Милотинова убеди ПАСЕ да оттегли критиката си за смяната на шефа на БТА

Председателката на българската комисия по медиите в НС Милена Милотинова заяви пред Комисията по културата, науката и образованието на Съвета на Европа, че смяната на генералния директор на БТА била подкрепена от три политически групи и одобрена с почти квалифицирано мнозинство в българския парламент.

Милотинова настоя от доклада за състоянието на свободата на словото у нас да отпадне критиката срещу управляващите, че уволнили Панайот Денев по политически причини. Докладчикът - финландката Тути Исохоокана Асунмаа, до последно обаче не отстъпи от написаното в доклада си за БТА и не промени позициите си дори в пленарната зала на ПАСЕ. Госпожа Тути Асунмаа е представителка на групата на либералите, демократите и реформаторите. Комисията обаче е приела довода на Милотинова и новият текст на доклада, без тази критика, е гласуван и в пленарната зала на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Народното събрание освободи генералния директор на БТА Панайот Денев на 4 октомври м.г. и избра на този пост Стоян Чешмеджиев. Решението беше подкрепено от 144 гласа "за", 51 "против" и 2 "въздържали се". Единственият мотив на мнозинството за смяната на генералния директор беше, че няма политическо доверие в Панайот Денев, който е избран от предишния парламент и че не го смятат за лоялен към новата власт. ОДС гласува против махането на Денев, както и някои депутати от НДСВ и от левицата.

В доклада на Асунмаа обаче остават критиките, че журналистът Явор Дачков е уволнен от БНТ заради коментарите му и критичната позиция към управляващите. "В България главният въпрос е този за създаването на обществена телевизия. Законът за радио и телевизия, който е в сила, беше критикуван от експертите на Съвета на Европа в три пункта - независимост на програмите, съставянето и функционирането на Съвета за електронни медии и общественото финансиране на публичните медии. През последния октомври, една нова позиция спрямо закона беше представена от един от членовете на управляващото мнозинство", пише още в доклад на Асунмаа. Там се сочи, че мрежата на частните оператори изразили безпокойство по въпроса за новия проектозакон, където се предвиждали два регулатора . единият за частните, а другият за обществените медии, изцяло зависими и формирани от мнозинството. "Опозицията потвърждава, че единствената цел на новите предложения за закон е да се смени състава на СЕМ и да се изберат нови директори на националните радио и телевизия", са казва в неатакувания от Милотинова текст.

Според докладчика г-жа Асунмаа, след приемането на Препоръка 1506 на Съвета на Европа от 2001 г. за свободата на изразяване и правото на гражданите на информация, в редица европейски страни все така се наблюдават сериозни проблеми, свързани с медиите. Сред тях г-жа Асунмаа посочи насилията срещу журналисти, включително убийства, съдебните сплашвания чрез процеси за клевета и налагане на огромни глоби, приемане на закони, позволяващи на правителствата да се месят пряко в медиите, нарушаване на правото на журналистите да пазят своите източници на информация, заплахите срещу плурализма в средствата за масова информация в някои държави в Европа.

Съветът на Европа трябва да продължи да следи и да дава заключения по свободата на медиите на целия континент, и да използва тежестта си за активна защита на своите фундаментални принципи и норми в тази област, отбеляза докладчикът.

В доклада са изброени по-важните установени нарушения в повече от половината страни членки на Съвета на Европа, за които става дума в документа. Белгия, например, се споменава заради заплахи срещу журналисти, изнесли информация за педофили, Германия - заради плановете в някои германски провинции да се следят журналисти със специални средства.

От западните страни обект на най-големи критики стана правителството на Италия заради премиера Силвио Берлускони. Той бе обвинен в конфликт на интереси, тъй като използва принадлежащите му медии за собствени политически цели.

В Източна Европа като страни с най-големи проблеми в медиите бяха посочени Украйна, Русия, Румъния и Молдова. В първите две освен пряка намеса на властите в работата на средствата за масова информация са отбелязани и ред случаи на насилия, пращане в затвори или в лагери и даже убийства на журналисти.

Сериозни критики има също срещу Македония за правителствен натиск срещу местните медии и насилия срещу един журналист, както и срещу Турция за съдебни заплахи срещу журналисти.