Милитаризацията потопи модернизацията

Въпреки че премиерът Бойко Борисов се обяви за демилитаризация на Черно море, правителството му последователно и безкомпромисно подготвя реализирането на една от най-скъпите, но доста спорни военни сделки – закупуването на два нови кораба за общо над 800 млн. лева.

"Аз искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи - мир и любов", заяви Борисов в средата на юни по повод плановете на НАТО за засилване на отбранителния потенциал в Черно море.

В това време обаче финансовото и военното министерство ударно готвят покупката на новите военни кораби, успяват да я прокарат през правителството и парламента и на практика да я бетонират.

Както и се очакваше, в условия на ограничени финансови ресурси, корабите ще "изядат" парите за най-спешния проект от модернизацията на армията – закупуването на нови бронирани машини за Сухопътните войски. По него се работи от години и той е напълно готов. Бронираните машини са необходими, за да се оборудват батальонните бойни групи, които са основното изискване на НАТО към България и които се превърнаха в нещо като двигател на реформата на въоръжените ни сили през последните пет години.

Финансовият министър Владислав Горанов гарантира, че ще се намерят над 2.3 млрд. лева за нови изтребители и кораби, но даде да се разбере, че бронираните машини остават "на трупчета".

"Не съм специалист по военно дело, за да мога конкретно да отговоря дали точно това трябва да бъдат приоритетите, но с дебат в рамките на правителството изведохме тези два проекта. Те могат да се вместят в рамките на българския бюджет", заяви Горанов в края на миналата седмица и така официално потвърди, че правителството не възнамерява да инвестира на този етап в техника за Сухопътните войски.

Приоритетите, платноходите и военните кораби

Правителството изненадващо форсира плановете за придобиването на два нови патрулни многофункционални кораба, въпреки че доскоро основният приоритет за Военноморските сили бе да се модернизират старите белгийски фрегати на въоръжение в армията, на които бойният флот разчита от години.

Лъвският пай от сделката за новите кораби ще остане в България, тъй като правителството планира корабите да бъдат построени от българска фирма. Тази визия бе лансирана лично от премиера Бойко Борисов, който според неофициална информация е основният двигател на проекта.

Към сделката има много резерви включително от средите на ГЕРБ и коалиционните партньори от Патриотичния фронт. Ресорните депутатите на управляващата партия открито призовават и настояват да се гарантира и реализирането на проекта за модернизация на Сухопътните войски, но това няма как да стане на фона на бюджетната рамка за следващите години. "Патриотите" пък намекнаха за традиционните далавери при армейските сделки и обявиха, че още сега могат да напишат името на фирмата, която ще усвои основната част на парите, и да го сложат в плик, който да се отвори след като стане факт сделката.

Никой не оспорва, че са нужни нови кораби, но покупката им може да изчака, а ситуацията във военната флота да се "закрепи" с ремонти или частична модернизация на белгийските фрегати, какъвто бе и първоначалният план.

На този фон премиерът Борисов запазва великодушно мълчание и обявява доктрината за платноходите, а кабинетът му не спира работа по сделката без да дава каквито и да е обяснения как и защо е избрало приоритетите си.

Сухопътните войски стават пехота

Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев от своя страна настоява, че проектът за новите бронирани машини не търпи отлагане. Според него, ако не се задейства, до 4-5 години Сухопътните войски могат да станат само пехота.

Проектът е подготвен отдавна. Минал е на всички нива, през бордовете и всички видове съвети. Приет е включително от Съвета по отбрана.

"За мен е учудващо, че от трите проекта (бел. ред. - останалите два са за кораби и самолети), които бяха предложени, само на Сухопътни войски не бе приет. Нямам отговор на въпроса защо се случи така", казва генерал Боцев.

Първоначалният план бе да бъдат купени 238 бойни и спомагателни бронирани машини за около 1 млрд. лева, като по искане на правителството финансовата рамка бе разтегната – от 7 на 12 години и се планира той да бъде изтеглен във времето с минимум 2 години.

Според експерти обаче правителството няма възможност да изплаща едновременно три военни проекта – за нови кораби, изтребители и бронирани машини и има много съмнения около реализирането на проекта.

В крайна сметка военните сделки се оказват блестящ пример за разминаване между думи и дела и макар, че премиерът не иска военни кораби в Черно море, най-облагодетелстван се оказва точно този проект. При това без никой да го защити публично и да обясни защо е толкова необходим и какво налага да измести покупката на техника за сухопътните войски, върху които падат основните отговорности за участие в мисии зад граница, охрана на границата и реакция при бедствия.