Минималните осигурителни доходи се вдигат административно с 3.9%

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков ще предложи на Надзорния съвет на НОИ административно увеличение на минималните осигурителни доходи с 3.9 на сто.

За втора поредна година процедурата по договаряне на новите осигурителни доходи се провали, след като национално представителните работодателски организации отказаха да участват в договарянето.

В такава ситуация министърът на труда и социалната политика трябва да предложи административно решение. Това е най-нежеланото решение, но единственото възможно на този етап, каза министър Петков по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в четвъртък.

Актуалната макроикономическа рамка за следващата година, развитието на пазара на труда, достигнатите равнища на средния осигурителен доход, ръстовете на тези показатели, както и насоките на финансовото министерство при разработването на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за следващата година са в основата на балансираното предложение за административно увеличение на минималните осигурителни доходи, каза Бисер Петков.

То се основава на прогнозата за ръст на средния осигурителен доход, който за следващата година е 6.4 на сто, и на базата на прогнозната оценка за темпа на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени – 1.4 на сто. Като се приложи швейцарското правило, което се ползва за осъвременяване на пенсиите, се получава процентът на нарастване на минималните осигурителни доходи.

Темпът на нарастване е съобразен и с прогнозния ръст на икономиката за следващата година - реалният ръст на БВП е също 3.9 на сто, посочи министърът.

До средата на 2017 г. средният осигурителен доход за осигурените, които прилагат минимални осигурителни доходи, се е увеличил с 5.2 на сто спрямо 2016 г., като половината от ръста е в резултат на повишението на минималната заплата.

През 2016 г. година нямаше административно увеличение на минималните осигурителни доходи, но средното увеличение беше с 2.6 на сто в резултат на увеличението на минималната работна заплата.

Най-нисък е ръстът на средния осигурителен доход за ръководителите и специалистите - средно между 2.3 и 2.4 на сто, където минималните осигурителни доходи не са се променяли от 2016 г.

По-висок е ръстът на средния осигурителен доход за работническите професии - между 6.5 и 7.6 на сто в резултат на влиянието на по-високата минимална работна заплата.

Инвестициите в страната се сгромолясват и първата причина е липсата на хора и това е най-острият проблем, а не минималните осигурителни доходи, каквито няма в нито една европейска страна, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. По думите му тази година ръстът на събраните осигуровки е над 10 процента, без да има административен ръст на минималните осигурителни доходи. Бизнесът смята, че правилното решение е отмяна на този рудимент, който не съществува в ЕС.

Четирите национално представителни работодателски организации вече са внесли законодателно предложение за отмяна на праговете и очакват срещи с всички парламентарни групи по темата.

Лидерът на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Иоанис Партениотис поздравиха министъра с решението му да предложи на Надзорния съвет на НОИ административно увеличение на минималните осигурителни доходи, но отбелязаха, че са очаквали да е с по-голям процент, равен на ръста на минималната работна заплата.