Минимална разлика преди балотажа на президентските избори в Чехия

На втори тур след две седмици ще се явят Милош Земан и Карел Шварценберг

Милош Земан и Карел Шварценберг

Разликата между класиралите се за балотажа на президентските избори в Чешката република двама кандидати е изненадващо ниска, показват окончателните резултати от състоялия се в петък и събота първи тур. Най-много гласове на него получиха бившият премиер Милош Земан и настоящият първи вицепремиер и външен министър Карел Шварценберг.

Земан е спечелил 24,22 процента от гласовете, а Шварценберг - 23,40 процента.

Двубоят между Милош Земан, бивш социалдемократ и премиер от 1998 до 2002 г., и Карел Шварценберг, лидер на една от партиите в управляващата дясна коалиция за президентския пост на втория тур ще се състои на 25 и 26 януари.

Резултатите от първия тур предизвикаха изненада, след като Шварценберг успя да събере достатъчно гласове, за да се яви на балотаж. Силното му представяне обори прогнозите на много политически наблюдатели, които смятаха, че битката за президентския пост на втори тур ще се води между Земан и кандидата на десноцентристите Ян Фишер, оглавявал временно правителство от май 2009 г. до юни 2010 г. На първия тур обаче Фишер остана трети с 16,36 на сто от гласовете.

Най-колоритният сред деветимата кандидатпрезиденти, 53-годишният композитор, художник и преподавател в пражката театрална академия Владимир Франц, известен и с това, че 90 процента от тялото му е покрито с живописни рисунки, остана на пето място с 6,84%.

Първият тур на президентските избори в Чехия в петък и събота бе катастрофа за десницата, заяви действащият президент Вацлав Клаус.

"Тези избори бяха най-голямата катастрофа за десните сили в посткомунистическата ера, от което съм много огорчен. Разбира се, това е ужасно поражение за Гражданската демократическа партия /ГДП/ и явна победа за левите. Огорчен съм и мисля, че трябва да се направи нещо", каза Клаус.

На първия тур от изборите Пржемисъл Соботка от ГДП се оказа предпоследен от деветимата кандидати със само 2,5 процента от гласовете, а Клаус е един от основателите и многогодишен председател на ГДП. През 2010 г. в Чехия дойде на власт дясното правителство на премиера Петър Нечас, съставено главно от представители на ГДП. Кабинетът започна да прокарва непопулярни икономически и социални реформи, вследствие на което ГДП загуби местните избори през октомври 2012 г.

Все пак Клаус изрази одобрение за двамата кандидати, победили на първия тур - Милош Земан и Карел Шварценберг. "Добре е, че не спечели някой "екзотичен". И Земан, и Шварценберг знаят какво е президентският пост", отбеляза Клаус.

Пред свои симпатизанти в Прага Шварценберг заяви, че Земан олицетворява миналото, и че Чехия е длъжна да намери мястото си на страна в сърцето на Европа. Следващите 14 дни ще решат основната политическа ориентация на Чехия, заяви 75-годишният министър.

Подобно на Франция, президентският дуел ще противопостави левицата и десницата, заяви Земан в кратко изявление за печата.

Милош Земан беше социалдемократически премиер на Чехия в периода 1998 - 2002 година. Той е привърженик на социалната пазарна икономика, известен е с ината си, с ироничните си коментари и най-вече с цветущите си изказвания. Така например за Земан журналистите са евтина стока или оборски тор, словашката бира става само за изплакване на ченета, а еколозите само вредят на природата. Земан е приет в Комунистическата партия през 1968 г., но две години по-късно е изключен. Още по онова време Земан не пести критиките си срещу комунистите. След падането на комунистическия режим през 1989 г. Земан става част от социалдемократите, после поема лидерството на партията и я превръща в голяма политическа сила.

Чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг е роден през 1937 г. в Прага под аристократичното име Карл Йоханес Непомук Йозеф Норберт Фридрих Антониус Вратислав Мена принц Шварценберг. Той произхожда от една от най-влиятелните и стари благороднически фамилии на бившата Австро-Унгарска империя. През 1948 г. семейството му бяга от завзелите властта в Прага комунисти. Шварценберг живее в Австрия и Германия. Притежава чешко и по стара семейна привилегия и швейцарско гражданство. През 1984 става президент на Международния Хелзинкски комитет за правата на човека. Носител заедно с Лех Валенса на наградата на Съвета на Европа за човешки права. Издател и журналист с деснолиберални политически възгледи. През 1990 Карел Шварценберг става шеф на кабинета на президента Хавел и негов най-близък съветник. През 2004 г. е избран за член на чешкия Сенат. Против волята на президента Вацлав Клаус, който критикува "прекалената обвързаност на Шварценберг с Австрия", той заема на 9 януари 2007 поста министър на външните работи в кабинета на Мирек Тополанек. Карел Шварценберг разбира участието в политиката преди всичко като изпълнение на граждански дълг. Отдавна не му е нужно да работи – личното му състояние се оценява на 300 милиона евро.

Новият президент ще е третият държавен глава на Чехия от обявяването на независимостта ѝ през 1993 г. след починалия през 2011 г. бивш дисидент Вацлав Хавел и евроскептика Вацлав Клаус, чийто втори петгодишен мандат изтича на 7 март. И двамата бяха избрани от парламента с процедура, която бе  критикувана за сложността си. През февруари м.г. депутатите  решиха занапред президентът да се избира с всеобщо пряко гласоподаване.

Макар и да не разполага с широки правомощия като в САЩ или Франция, президентът на Чехия назначава и уволнява премиера и другите членове на правителството, утвърждава приетите от парламента закони или им налага вето, което парламентът може да заобиколи с прегласуване на текста. Президентът избира членовете на съвета за валутна политика на централната банка и назначава съдиите и генералите в армията.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа