ѝ председателството е възможност да се популяризира България, както и да променим облика на страната за това кои сме, къде сме и какво можем.

"Дали сме заявка за това председателството не да мине и да замине, а да направим така, че чрез българското председателство да бъде и председателството на Балканите, на държавите, които не са членки на ЕС. Обща кауза е как да проведем председателството добре, но и как да извлечем позитивна промяна за имиджа на България", каза Павлова.

Най-високата среща ще бъде между лидерите на страните от Западните Балкани, която ще бъде в края на май или началото на юни 2018 г. Идеята е тя да приключи с пътна карта за влизането им в Евросъюза.

Официалното откриване на председателството в София ще бъде на 11 януари и за него ще дойде цялото ръководство на Европейската комисия. 44 формални заседания ще бъдат проведени в Брюксел и 12 неформални заседания в София. Редица конференции също ще се проведат в столицата. Важните са са кохезионната политика и за бъдещето на бюджета на ЕС, посочи Павлова.

Заложени са и няколко приоритета за Черно море, свързани с околна среда, туризъм, по-добра инфраструктурна свързаност. Газовият хъб "Балкан" също е много важна тема, така че България не само да не бъде заобиколена, но да бъде свързващ център, каза Павлова.

"Все още не сме избрали своя слоган, нямаме консенсус още кой ще бъде единият приоритет и може ли България да се обедини около един приоритет. До момента сме се обединили около три - Западни Балкани, сигурност и миграция и бъдещето на Европа и кохезионната политика", каза още Павлова.

Тя припомни, че отговорността на председателството е довела до решението да бъде създадено и Министерство за председателството, което е приемник на Националния център за подготовка и провеждане на председателството.

Павлова очаква през шестте месеца на европредседателството над 22 000 души да посетят България за срещи, заседания и конференции.