Минималната заплата ще се повиши на два пъти до 380 лв. догодина

Министърът на финансите Владислав Горанов (ГЕРБ) ще предложи увеличение на минималната работна заплата на два етапа догодина. Така тя ще достигне 380 лева. Притеснението му, че рязък ръст на минималното възнаграждение ще притисне трудовия пазар, не е срещнало разбиране от синдикатите, както и от част от работодателските организации.

Досега Горанов настояваше за замразяване на минималната работна заплата на 340 лв. през 2015 г., докато вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин (АБВ) искаше тя да скочи на 380 лв. от януари.

"В този смисъл аз съм готов да отстъпя от позицията си запазване на размера на минималната работна заплата и всъщност ще предложа тя да расте, само че не толкова рязко, колкото бяха предложили колегите на един предходен етап, а на две части в рамките на следващата година – с 20 лева до 360 лева от 1 януари и с още 20 ако няма някакъв сериозен катаклизъм, от средата на 2015 година, т. е. тя пак ще достигне в следващата година 380 лева, така както се предлага от синдикатите и от служебното правителство", разясни Горанов в неделя пред БНР.

Същевременно икономистът Владимир Каролев, който е съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски (СДС, РБ), коментира, че в момента не вижда възможност за повишаване на минималната работна заплата: "Профсъюзите твърдят, че трябвало още да се увеличи минималната работна заплата. Значи, за последните шест години минималната работна заплата беше увеличена с 60 процента, а пък ръстът на икономиката е 5.2 процента. Е, кой икономист, който има някаква елементарна грамотност, пък и човек, няма нужда да си икономист, ще си помисли, че е възможно икономиката да расте с шест процента, а минималната работна заплата да скочи с 60 процента?"

Владимир Каролев заяви пред БНР, че не може да се говори за затягане на коланите, тъй като след 2009-а година няма нито една година в България, когато бюджетът на държавата да не е бил по-голям от предишната година.

Горанов, който бе заместник-министър в първото правителство на ГЕРБ, коментира още, че тогавашният финансов министър Симеон Дянков е "правил и хубави неща", "най-вече подтиквайки отделни министри към реформи". Така той отговори на въпрос дали се страхува от сянката на Дянков.

Горанов все пак призна за слабости, допуснати от предишното управление на ГЕРБ (2009 - февруари 2013). "Ако се говори за някаква слабост в нашата работа тогава, тя идва от разбирането, че трябва да подчиним всички на фискалната консолидация. Това понякога водеше до небалансирани решения, свързани с трупането на просрочия", заяви финансовият министър.

Той обясни тази политика с представата, че "можем бързо да постигнем минималните изисквания, за да бъдем допуснати в преддверието на еврозоната, т.нар. ЕРМ-2. Сега сме с ясното съзнание, че сме далеч от това", каза Горанов и обеща, че ще "положим всички усилия да подчиним фиска, като един от последните монетарни инструменти, с които държавата разполага, на това да засилим инвестициите и потреблението".

Правителството няма да пипа ДДС в никакъв случай. Няма да позволим с промени на ДДС да пълним бюджета, каза още финансовият министър в отговор на закана на Петър Кънев от "БСП - лява България", че те няма да допуснат да се правят каквито и да е промени в ДДС.

Практиката на бившият финансов министър Симеон Дянков да не връща ДДС на фирмите е безумна. Като опозиция ще следим много внимателно – не пипайте ДДС. Практиката показва, че в края на годината обикновено невърнато ДДС е 200-250 млн. лв. , а имало и 700 млн.", заяви Кънев.

"Много са недоволни колегите от ГЕРБ, че по Коледа ще работят, но бюджетът трябва да е приет към 1 януари", каза министър Горанов. Той напомни, че в понеделник ще има извънредно заседание на парламента, за да се обсъди бюджетът. Първото гласуване също ще е на извънредно заседание, имаме готовност до края на годината да са приети и трите бюджета, които формират финансите на държавата – на НЗОК, на ДОО и бюджета за 2015 г., каза Горанов.

Петър Кънев препоръча още на финансовия министър да мисли не само за приходите, а и за разходите в държавата, включително за командировките, за телефоните, които всяка година се подменят, за такса смет, която не може да се продължава да се плаща на данъчна основа. Също така за промени в Закона за счетоводството, препоръча Петър Кънев, който е председател на икономическата комисия в парламента.