Минималната заплата вече няма да е 50% от средната, засега се замразява на 620 евро (обновена)

Управляващите от "Прогресивна България" с подкрепата на ГЕРБ и "Демократична България" гласуваха за замразяването на минималната работна заплата (МРЗ) в размер на 620.20 евро до приемането на нова формула за изчисляването ѝ. Това реши бюджетната комисия по време на второто четене на Бюджет 2026. Против мярката гласуваха само "Продължаваме промяната" и ДПС. 

В момента според Кодекса на труда минималната заплата се определя като 50% от средната, което според мнозинството е автоматизъм, който пречи на икономическото развитие. Причината е, че вдигането на най-ниското възнаграждение обикновено води до вдигането на средното, а то пък от своя страна повишава минималното, което според бизнеса и мнозинството може да увеличи безработицата и води до изкривявания на пазара на труда.

Депутатите не отмениха текста от Кодекса на труда, но решиха, че тази година формулата няма да се прилага и че нивото на минималната заплата се запазва на 620.20 евро, докато бъдат гласувани законови промени за въвеждане на новата формула. Намерението е това да стане още до края на годината, но гаранции няма.

"Отменяте механизма за МРЗ, без да приемате алтернатива. Това е служебна победа за бизнеса с 3:0. Така ще ни бъде още по-трудно да договорим новата формула", коментира Любослав Костов от КНСБ. Синдикатът е съгласен, че нова формула е нужна, но настояваше сегашното положение да се запази до приемането ѝ, а не обратното – минималната заплата да се замрази до приемането на новата формула. Причината е, че в миналото синдикатите и бизнеса често се проваляха в договарянето на размера на МРЗ и приемането на сегашната формула отне години.

Социалният министър Наталия Ефремова защити отпадането на сегашната формула. По думите ѝ в случая не става въпрос за замразяване на минималната заплата, а за подобряване на законодателството. Ефремова смята, че европейската директива за адекватните минимални заплати поставя акцент върху нуждата възнаграждението да се договаря, а не да се изчислява автоматично. Затова според министъра най-добрият вариант е социалните партньори да се разберат за критериите за изчисляване на МРЗ.

От КРИБ заявиха, че "българският предприемач не се е хванал като удавник за сламка за МРЗ", защото дава по-високи възнаграждения, но казаха, че сегашната формула води до изкривявания в икономиката. 

"Приемането на сегашната формула беше изблик на лудост по време на буря. Минималната заплата няма нищо общо със социалната политика, но въпреки това социалното законодателство обрасна с плащания, свързани с МРЗ. Правителството винаги може да арбитрира между бизнеса и синдикатите, ако те не се договорят. Не може да очаквате законът да върши вашата синдикална работа", заяви Владислав Горанов от ГЕРБ, обръщайки се към синдикатите. Партията на Бойко Борисов подкрепи отпадането на формулата.

"Всички аргументи срещу формулата щяха да са верни, ако ние бяхме на точката, в която има по-малко търсене на труд, но ние не сме там. В миналото минималната заплата значително изоставаше от средната и от ръста на БВП. При население, което намалява, имаме увеличение на хората, които плащат осигуровки", каза Асен Василев от "Продължаваме промяната". По думите му това е един от най-ключовите текстове в проекта за Бюджет 2026 и той директно ощетява всички работещи на минимална работна заплата. "Започвате пак да отваряте ножицата на неравенствата. Това е антисоциална, античовешка политика", каза Василев. 

Той обвини управляващите в двоен стандарт при махането на автоматизмите. Управляващите приеха за 2026 г. да не се прилагат формулите, според които заплатите на учителите, университетските преподаватели, военните, полицаите и другите работещи в сектор "Сигурност" получават процент от средната работна заплата. Оконочателно премахване на формулите от съответните закони обаче не бе гласувано. В същото време за минималната заплата нещата са по-различни - тя се замразява до приемането на новата формула, макар че самият закон за бюджета ще е в сила до 31 декември 2026 г.

Според Красимир Вълчев от ГЕРБ има два сектора, в които автоматизмът при определянето на заплатите трябваше да се запази – образованието и отбраната.

"Разходите за образование и наука са с най-висока възвращаемост. Но ефектите от тях не идват в един управленски мандат и вероятно затова те са с най-голямо намаление. В този бюджет не смеете да нарушите комфорта на социалното и здравното министерство, свързано с ТЕЛК-овете, и единственото, което ви остава, е да орежете разходите за образование. Това прекъсва политическия консенсус да не се пести от образование. Това е чиновническо правене на бюджет. Ако не увеличаваме заплатите на учителите, в системата ще влизат хора със слаби резултати. А няма как да има добро образование, ако учители и университетски преподаватели не стават част от най-добрите студенти", заяви Вълчев. По думите му аргументът за запазване на формулата в отбраната е, че секторът е бил с огромен некомплект преди законовите промени от 2024 г., които вдигнаха заплатите там.