Милошевич е знаел предварително за клането в Сребреница, свидетелства ген. Кларк

Слободан Милошевич знаеше предварително за намерението на бившия военен лидер на босненските сърби генерал Ратко Младич да извърши клането в Сребреница и каза, че не е могъл да му попречи. Това е заявил на закрито заседание пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия американският генерал Уесли Кларк, предаде агенция Франс прес. Генерал Кларк свидетелства в понеделник и вторник, но неговите показания бяха оповестени едва днес.

Милошевич, срещу когото са отправени 66 обвинения за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид, заяви, че Кларк лъже.

Пенсионираният генерал, който сега е кандидат за номинацията на Демократическата партия за президентските избори в САЩ догодина, през 1999 г. командваше операцията на НАТО срещу бивша Югославия.

Като член на американския екип, през 1995 г. Уесли Кларк помогна в преговорите за постигане на Дейтънското мирното споразумение, с което бе сложен край на войната в Босна.

Над 7000 мъже и момчета - босненски мюсюлмани, бяха убити от босненските сръбски войски в Сребреница през 1995 г. преди мирното споразумение.

Генерал Ратко Младич, който е обвинен в геноцид от Хагския трибунал, все още се укрива.

Говорителката на прокуратурата в Хага Флорънс Хартман каза, че показанията на Кларк са били "изключително важни", тъй като са били най- директното доказателство в процеса до този момент за това, че Милошевич е знаел предварително за подготвяното клане, предаде Би Би Си. Уесли Кларк прекара общо над 100 часа в срещи с Милошевич през четирите години по време на балканските войни.

Той каза, че е попитал Милошевич дали делегацията трябва да говори с него за босненските сърби. "Президентът Милошевич отговори: "С мен, разбира се"", е посочил ген. Кларк.

По време на срещата с Милошевич на 17 август 1995 г. за Дейтънското споразумение Кларк е попитал Милошевич как е възможно, ако е имал толкова силно влияние върху босненските сърби, както казва, да позволи на Младич да избие всички тези хора в Сребреница.

Отговорът на Слободан Милошевич, според показанията на генерала, е бил, че той го е предупредил да не го прави, но Ратко Младич не го е послушал.

Слободан Милошевич винаги е твърдял, че не е знаел за клането в Сребреница, докато то не бе извършено.

Кларк заяви пред трибунала, че от думите на Милошевич е разбрал, че той е имал предварителна информация за подготвяното клане. Той даде индикации, че е знаел за това, и се разграничи от отговорност, допълни генералът.

По време на кръстосания Милошевич отрече въобще да е провеждан разговора, за който твърди Кларк.

"Генерал Кларк, това е нагла лъжа", каза той. "Първо и най-важно, защото ние не сме говорили въобще за Сребреница и второ, защото ... аз никога не съм издал и една заповед на генерал Младич, нито пък съм бил в позиция да му издам заповед", заяви Милошевич, цитиран от Би Би Си.

Двудневните свидетелските показания на генерал Уесли Кларк не бяха оповестени веднага по настояване на американските власти, които искаха да редактират някои части от показанията поради съображения, свързани с националната сигурност. От Хагския трибунал вчера съобщиха, че е редактиран само един малък откъс, свързан с американското правителство.

Слободан Милошевич, който е кандидат за предстоящите парламентарни избори в Сърбия, въпреки че е подсъдим в Хагския трибунал, смята, че решението на съда да ограничи възможностите му за общуване представлява нарушение на човешките права, предаде агенция Франс прес.

Получих решението, с което ми се забранява всякаква комуникация или посещение. Смятам, че това е грубо нарушение на правата на човека, казал Милошевич по време на закритото съдебно заседание в понеделник пред Международния трибунал, на което свидетелства Уесли Кларк.

Миналия петък Хагският трибунал реши да забрани за тридесет дни посещенията и възможностите за комуникация на Милошевич и Воислав Шешел, които са кандидати за парламентарните избори.

Мярката не се отнася до посещенията и телефонните разговори с най-близките на задържаните, с правни съветници и дипломатически и консулски представители.

Хагският трибунал може да забрани на задържаните да комуникират, ако прецени, че подобни контакти, появяващи се в медиите, могат да навредят на работата на институцията.